Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЯСЕНОВАТА ГОРИЧКА

Иван Вълев

web

Още рано сутринта в нашата махала настъпва необичайно раздвижване. Впрягат дългите коли, цвилят коне, мучат волове, проблясват на слънцето брадви, дрънчат ония, големите триони... Ние, децата, няма да изпуснем такова важно нещо - щели да секат гората. И нашата, и на чичо Вълю, и на другите съседи... Качваме се по каруците, карат ни се да се връщаме, но ние никого не слушаме.

Сред дъбравите в една долчинка се издигат чак до небето десетина светлосиви ясени с гладки кори. Татко казва, че са наши. За да видя върховете им, аз се навеждам чак до земята и си изкривявам врата. Горе хвъркат птички. Листата трептят. Облачета се белеят.

- Да оставим поне два-три, Ристьо, за спомен! - моли се баба, но татко е много ядосан и не иска да я чуе.

- Казано е: всичко наред! Ще сечем! Ниви щели да правят. Такова било нареждането отгоре.

И едни яки мъже, опрели колене в тревата, вече дърпат големите триони с дръжки от двете страни: ржин-ржин-ржин! - режат светлите стъбла, дебели колкото врата на биволския бик. Ронят се влажни дървени трици. Разхвърчават се птички, побягва зайче.

Чичо Вълю вика:

- Децата да бягат далече! Иванчо, пази се! Дръпнете го това дете, да не стане беля!

И ето: падна първото отрязано дърво. Изпочупи ниските храсти. Чу се нещо като въздишка на великан. Яребица ли, фазан ли изпищя на умряло... В гората внезапно стана по-светло. Но и празно.

А брадвите наоколо не спират да лаят - там секат дъбравите. Там сме брали божури за венци, за Кирил и Методий. Мъжете се карат и ругаят, децата плачат, майките им ги гълчат и се заканват. Олелия. Суматоха, както казва често баба.

И край. Няма я нашата ясенова горичка.

 

 

© Иван Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.03.2018, № 3 (220)

Други публикации:
Иван Вълев. Лятно кино. Пловдив: Хермес, 2017.