Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЛАВЕЙ

Николай Райнов

web

На едно дърво беше кацнал славей и пееше. Той бе обиколил света и знаеше много.

А под дървото лежеше таралеж. Той се беше добре наял и славейовата песен му беше приятна, защото го караше на дрямка.

Славеят пееше за слънцето, за дълбокото небе и сребристите облаци, хвалеше необятния океан, бистрите ручеи и спокойните замечтани езера. Той славеше (нали е славей) благовонните кринове, трендафили, карамфили, босилеци и маточини. Пееше за пълните с живот кедри, борики и дъбове, за райските птици, за пъстроперите фазани и шарените папагали.

 

Слънцето залезе.

Мръкна се.

Таралежът беше отдавна заспал, а малката птица навръх дървото все още пееше.

Тя възпяваше сега звездите, на които живеят други славеи и също пеят. Малкият земен славей казваше, че звездните славеи ще да пеят по-добре от него, но крилата му са слаби, за да отлети до тях и да се поучи.

Таралежът се събуди, поразходи се до реката, напи се с вода и се върна.

Славеят все още пееше.

Таралежът се заклати и тръгна да си търси храна.

Той се нахрани добре и се прибра отново под дървото.

 

Съмна се.

Славеят продължаваше да пее.

Той възхваляваше слънцето, но с нова песен - по-бодра от снощната.

На таралежа му омръзна да слуша.

Той кресна:

- Млъкни, сива птицо! Стига си споменавала слънце, звезди и звездни славеи! Не виждаш ли колко си дребна? По-малка си от муцуната ми! И що ли имаш ти, та си се разпяла? Да ти оскубна перцата, няма да стигнат за легло дори на единия ми крак!

 

Тогава славеят прекъсна песента си и каза:

- Надути таралежо, ти си много богат, защото имаш на гърба си хиляди игли. И си голям майстор, понеже умееш да дереш дори змии и да им сушиш кожите по трънака и храстите. Но - макар че носиш на гърба си хиляди игли - ти си нищо пред бедния шивач, който с едничка игла прехранва цяло семейство.

 

 

© Николай Райнов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.03.2002, № 3 (28)

Други публикации:
Николай Райнов. Избрани произведения. Т. 2. София: Български писател, 1970.