Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АЛЕСЯ
web
Кукувицата кука
във гора зелена,
майка слуша как гука
дъщеря рождена.
И лесът потъмнява,
в тая вечер дивна
майка тихо напява
песничка приспивна:
- Спи, заспи ми, детенце,
всички спят отрано.
Спи, заспи ми, цветенце,
нани, нани, нани...
Спи, поспи ми, на мама,
спи, мойто момиче,
да порснеш голяма,
по земята да тичаш.
Ще тъчеш ти на стана,
ще въртиш вретената
и ще чакаш засмяна
либето в гората.
Кукувицата кука
свойта проста песен...
Не позна мама тука
що ще стане с Алеся.
Полетя, щом порасна,
щерката умница,
срещу слънцето ясно
като лека птица.
Над гори и над ниви,
над реки, полета
и над хора щастливи
литна самолета.
Тя вратите отвори
на нови маршрути,
като ястреб отгоре
скача с парашута.
Километри несметни
тя лети нагоре
и с крила самолетни
облаците пори.
Чака майката вечно
нежно да я прегърне,
но към хурката вече
тя не ще се върне.
Кукувицата кука
свойта проста песен...
Не позна мама тука
що ще стане с Алеся...
© Янка Купала
© Андрей Германов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.03.2004,
№ 3 (52), 2004
Други публикации:
Могъщият триптих. Избрани стихове от беларуските поети Янка Купала, Якуб Колас
и Максим Багданович. София, 2002.
|