РОМАН БЕЗ ЛЪЖА

web | Жената - грешната и святата

Когато майка ѝ умря -
тя нямаше петнайсет.
Като наследство ѝ остави
един съдран юрган,
два стола, маса,
сметка на хлебаря
и... своята омраза към света.

Така растеше малката.
Като совалка
я блъскаше животът тук и там...
Зачената в псувни и във проклятия,
родена в черна нищета,
подкара своя кучешки живот.

А имаше едни очи, които
проправяха ѝ смело път към ада.
Бе свежа, въпреки глада,
бе млада,
и, без да бъде богородица
един прекрасен ден без мъж роди.
И като Гьотевата Маргарита,
сломена от срама
без близки или свои да попита,
(нали бе на света сама)
в ужаса пред гладна смърт
детето си уби.

И ето че в затвора
наказаха греха ѝ хората.
Тя тежкия си кръст понесе в изнемога,
но не дочу отгоре глас:
"Спасена е!"
Защото тя не вярваше ни в дявола,
ни в бога...

Изпъдена от прашния тютюнев склад,
сменяваше врати и господари.
И тъй започна свойта кариера: отначало
младежи, спортсмени и важни господа...
А после, редом с бръчките на слепите очи,
достигна до садиста дипломат,
в разгулни нощи младост пропилял,

отровил я във кабарето
със кокаин и вино -
за да се върне призори
в богатия си дом
и да чете на дъщерите си морал.
И после - как мечтаеше да се завърне в склада,
изпитала неравния и блуден път!
Но под носа вратата ѝ затвориха.

Тя беше още хубава и млада,
и винаги, когато своя труд предлагаше,
окото на търговеца безсрамно
се плъзгаше по стройния ѝ стан.

След туй... по свойте стръмни стъпала
животът я повлече в кръчмите
с случайни просяци и гамени...
Редица дни без покрив,
скандали, арести, нагайки
и в най-добрия случай... болнично легло.

Така вървеше в своя път надолу...
Като бездомно бясно псе,
замерваха я с камъни отвсякъде.
Но тя не беше Магдалина от Магдала,
о, майка ѝ живота бе ѝ дала
в покрайнините нейде на града...
И под високите ливански кедри
не срещна тя Исуса Назарянина,
не падна ничком в светите нозе,
не зацелува прашните сандали,
за да я спре той в стръмния ѝ път.

Но сблъска се с един потомък негов,
един от тия,
що преди около две хиляди години
прекроткия богочовек изгони
с камшик от храма божи.
Той бе един червенокос старик,
с луничаво лице,
със пълни джобове
и със опразнена душа...
И в какво виновна беше тя,
че посред счупени бутилки от шампанско,
сред серпантини и цветя,
намериха студения му труп,
а в вкостенените му пръсти -
два кичура от нейната коса?

С разтворени зеници, полугола,
намериха я върху пода хората.
И ето - пак я дебнеше затвора.
Да би излязла днес от гроба майка ѝ,
не би познала своето дете -
а то едва навършило бе двайсет!

© Мария Грубешлиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019