МОЯТА НАУКА

web

Не бяхме богати да уча свободно.
От бедност училище аз не видях.
Народните мисли и словото родно
от майка си аз и без книги познах.

Наставник добър от годините детски
ми бе тоз простор беларуски зелен
и кълнът в нивята, и говорът селски
даряваха свойта наука на мен.

Душата летеше от сладост упита,
в полето със слънце се къпеше тя -
дъга седемцветна, широко извита,
красива и приказна във пролетта.

Пияна от мирис, от песни пияна
и сякаш във някакъв приказен сън
шептеше за буйната шир разцъфтява,
изливаше радостен песенен звън.

Една воденичка над шумния ручей
и грохотът шумен, и говорът тих
ми даваха песенни ритми, съзвучия
и полет безкраен за всеки мой стих.

Брезите, що гъсто край пътя растяха,
и птиците леки в небесната глеч
хармония стройна в стиха ми преляха
и искрено водеха моята реч.

Полето зелено, цъфтящите ниви,
в лъките безбройните пъстри цветя
преплитаха в песните шарки красиви -
та думите в пъстър венец да сплета.

От шепота зрял на жита по полята,
на круши от меките ситни листа,
на хиляди хора с обидите слято
съзвучие нежно преля в песента.

На дребните борове чудният говор,
на водните струи чаровният звън
преливаха в моето песенно слово
и будеха мисли заспали от сън.

А слънцето, гдето искри разпилява,
небесни искри в песента ми преля
и вихърът, що листи и мрежи отвява,
й даде могъщи орлови крила.

Косата и брадвата й подариха
и твърдост желязна, и ярост, и мощ
и пекът и страшният мраз я калиха
да пей като мълния в тъмната нощ!

Незнаещ наука, израснал в неволи,
намерих аз божия дар в тъмнота!
Днес моите мисли са бързи соколи
и властвам аз вечно над песента!

© Янка Купала
© Андрей Германов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.03.2004, № 3 (52), 2004

Други публикации:
Могъщият триптих. Избрани стихове от беларуските поети Янка Купала, Якуб Колас и Максим Багданович. София, 2002.