|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЛУС ЗА ПТИЧИЯ ПАЗАР
web
Един четвъртък автобусът ме докара
в града голям и ме изтърси на пазара,
а там - какво да видя? - стомни, окарини...
И някъде на края - птици бели, птици сини...
О, Боже мой! - не знаех, че продават птици!
Но как така, но как така бе, граждани умници!
И колко струва този гълъб, който мига?
Охо, ма тук, в кафеза, има и авлига!
По десет лева - шарените папагали?
Та кой купува, кой купува? - някакви абдали...
Търговците - свирепи, черни, мустакати -
развикали се, та тополата се клати...
А от тополата свободните врабчета
сеир си гледат. Ех, че работа проклета!
Прелита волно над пазара черна врана,
а бели гълъби - затворени в капана...
Продай на мен, на мен синигерчето, чичка! -
И му подавам мойта сребърна паричка.
Сега ще видят тези мутри любопитни:
кафеза ще отворя - птичката ще литне.
Излита моят детски поглед над пазара
и този блус до днес душата ми повтаря.
© Иван Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.07.2017, № 7 (212)
|