РОДИНА

web | Жената - грешната и святата

1
Познавам те, родино моя, със сини планини,
като стоманни крепости, назъбени край угарни полета,
села, по пътя в черно няколко жени,
зад тях, в тъмното, прогнили селски плетища.

Молитвено звънят на залеза камбаните,
тъй както е било в далечни времена...
Но никой се не моли днес: край кръста ято врани -
като от вятър разпиляни късове от черни знамена.

И ако някъде случайно блесне пламък,
то са жените в гробищата, що оплакват с песен,
дочули сякаш конски тропот в равнината,
от вятъра през есенни блата донесен.

Познавам те, родино моя, със сини планини.
Като стоманни крепости, назъбени край угарни полета.
Селата с бирниците, селяните с клюмнали глави
и оня злобен лай срещу луната на мършавите селски псета.

2
Аз не знам да съм имала някога
роден кът или родна страна.
Закърмена с отровено мляко,
как живея до днеска - не знам.

Със сълзи и със зной ме е брулил
непосилният труд като дъжд.
Със химерите скъсала грубо,
съм зовала смъртта не веднъж.

Мойта родна земя ми е мащеха -
не е пяла със обич над мен.
Затова и така ѝ отплащам:
непознах я до днешния ден.

В географската карта простряна,
я видях, като конски самар,
върху който е яздил припряно
не един неин горд господар.

Аз не знам до къде се простира.
Виждах в картата знаци и кръстове,
кога в свойто далечно детинство
сочех нейните граници с пръст.

В криволични пътеки изминаха
после дните ми. В сън пролежах.
Но днес пушек дими над годините,
Пушек син, що вещае пожар.

© Мария Грубешлиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019