* * *

web

Понякога на единаците завиждам -
на хората, които нямат бряг и вълнолом,
които могат да нощуват в кръчма
и да ядат чорба с изпросени пари,
да заминават някъде със самолети,
а след това с катър да продължат...

А мен ме чакат всяка вечер вкъщи,
вечерята - на масата или в хладилника поне,
не мога да замина, без да се обадя
и без да купя предварително билет...
Обвързан съм, отдаден доброволно
на работа, на детски глас, на женски плач,
на две-три срещи със приятели по обед...

Но без веригите ще бъда всъщност никой -
глухарче върху вятъра, самотник и чудак.
И вият в мен непокорените пространства,
спестените безумия, внезапната любов...

© Иван Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.08.2015, № 8 (189)