Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СТИЛ В ИЗКУСТВОТО

Николай Райнов

Що е стил?

Както всяка духовна дейност изкуството е лична работа. Всеки художник усвоява с изучаване на природата или на образцовите творби особени похвати, които му стават присъщи. Той вижда по свой начин природните форми, преработва ги посвоему, предава ги не като другите (ако е самобитен, разбира се). Всички тия признаци на характерна отлика и на лична особеност се свеждат в нещо като система, стават творческа закономерност за тоя художник и съставят онова, що наричаме негов стил.

Преживелицата на всеки художник има свои особени отсенки; тая лична отпечатка налага и на стила известни изисквания. Във всяка творба художникът прелива свои лични черти: от това естетическото съдържание получава ред особености. Тая съставка е неизменна; тя не може да се приспособява към другите естетични фактори, а кара тях да се приспособяват към нея. Тъй се подготвя личният стил, който се отличава с постоянство, защото виждаме, че във всички творби на един художник се проявяват определени клонежи.

Художникът се учи в това отношение не толкова от другите, колкото от самия себе си и във всяка негова творба се все по-ярко затвърдяват субективните стилни изисквания. След време той успява да отговори съвсем задоволително на това вътрешно искане. От тогава вече във всичките му творби проличава нещо общо, зазвучава определена индивидуална нота; тогава се казва, че художникът е постигнал личен стил.

Когато се говори за стил на Муха, Климт, Рьорих, Бакст и др. в декоративното изкуство, или на Рафаело, Каспар Давид Фридрих, Тициано, Цорн, Дега и др. в живописта, или пък на Лизип, Фалконе, Мещрович, Бурдел и др. в скулптурата - все се има предвид тъкмо това значение на думата. Обаче особеността на възгледа не прави още човека художник. Всекиму е присъщо да усеща по свой начин природата. Една от задавките на художника е да издигне своята особеност до степен на стил. Същинската самобитност се изразява в това, че личните особености на художника са намерили стилен израз, че художникът е успял да подреди в съгласие със своите лични дарби останалите фактори на стила. Днес е на мода да не приличаш на другите: то не е самобитност. Христиансен пише с право: "Същинската самобитност се съвсем не заглежда как работят другите, та после сама да го направи другояче. Тя си върви по свой път, без да бере грижа за другите, без да се пита, дали бие на очи, или не. Че работата не е в самата особеност и в нейния показ, а в това - съществуващата особеност да намери свой стил, към нея да се приспособят другите фактори на стила.

Стил и време - стил и народ

Стилните личности са обаче рядкост и в изкуството, както и в живота. Човеку е свойствено да подражава, па то е и по-лесно. Големият майстор спечелва ученици и следовници, които наподобяват стила му, разпространяват особиците на работата му и тъй се създава художествена школа.

Стилът, в който работи школата, не е вече точна повторка на учителовия стил, а е по-приспособен към вкуса на следовниците; той е по-широк, в някои случаи - по-богат, обикновено - по-плитък. Тъй редом със стила на Давида или Енгра съществува стил на новокласиците. Школни стилове създали също романтизъм, импресионизъм, дорафаелството и други художествени посоки. Но във всеки от тия школни стилове личат основните признаци на майсторовия стил.

Стиловете на отделните майстори, работещи в една и съща епоха, и на школите или посоките, образувани от тях, носят известни общи признаци, колкото и да се различават един от друг. Тия признаци определят сборния стил на епохата, който отразява или предвещава духовните идеали на времето, изказва или създава схващанията, възгледите, вкуса, чувствата, стремежите и главните искания на века. Такива са италианските стилове Треченто, Кватроченто, и Чинквенченто. Такъв е и нашият стил Възраждане през освободителната епоха.

Но и признаци от друг род определят стиловете. Стилът на всеки майстор отразява до известна степен народността му, общите племенни склонности, вкуса и схващанията на народа, чийто син е художникът. В стиловете на различни майстори от една и съща народност се забелязват еднакви черти, колкото и малко да са наглед. "Творчеството на тия гении прилича на отделни върхове, които се издигат обаче от обща земя." Затова и става дума за народностен стил, който се мени според времето, но все продължава да пази най-главните си признаци. По тях именно познавачите на художествени творби определят кой народ или коя страна са създали дадено произведение, без да се вземе предвид, откога датува то и как се казва създателят му. Затова говорим за японски стил, за арабски, египетски, холандски или български.

 

 

© Николай Райнов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2002
Култура и критика. Ч. I: Критически зигзаги. Съст., предг. и ред. Албена Вачева. LiterNet, 2002.

Други публикации:
История на пластичните изкуства. Вечното в изкуството. София, 1931.