|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАРИЯ ГРУБЕШЛИЕВА Мария Грубешлиева е родена на 13.06.1900 г. в гр. Кюстендил. Завършва гимназия в София през 1919. Членува в Съюза на българските писатели; член-учредител е на Съюза на трудово-борческите писатели (1931). Сътрудничи на периодичните издания "Хиперион", "Вестник на жената", "Студентска борба", "Детски свят", "Щит", "Литературен преглед", "Кормило" и др. До 1944 г. издава стихосбирките "Хляб и вино" (1930), "Езически песни" (1933), "Стрели" (1936), "Мост" (1937), "Улица" (1942); повестите "Женени хора" (1935, 1943), "Бягството на Методи Ников" (1936), "Чужденец" (1937), "Разминаване" (1939); сборниците с разкази "Полюси" (1938), "По надолнището" (1940) и романа "Насрещен вятър" (1941, 1963). Участва в работата на Международния конгрес на писателите за защита на мира и културата в Мадрид и Валенсия (1937). Плод на преживяното в република Испания е репортажната ѝ книга "Какво видях в Испания" (1938). През 1939 г. със съпруга ѝ Людмил Стоянов е интернирана в Пазарджик и Сомовит. След 09.09.1944 г. завежда отдел "Белетристика" в сп. "Пламък" (от септември 1956 до 1970 г.). През този период пише и публикува предимно детски и юношески произведения. Превежда на български език творби от Джордж Байрон, Лев Толстой и др. Умира на 31.01.1970 г. в София. ПОЕЗИЯ Стихотворения Из "Езически песни" (1933) Из "Стрели" (1936) ПРОЗА Разкази Повести
LiterNet, 2019 |