Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТЯ И АЗ (откъс)

Среща

На кръстопът се срещнах с нея - плаха,
не знаеше къде да тръгне тя
и аз не знаех, и пред мен лежаха
пътеки към гори и към жита.

Тъй както спират нощем заблудени,
стояхме ние в размисъл, без глас,
в очите и в душите свои взрени,
заслушани във всеки шум край нас.

Стояхме ние. Диви-самодиви
прегръщаха ни със крила добри,
шептяха ми: «Вземи я ти, щастливи!»,
шептяха й: «Ти него избери!»

Ръцете ни в гореща ласка сплели,
те дадоха ни своя благослов
да минем през гори, реки, предели,
да минем дните си ведно, в любов.

И сякаш плач, те сватбен химн подеха,
направиха с крилата свои знак
над нея - във венчална бяла дреха,
над мене - целият загърнат в мрак.

«Дано не ви надвият злите хали!
Дано душите мрака не рани!
Дано надвиснал облак ви пожали!
Дано не зейне тъмен гроб встрани!»

Редяха те заръката си тиха
за меден пир под цветна висина
и в хубав час от нас се разделиха,
по-леки и на вятър от съня.

И ние - като сенките среднощни -
безсънни тръгнахме по своя път;
пожари пламваха пред нас разкошни,
димеше черен призори лесът.

Предпролет

Земята вече е нашарена,
на кръпки тук-таме стои снегът,
димят баирите - обжарени,
долчинките като пчели жужат.

Несмело, подир дълго чакане,
кокичето възбог отправя взор -
цветец на сълзите изплакани,
то търси лъч в далечния простор.

От юг, между звезди разискрени,
пак плуват в нишка птичите ята
и пеейки молитви искрени,
дома си дирят в родните места.

Небесното светило ласкаво
добавя нови версти в своя път;
подобно лен, лъчите бляскави
по нивите се стрелят и трептят.

Надничат и у нас, макар да са
прозорците ни ниски до един -
кръжи семейството им радостно
от съмнало по белия комин.

На одъра дошли разпалени,
целуват по лицата нея, мен,
тъй както скитник-вятър гали ни
край кошерите в жарък летен ден.

Вдигни се, гълъбице мила, ти,
разтъркай сънени очи-звезди,
да слеем мислите си, силите
и да поемем в старите бразди.

Полето от лъчи е лумнало,
кокичето събуди се от сън...
Стани ти, мое слънце румено!
Зове ни златнорунна пролет вън.

 

 

© Янка Купала
© Христо Попов - превод, 2000
© Издателство LiterNet, 02. 11. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама", 2000.