Владислав Ходасевич е роден в Москва през 1886 г. Завършва юридическия и след това историко-философския факултет на Московския университет. Неговата яснота на стиха, чистотата на езика и точността в предаването на авторовата идея му отреждат особено и уникално място в руската литература. През 1920 г. се появява третата му книга - "По пътя на зърното", която е приета възторжено от все още независимата критика, но забранена от властта. Ходасевич и семейството му са оставени да мизерстват, забранява се публикуването му. Това принуждава поета през 1922 г. да емигрира. През 1925 г. той се установява за постоянно в Париж, където продължава с литературоведските си изследвания върху Пушкин ("Пушкиниана"), пише проза и мемоаристика, превежда усилено от полски, арменски, френски и др. езици. А. Ахматова, Б. Пастернак, Й. Бродски и други знаменателни за руската поезия на XX век имена го определят като един от своите учители - "колосална фигура, която измества всички с присъствието си" (Й. Бродски). След дълго и мъчително боледуване умира в крайна бедност в Париж на 14.06.1939 г.

ПОЕЗИЯ

Стихове
  Петербург
  Памятник
  Из дневника
  Стансы
  Я не знаю худшего мучения...
  О будущем своем ребенке...
  Путем зерна
  По бульваром
  Люблю говорить слова...
  Хорошие стихи меня томят...
  Было на улице полутемно...
  Душа

В превод от руски език - Димитър Калев

  Петербург
  Паметник
  От дневника
  Станси
  Аз не знам по-смазващо мъчение...

В превод от руски език - Красимир Симеонов

  За бъдното на своето дете...
  По пътя на зърното
  По булеварда
  Обичам да говоря думи...
  Хубавите стихове ме натъжават...
  Беше на улицата полутъмно...
  Душа

© Електронно издателство
LiterNet, 2007-2009