ЛЕТЕН СОНЕТ

web

Цяло лято в курорта старинен танцувахме валс и танго.
По алеите с мраморни статуи, водни каскади
се разхождахме ние, стотина безделници млади,
и живеехме радостно тук на издръжка... не знам на кого.

Кавалерите в бели костюми, а дамите в рокли лила -
се въртяхме безумно под плавните звуци на Щраус,
а в пейзажите, сънно премрежени като зад паус,
се провиждаха замъци, вили, горички и китни села.

Вечер в тъмни алеи се чуваха шепот, въздишки и смях,
от невидим оркестър долитаха огнени ритми,
иззад храстите феи въртяха очи любопитни,
ала феи ли бяха, или лунатички - докрай не разбрах.

И когато попитахме: - Тази фиеста... Кой даде я? -
чухме смях на сатир: - Безхаберници! Тук е Аркадия.

© Иван Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.07.2017, № 7 (212)