 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отново сам в нощта, с Поезията сам...
Духа и тялото си искам да й дам.
Но тя е хладна, недостъпна, тя е чужда -
от саможертвата ми просто няма нужда.
Сърцето - дрозд във мрежата на птицелов
-
полита, пърха и притихва от любов.
Но тя за друг си мисли, друг поет желае,
нехайник, който с римите й си играе...
Ще моля Недостъпната на колене,
макар да зная, че докрай ще казва "Не".
И тъй, когато ни огрее пак зората,
до първите трамваи аз ще я изпратя.
Ще се завърна в дневната си проза - там
и дух, и тяло без остатък ще раздам.
© Иван Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.08.2015, № 8 (189)