Николай Райнов е роден в с. Кесарево, Великотърновска област на 01.01.1889 г. Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919). Главен ректор на сп. "Зеница" и сп. "Орфей". Литературен дебют с книгата "Богомилски легенди" (1912). Автор и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома. Пише поезия, белетристика, философски трактати, трудове по въпросите на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" от Ницше (1919). Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик, дописен член на Българския археологически институт. Умира на 02.05.1954 г.

ПРОЗА

Приказки и легенди
  Тигър
  Славей
  Закваска
  Монархът сънува
  Хор

ЛИТЕРАТУРНА ТЕОРИЯ

Статии
  Живописен и декоративен стил в разказа

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

Студии
  П. К. Яворов. Критическа студия

ВИЗУАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Статии
  Що е изкуство? Произход на изкуството
  Стил в изкуството
  Симбол и стил
  Източно и западно изкуство

* * *
Критика за Николай Райнов

© Електронно издателство
LiterNet, 2002-2004