МОЛИТВА

web | Жената - грешната и святата

Преваля ден и малката ми стая
се пълни с мътна светлина.
Отвън по прашните стъкла играят
подгонените струйки на дъжда.

Не знам какво очаквам, що ме чака,
какво жадува моята душа?
С притворени очи във полумрака
аз все пак чакам, мисля и греша.

Сега ти толкова далеч изглеждаш,
но тръпна пак пред твоя ням въпрос
и все така измъчена се вглеждам
във старата икона на Христос.

И паднала пред нея на колене,
аз искам да изплача всеки страх,
да сещам святата ръка над мене,
как мие неродилия се грях.

И, вече съм така успокоена,
че даже чувам как дъждът ръми
и сякаш чувствам твоя дъх край мене,
като че няма между нас земи.

© Мария Грубешлиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019