ПОГИБЕЛ

Иван Вълев

web

Цялото село беше тръгнало към поляната, на която беше и футболното игрище. Ние, децата, знаехме как се стига дотам. Втурнахме се да гледаме как ще съберат всички крави и волове, и коне и ще ги затворят в един голям обор. По пътя подритвахме и мачкахме гъби. Есен трябва да е било.

Поляната беше изпълнена с коли и каруци. Групи мъже с шуби и каскети се движеха насам-натам, ръкомахаха и спореха. Чуваха се псувни и обиди. Лаеха кучета, крави мучаха. Ние се мотаехме между бащите си, а те не ни обръщаха никакво внимание. На една дълга маса имаше книжа и трима мъже записваха нещо.

Татко също беше там - с една от нашите каруци и коня Арап. На каруцата бяха качени плугове и брани. Дойдоха важните чичовци и ги записаха в книжата с дебели дърводелски моливи. Наблизо стоеше и чичо Вълю, но той само гледаше и мърмореше нещо: "Тц-тц-тц. Погибел, погибел...". Не беше докарал неговите волове и крави.

Събраха добитъка и го подкараха нанякъде. И конете подкараха.

- Татко, татко! Взеха и Арап! - извиках аз.

- Не се плаши. Ще го вкарат в голямата конюшня, но ще си го наглеждаме. Ти си върви вече - каза татко.

И очите му се насълзиха.

После всички тръгнаха нанякъде, не знам накъде. Едно конче се подплаши и затича към големия кръг на слънцето, но никой не го подгони. А аз си тръгнах към селото с другите момчета. Стъмняваше се. Печурките по поляната бяха изпомачкани.

На другия ден Арап изцвили пред нашата порта. Беше избягал от погибела. Татко му отвори и го прибра.

© Иван Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.03.2018, № 3 (220)

Други публикации:
Иван Вълев. Лятно кино. Пловдив: Хермес, 2017.