|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИВАН ВЪЛЕВ
=============================
e-mail : ivanvalev@abv.bg
Иван Христов Вълев е роден през
1942 г. в с. Стрелци, обл. Пловдивска, а от детските си години (1956 г.) живее
в Пловдив. Завършил е полска филология в Софийския университет
"Св. Климент Охридски" и превежда от полски език поезия и проза. Работил
е в няколко културни институции в града, като най-дълго време е бил редактор
и завеждащ редакция в издателство "Христо Г. Данов" и преподавател по теория
на превода в ПУ "Паисий Хилендарски". Бил е и директор на Българския културен
институт във Варшава. Автор е на девет поетични книги, най-новата от които е "Лошо време" (2015), както и на романа "Скритата
градина". За стихосбирките си "Скорост" и "Пътят на птиците" е получавал
наградата "Пловдив". Най-добрите му творби са събрани в антологичната книга "Високата
трева" (2007) и в "Любовна лирика" (2012).
Популярни са някои песни, създадени по негови стихотворения: "Лятото", изпълнявана
от Пламен Ставрев и наградена на конкурса "Бургас и морето", "Нито ден е, нито
вечер" и "Обещания", изпълнявани от Тони Димитрова. Негови стихове
са превеждани и публикувани в антологии на руски, полски, немски, унгарски и
чешки езици. През 2014 г. му е връчен "Орфеев венец" от организаторите на "Пловдив
чете". Превеждал е класици на полската поезия като Ян Кохановски, Адам Мицкевич,
Ярослав Ивашкевич, а също и известни съвременни поети (Вислава Шимборска) и
прозаици (Славомир Мрожек, Станислав Дигат, Тадеуш Новак и др.) За преводаческата
си дейност е получил полското държавно отличие "Заслужил за полската култура",
а за превода на лириката на Ян Кохановски ("Покой и лютня") - годишната награда
на Съюза на преводачите в България.
ПОЕЗИЯ
Стихове
Морето
Юлски здрач
Летен сонет
Доказателства
Старият мост
Блус за Златю Бояджиев
Блус за птичия пазар
Подлезът
Баща ми нищичко не знае
Черната жена
Танцуваща с делфини
Народен представител
Влакът на живота, влакът на смъртта
Животът си тече
Отново сам в нощта,
с Поезията сам...
Еретик
Понякога на единаците
завиждам...
След лятото
Високата трева
Невъзможни са тези
зелени очи...
Бяла врана
България
Витражи
Връщане на призовката
ПРОЗА
Разкази
Из "Лятно кино"
Милиционерите
Иконата в долапа
Десет кила шарлан
Затворът
Ясеновата горичка
Погибел
© Електронно издателство
LiterNet, 2015-2018
|