Янка Купала (Иван Даминикавич Луцевич) е роден на 25 юни 1882 г. в селцето Вязинка, Минска област. Учи отначало на полски, след това една година посещава народното училище в Сенница. След смъртта на баща си (1902) се занимава със земеделска работа, за да храни семейството си. Година по-късно тръгва да си търси хляба по разни служби: частен учител, писар при съдебен следовател, чиновник в имение, работник във винарска изба. Едва в 1908 г., след като вече е печатал стихове, той постъпва в частната библиотека "Знание" на Б. Л. Данилович във Вилно и същевременно сътрудничи на белоруския вестник "Наша нива". Системно образование получава много по-късно, когато в 1909 г. постъпва в общообразователните курсове на А. Черняев в Петербург и ги завършва в 1913 г. Но онова, което не е могъл да получи в училище, той го получава от книгите. В 1913 г. се връща във Вилно, където става редактор на "Наша нива". По-късно постъпва в Народния университет "Шанявски" в Москва. В началото на 1919 г. се заселва за постоянно в Минск, където живее до евакуацията през 1941 г. Автор на стихове, драматург ("Павлинка", "Зетьове" и "Разпиляно гнездо"), творчеството на Купала се отличава с интерес към социалните теми, което определя влиянието му върху младите поколения и на първо място върху младите от литературното обединение "Маладняк". Умира в Москва на 28 юни 1942 г.

ПОЕЗИЯ

В превод на Андрей Германов

    Не за вас...
    Жетварка
    Моята наука
    Две тополи
    За всичко
    Алеся

В превод на Зоя Василева

    Птици в полет
    Към орача
    Хей, напред!
    Млечният път
    На косачите
    Щом в полето вървя
    На гробищата

В превод на Иван Давидков

    Бъди смел
    Не корете ме
    Тръгвай...
    Говорите
    Желание
    Явор и калина
    Моята песен

В превод на Янко Димов

    Моята молитва

В превод на Христо Попов

    Тя и аз (откъс)

* * *
Критика за Янка Купала

© Електронно издателство
LiterNet, 2003-2004