 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОРЕТО
Не трепва въздухът - като пред устни на умрял.
Но аз съм още тук, но аз съм жив, но аз съм цял.
Морето е спокойно - съвест на дете.
Молете се, рибари, то да не расте.
Море с цвета на недостъпните очи -
пред него и пред тях душата ми мълчи.
Морето ме приема само чист и здрав -
човек единен, верен като вълкодав.
Морето е подслон за ясните мъже:
сърцето - трепетлика, нервите - въже.
Морето мълчаливец. Морето глухоням.
Сред толкова бъбривци - ораторът голям.
Задръж ме в своето спокойствие, море,
когато се наложи мъжки да се мре...
© Иван Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.07.2017, № 7 (212)