НА УЛИЦАТА

web | Жената - грешната и святата

Не помня, откога поех пътеката нагорна,
но струва ми се, беше нощ без месец и звезди,
кога за първи път напуснах нечий дом,
наплашена и морна,
и в полудетската ръка, притиснала гърди,
държах прегъната на четири банкнота.

Не помня дали плаках от страх и отчаяние,
дали се чувствах безпомощна и грешна
знам само, че на пруста ме пресрещна
с безумен гняв пестника на пияния
баща, що тежко се стовари върху плещите ми.
Но все пак първите спечелени пари
той грабна от ръката ми.

Тогава беше нощ без месец и звезди.
Горях във треска, свила се на одъра.
А вятърът, засвирил със уста през малкото закнижено прозорче,
пищеше в ушите ми и връщаше от печката кълба от дим
и цяла нощ с пресъхнала уста и плаха бодърствах.

Аз грижа майчина не помня от детинство.
Параличът бе свил на топка нейното тяло.
И само две очи ме милваха и искаха
с една безкрайна обич да ме приютят
и всичките ми болки да приспят.

Запомних само жажда, глад и нужда
при злия и отруден свой баща,
с когото от рождение бяхме чужди.
Запомних спиртния му дъх и ремъка,
със който всеки ден ме галеше.

Дали от тази нощ изтекоха години,
или бе вчера, аз това не знам.
Живея в непрогледна тъмнина.
И днес, след толкова неравен път изминат,
и жив да бе, злочестия баща, не би открил парите ми в чорапа.

Стоя прикрита тук зад будката и чакам
да ме не види нощният стражар.
Очите ми блуждаят в полумрака,
един след друг ме отминават проходящите
и в улицата запустяла ми става страшно, страшно...

В преголямото ми деколте навира пръсти вятъра.
Дочула шум от стъпките на постовия,
аз се прилепям тихо о дъските,
но щом отмине пак, набързо ще извия
по друга улица и цяла нощ ще скитам,
за да не мръзнат в изтънелите подметки тук нозете ми.

Ще ме прибират някога от милост хората,
със мене братски може и да заговорят,
а други ще ме търсят, за да могат
чрез мене да опишат проститутката
във някой назидателен роман или във стихове,
след като им разкажа как до тук съм стигнала,
загубила дори душата си.
И после ще ми заплатят, негодниците,
дори и без да могат да ме пожелаят.

Така ще си върви. Измъчена и гладна,
за мене ще останат непознати любовта, възторга.
Ще скитам по площадите червисана и морна,
докато някой ден намеря сетната отмора,
простряна върху плочите на моргата.

© Мария Грубешлиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019