РАЗКАЯНИЕ

web | Жената - грешната и святата

Прости ми, че напразно скръб донесох
във твойта тиха и самотна къща,
от дето в сдържан плач, засмяна, но невесела,
аз трябва пак обратно да се връщам.
и същите да преминавам улици,
да ми се виждат дълги и безкрайни,
като крадец, под шапката затулена,
смутена да минавам край познатите - незнайна.
Прости ми, или не, аз трябва да прощавам.
Какво е твойта скръб пред моя грях?
Че не за тебе ли безумно пропилях,
спокойните си дни - сънят и радостта...
И мъката в очите ми ти виждаш,
безкръвното разстроено лице,
но думи за утеха не намираш.
Една-единствената ти утеха е да милваш
студените ми трепетни ръце.

© Мария Грубешлиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019