ГЛУХАТА УЛИЦА

web | Жената - грешната и святата

На тази глуха улица, където влюбените правят своите срещи
и съзерцават в дъното кълбото на огромната луна,
сега е непривична тишина...

Един немирен лунен лъч се е проврял,
помежду кривите дъски на скелята и гали
безжизненото смазано чело.
Сред локва от боя, от кръв и кал,
е проснато на плочника тялото.
Все още стиска ледната ръка
парче от четка, а до него кофата,
разкривена, забита е в калта.

А вчера още тичаше по скелята,
нахлупил бе над челото каскета си
и пееше със пълен, гръден глас.
Дали в секундата, в която той се спусна,
във пътя си от покрива надолу,
успя поне да си направи равносметка
на своя кучешки живот?
А ето там... под същото дърво
на тъмно, в сянката под еркера,
се спират пак високата студентка
и сприхавият бледолик младеж.
Ревнуват, карат се, говорят за любов
и с плам цитират песните на Хайнрих Хайне...

Отсреща в кафенето чукат табла,
по радиото се разнася плавно
вълна, доловена от Рим.

Ала защо трупът лежи и чака?
Не ще ли го забравят до зори?
Наметната със скъсан шал, из мрака
на пустия квартал, дали не чака
познатите му стъпки във нощта
на вратника изплашена жената?
Или в престилката завряла е главата си,
в предчувствие на ужаса - и плаче?
Пет часа вече нервният стражар
за протокол очаква следователя.
Минават равнодушно минувачите...
"Каква съдба!" - прошепна госпожата
за трети път от срещния балкон -
и ужасена скри с ръка очи.
А следователят все още не дохожда.
Дали не е залисан нейде сам?
Дали сега дете не му се ражда?
Или случайно пък се е запил в аперитива?

Нататък отминава двойката нехайно.
Ненужни тук са песните на Хайнрих Хайне.

© Мария Грубешлиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019