ВЛАКЪТ НА ЖИВОТА, ВЛАКЪТ НА СМЪРТТА

web

По странна прищявка
на спящите мозъчни клетки
трябваше да играя Збигнев Цибулски,
актьора, поляка,
оня с тъмните очила,
загинал нелепо
под колелата на влака.

Първи гаров перон.
Спрял е влакът-стрела.
Аз си купувам вестник
и минерална вода.
Влакът внезапно потегля.
За къде - неизвестно.
Но не бива да го изпусна -
снимам ролята на живота си.
Аз, аматьорът,
своя живот неразбрал.
Тичам към отворената врата
на вагона. Веят се крилата
на моя шлифер бял.
Бързам към снимачната площадка.
Или към смъртта?
Хващам най-близката дръжка.
Успешно. Само така!
Непременно трябва да скоча.
Да скоча, но нямам крака.
Влакът набира скорост.
Влакът вече ме влачи.
Влачи...
Този скоростен, гаден влак.
Ах, помагайте, изпращачи!
Ще се кача ли все пак?
Скърцат, вият спирачки -
плач на прегазена гайда...
Как е там по сценария,
маестро Анджей Вайда?

© Иван Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2016, № 12 (205)

Други публикации:
Иван Вълев. Лошо време. Пловдив: Хермес, 2015.