Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МИЛИЦИОНЕРИТЕ

Иван Вълев

web

Мама казва, че татко е в затвора. Не зная какво е това, но дано не е нещо лошо. Щото бил продал нещо, без да пита милиционерите. А сега ние с нея живеем в друго село, у хазаина дядо Клименто. Мама прави лимонада и я предава на един чичко, а той пък я разкарва по селата и оставя пълни каси. Вечер той връща празните каси и донася пари, книжни и железни, изсипва ги на тезгяха в работилницата, броят ги с мама. Мене книжните не ме интересуват, но с железните си играя, щото нямам никакви играчки. Правя ги на кули, като кулите на католическата църква в чуждото село. И като станат много високи, падат. Или аз нарочно ги събарям.

Една сутрин, още по тъмно, на пътната врата се блъска. Събуждаме се с мама и чуваме гласа на дядо Клименто откъм двора:

- Чух де, чух. Ще отворя. Спри да блъскаш, да ти...

След малко мама се облича и отива в работилницата. Още бос, тичам и аз след нея, да не изпусна нещо. Двама милиционери със зелени униформи и фуражки и един друг, който държи чанта, разглеждат и броят: машините, големите железни бутилки, касите, скарите... Дебелият с чантата записва в тефтер. Стигат и до чекмеджето. И тогава мама изпищява много високо. Единият милиционер я дръпва тъй силно, че тя полита настрана, а другият разбива чекмеджето. Като се наведе, виждам на кръста му пистолет. Щом заплака мама, и аз се разпищях. Изплаших се много.

Укротих се, като видях изтърсени на куп железните пари. Докато ония тримата броят, аз почвам да си играя, както си бях свикнал - строя си кули, камбанарии. Но изведнъж по-лошият милиционер, с по-новичката униформа, ми перва ръката и ми крясва:

- Не пипай тук бе, пале!

Купчинките се разпиляват, паричките се пръсват по тезгяха, а някои се търкулват по циментовия под. Аз отново се разревавам, а дядо Клименто ме прегръща и ме изнася от работилницата.

- Ела да ти покажа магарето, ела!

Притрябвало ми е неговото магаре! Сърдит съм.

Когато се зазори, гледам: на вратата залепени книжни ленти с канап и кръгчета червен восък. Милиционерите са си тръгнали.

 

 

© Иван Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.03.2018, № 3 (220)

Други публикации:
Иван Вълев. Лятно кино. Пловдив: Хермес, 2017.