Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЩОМ В ПОЛЕТО ВЪРВЯ
web
Щом в полето съм аз, всеки клас наклонен
слуша мойте слова, моя шепот и глас,
с натежала глава се навежда над мен,
цял към мен се стреми, щом в полето съм аз.
А когато смълчан през ливади вървя,
ми дарява росата от своя елмаз,
моите стъпки целува уханна трева,
щом вървя замечтан през ливадите аз.
А когато аз бродя из наште гори
и се вслушвам на бора в могъщия бас,
у дома си съм сякаш, тананикам дори,
щом в горите вековни разхождам се аз.
А когато в дома се завърна, печал
ме притиска с безмилостна сила и власт,
нещо все ме гнети и ме мъчи без жал,
щом в дома се завърна след скитане аз.
© Янка Купала
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.03.2004,
№ 3 (52), 2004
Други публикации:
Могъщият триптих. Избрани стихове от беларуските поети Янка Купала, Якуб Колас
и Максим Багданович. София, 2002.
|