ПОВЕСТ

web | Жената - грешната и святата

Сега, когато в моето огнище
изтля и сетната искра,
и в моя дом е безприютно и студено,
и аз не мога да се върна там,
кой като роден брат
ръка за помощ ще ми подаде
и кой ще стопли
мойте вледенени длани?

*

А имах някога и дом, и хляб, и огън...
Имах и любящ съпруг, с когото
отишла бих дори отвъд света.
А в люлката, завързана във ъгъла,
люлеех своя сбъдната мечта.
Но любовта на моя мил бе сляпа,
та искаше да построи дворци,
в които аз да стъпвам в златни чехли.
Една нощ тръгна (аз виновна бях ли?)
под чуждото небе да търси злато.

*

Протичаха така нощи и дни, кервани...
самотна чаках, плаках, ослепях.
Пропъждах нощем сънища незвани,
а в зори отпаднала зовях.
А вън живота мамеше стогласно.
Напразно някой шепнеше във мене:
"Чичо-Сегенова козице, спри се,
че ще те срещне вълк"...,
но както малката козица не послушала,
откъснала се от въжето и хукнала на свобода,
така и аз готова да раздам
копнежа, който палеше сърцето ми,
запътих се във тъмната гора
на непознатото, на злото, на съмнението -
и вълка се изпречи срещу мен.

*

Чичо-Сагеновата глупава коза,
преди да бе разкъсана от вълка,
изпитала такава силна мъка,
да слуша как затихва Чичо-Сагеновия рог,
да гледа отдалече своята кошара,
да знае, че не може да се върне,
че пътя е заграден за натам,
а тя да я зове със чара на загубеното.

*

Завърнал се е пътникът, но късно,
и не намерил мойта обич там.
А къщата го срещнала студена.
Та как ще мога да се върна аз?
Сега са близките ми вече чужди
и са съвсем забравили за мен.
И в тази моя страшна самота,
и в тази безпощадна зима,
аз знам, че мръзнещите мои пръсти,
днес нямат правото дори да се прекръстят.

© Мария Грубешлиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019