|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МИЛА КРЪСТЕВА МОНОГРАФИИ
Сюжетът в Българските възрожденски повести. Моделът "нещастна фамилия" в повестите на Васил Друмев, Илия Блъсков и Любен Каравелов. София: Култура, 1995, 168 с.
От разпятието до мрака. Към сюжета за българските възрожденски идентичности. Пловдив: Макрос 2000, 2001, 196 с.
(Светло)сенките на Възраждането и сянката на Чинтулов. От неудобното Възраждане към непопулярната психобиография на Добри Петров Миндов от Сливен. София: Ромина, 2004, 288 с.
Втора Харитонова преправка на "История славянобългарска" (Чирпан - 1831). Текст и изследване. Пловдив: Жанет-45. 2013, 310 с.
Рилска преправка на "История славянобългараска" (Рилски манастир, 1825, монах Паисий Рилски). Фототипно издание на оригиналния текст, преводи, изследвания. В съавторство. Пловдив: Жанет 45, 2018.
СТУДИИ И СТАТИИ
Стилистичен анализ на езиковите структури на фонетично равнище в сборника "Идилии" на Петко Ю. Тодоров. // Език и литература. Списание за българска и славянска филология. ХLІV, 1989, № 5, с. 93-97.
Сюжет и тип повествование в белетристиката на Възраждането. Наблюдения върху повестите и разказите на В. Друмев, И. Блъсков и Л. Каравелов. // Трудове на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Филологически факултет. Литературознание. Унив. изд. "Св. св. Кирил и Методий". Т. 39, 1991, № 1, с. 42-70.
Един поглед върху "Крива ли е съдбата" на Любен Каравелов и моделът "нещастна фамилия". // Проглас. Филологическо списание (В. Търново: Унив. изд.), г. ІІІ, 1994, № 2, с. 103-108.
Семантика и структура на събитието в българските ранновъзрожденски повести. // Проглас. Филологическо списание (В. Търново: Унив. изд.), г. V, 1996, № 2, с. 58-71.
Теоретико-критичният дискурс на Българското възраждане за поезията и поетическото творчество. // Balkanic Forum. Издава Международният университетски семинар за балканистични проучвания и специализации при ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград, г. VІ, 1997, № 2, с. 162-169.
"Плач бедная Мати Болгарии" и интуициите на Неофит Бозвели за културно генериращите стратегеми на възрожденската менталност. // Сборник на докладите от Юбилейната научна сесия. 50 години Съюз на учените в България. Пловдив. Секция "Естествени науки". Секция "Хуманитарни науки". Т. ІІІ. Пловдив, ноември 1998, с. 255-258.
Поетика на контрапунктуалното "но" в сюжетната концепция на "Иванко, убиецът на Асеня І" от Васил Друмев. // Научни трудове на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Филология. Т. 37. Пловдив, 1999, № 1, с. 571-577.
Аз-ът, историята и провокациите на едно начало. // Научни трудове на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Филология. Т. 38. Пловдив, 2000, № 1, с. 467-471. Плачовете на възрожденските майки и едипово-инфантилните им синове: според прочитите на Неофит Бозвели. // Научни трудове на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Филология. Т. 38. Пловдив, 2000, № 1, с. 487-501. "La Renaissanse Bulgare et la divizion des langles. Païsij de KHILENDAR et l’ Histoir slavo-bulgare. // Reflets. Association Franco Bulgare bouses du rhone. Article extrait de L’Express semaine du 12 au 19 octobre 2000, 3. "Това ви чака". Ако не е истина, не е и лъжа, на Христо Ботев. Към теорията и поетиката на жанра. // Лингвистика на литературния текст и теория на литературата. В. Търново: Унив. изд. "Св. св. Кирил и Методий", 2000, с. 102-110.
Нецитирането и "професията" на историка. // Страница. Литературно списание, 2001, № 1, с. 48-52. Одисеята на духа: да се завърнеш в изгубения рай. // Научни трудове на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Филология. Т. 39. Пловдив, 2001, № 1, с. 133-137. За плачовете на възрожденските майки. // Жажда. Списание за литература и изкуство (Сливен: Издателска къща "Жажда"), 2001, № 2, с. 16-17. Чужденецът, знанието и адът на другите. // Български език и литература. Научно методическо списание. Министерство на образованието и науката, г. ХLІ, 2001, № 4, с. 34-43. Също: LiterNet, № 8 (21), 24.08.2001 <https://liternet.bg/publish7/mkrysteva/chuzhdenecyt.htm> (27.06.2006). "Стоян и Рада" и интерпретацията на Геров на един възрожденски казус от патриархалния брачен хабитус. // Коментар, интерпретация, възможност за четене. София: Унив. изд. "Св. Климент Охридски", 2001, с. 105-111. Великият библейски код и благата вест на Паисий Хилендарски за свещената изначалност на българския род. // Следите на свещената книга в българската литература. В. Търново, 2001, с. 75-85.
Паспортът на "Малаков". // Страница. Литературно списание (Пловдив), 2002, № 2, с. 97-103. Тъмната памет за един царски позор. // Научни трудове на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Филология. Т. 40. Пловдив, 2002, № 1, с. 139-148. Дългият път към късия новобългарски разказ. // Научни трудове на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Филология. Т. 40. Пловдив, 2002, № 1, с. 53-60. Пародийното травестиране на "голямото" в "малкото" в "Това ви чака" на Хр. Ботев. // Научни трудове на Съюза на учените в Пловдив. Серия Б. Естествени и хуманитарни науки. Т. 2. Пловдив, 2002, с. 303-307. Неманипулациите в ранновъзрожденските исторически съчинения. // Текстът като манипулация. Шумен: Унив. изд. "Епископ Константин Преславски", 2002, с. 174-184.
Чинтулов и неговата сянка. // Страница. Литературно списание (Пловдив), 2003, № 2, с. 82-91. Да поменем срама си. // Български език и литература. Научно методическо списание. Министерство на образованието и науката, г. ХLІІІ, 2003, № 2, с. 30-36. Също: LiterNet, № 11 (39), 11.11.2003 <https://liternet.bg/publish7/mkrysteva/da.htm> (28.06.2006). Биването майка "квачка" на едипово-инфантилен син. // Научни трудове на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Филология. Т. 41. Пловдив, 2003, № 1, с. 55-76. Биографът: между смъртта на автора и смъртта на читателя. // Научни трудове на ПУ "Паисий Хилендарски". Филология. Т. 41. Пловдив, 2003, № 1, с. 47-54.
Тъй отива смехът. // Класика - Авангард. Юбилеен сборник в чест на седемдесетгодишнината на проф. дфн Иван Сарандев. София: БАН, 2005, 29-37. От автентичното заглавие, през брачната колизия, към възрожденското послание на една комедия. // Сборник доклади от юбилейна научна сесия. 185 години от рождението на Сава Доброплодни. Сливен, 2005, с. 59-71.
Когато Западна Европа слуша Mozart... // Литературни сюжети, тематизации и контексти. С подкрепата на Австрийското посолство в София. Пловдив: Университетско издателство "Паисий Хилендарски", 2008, с. 237-252. Метафората на паметта в "История славянобългарска" на отец Паисий. // Проглас. Филологическо списание (Велико Търново), 2008, № 1, с. 26-45. Макросюжетът за нещастната политическа патрицентрична фамилия и метафората за мъжката памет в "История славянобългарска" на отец Паисий. // Проект "Четвърт хилядолетие "История славянобългарска", 2008 <http://www.paisii.swu.bg/doc/biblioteka/Bansko_M.Krasteva.pdf> (10.06.2009).
Патрицентричната политическа фамилия в "История славянобългарска" на отец Паисий. // Български език и литература, 2009, № 1, с. 12-28. Също: LiterNet, № 5 (114), 28.05.2009 <https://liternet.bg/publish7/mkrysteva/patricentrichnata.htm> (28.05.2009). "История славянобългарска" на отец Паисий: каноничната памет на публичния патриархат и Големите новобългарски разкази. // Човекът и езикът универсум. Юбилеен сборник по случай 60-годишнината на доц. д-р Иван Чобанов. Пловдив: Университетско издателство "Паисий Хилендарски", 2009, с. 90-96. Теополисът на историята. // Проглас. Филологическо списание (Велико Търново), 2009, № 1, с. 1-25. Трудният път към Големия възрожденски разказ "майки и синове". (Дълбиннопсихологически анализ на (не)съзнаваното психично в инцестния комплекс на "Плач бедная Мати Болгарии" от Неофит Бозвели). // Страница, 2009, № 3, с. 159-174.
Митът за Едип и "Плач бедная Мати болгарии" на Неофит. Бозвели. // Съдбата на Едип - българските маршрути. Материали от уъркшоп, 18 май 2010. Пловдив: Унив. изд. "Паисий Хилендарски", 2010, с. 192-224. Големият разказ "Бащи. И синове". // Страница, 2010, № 3, с. 156-177.
Що е история: История ли е "История славянобългарска" на Йеромонах Паисий. // Проглас. Филологическо списание (Велико Търново), 2011, № 1, с. 22-45. Как разказва отец Паисий. // Паисий Христов - една кариера в служба на словото. Сборник, посветен на професор дфн Паисий Христов. Велико Търново, 2011, с. 236-252. Сизигията майка-син и психоаналитичното й тълкуване в диалозите на Неофит Бозвели. // Българският език и литература в славянски и неславянски контекст. Международна конференция, Сегед, Унгария (28-29 май 2009), Szeged, 2011, с. 446-452.
За необоснованата подмяна на оригиналното заглавие на една възрожденска комедия и за още нещо. // Теория и практика на превода. Сборник в памет на Даниела Петрова. Международна научна конференция (24-25 ноември 2011). Отг. ред. Иванка Попова-Велева. Велико Търново, 2012, с. 39-58. Пътешествието в/отвъд заглавието. Дълбиннопсихологически анализ на Големия разказ "Бащи. И синове…". // История славянобългарска. 1762-2012. Научни хоризонти на четвъртхилядолетието. Съст.: Надежда Драгова и Елена Тачева. София: Болид-инс, 2012, с. 49-57. (Не)знайното в академичната наука за Геровия препис на "История славянобългарска" и за културните връзки Паисий - Геров. // Геров препис на "История славянобългарска". Подготвил за печат и научен коментар доц. д-р Мила Кръстева. Пловдив, 2012, с. 149-174. За истините на Разума, Духа и Сърцето. // Вестник "Пловдивски университет". Издание за образование, наука и култура. Ред. Тильо Тилев. Год. 30, № 5-6 (420-421), 21.06.2012 г., с. 2-3. Царството "Паисиада" и хората-разкази: "История славянобългарска", нейните преписи, преправки и приписки. // Вестник "Пловдивски университет". Издание за образование, наука и култура. Ред. Тильо Тилев. Год. 30, № 8-9 (423-424), 30.11.2012, с. 2-5. За духовните уроци на Отец Паисий, на неговата "История славянобългарска" и техния отзвук във Филологическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". // Български език и литература, Год. 54, 2012, № 6, с. 543-553.
Сравнение на структурните и съдържателните особености на преправките на История славянобългарска, съставени от монаха таксидиот Харитон Рилски в Змеево (1831) и в Чирпан (1831). // Сборник Славянскиe языки и литературы в синхронии и диахронии. Материалы Международной научной конференци 26-28 ноября. Москва, 2013, с. 193-195. Големият възрожденски разказ "Царството Паисиада и хората-разкази. (Културноидентификационни модели в преписите, преправките и приписките на Паисиевата История славянобългарска, ръкописвани през ХVІІІ век). // Славистика ІV. В чест на ХV международен славистичен конгрес в Минск, 2013. Пловдивски университет. Филологически факултет. Пловдив: УИ "Паисий Хилендарски", с. 243-256. За (не)знайното в (психо)биографията на монаха таксидиот Харитон Рилец. // "История славянобългарска" и духовният живот през 30-40-те години на XIX век. Паисиада (1762-2012). Юбилеен сборник. Съст. Иван Радев. Велико Търново: УИ "Св. св. Кирил и Методий", 2013, с. 139-156. Предуведомление. Публична лектория. Лекция № 1. // Пловдивски университет. Издание за образование, наука и култура (Пловдив), бр. 8 (433), 12.11.2013 (г. ХХXI), с. 5. (Не)видимите следи от литературноисторическия паспорт на автографа на Паисий Хилендарски. Публична лектория. Лекция № 2. // Пловдивски университет. Издание за образование, наука и култура (Пловдив), бр. 9-10 (434-435), 19.11.2013 (г. ХХXI), с. 14-16.
Поп-Йоановата преправка на "История славянобългарска": текст и контекст. // Матерiали III Мiждународного науковометодичного семиiнару з болгарско· мови, лiтератури, культури та iсторi· (15-16 травня 2014 р). Збiрник тез. Бердянск: БДПУ, 2014, с. 164-167. "История славянобългарска": текст и контекст. Публична лектория. Лекция № 3. // Пловдивски университет. Издание за образование, наука и култура (Пловдив), бр. 1-2 (436-437), 08,02.2014 (г. ХХXII), с. 8-10. (Авто)биографичната памет на/за Паисий Хилендарски. Публична лектория. Лекция № 4. // Пловдивски университет. Издание за образование, наука и култура (Пловдив), бр. 3-4 (438-439), 08.04.2014 (г. ХХXII), с. 6-7. Първи Софрониев препис на "История славянобългарска" (1765). Или за тайнството на възрожденската ръкописна книга и вълшебствата в занаята на преписвача. Публична лектория. Лекция № 5. // Пловдивски университет. Издание за образование, наука и култура (Пловдив), бр. 5 (440), 21.05.2014 (г. ХХXII), с. 4-5. Втори Софрониев препис (Котел, 1781) - посланията на едно възрожденско "живелище". Публична лектория. Лекция № 6. // Пловдивски университет. Издание за образование, наука и култура (Пловдив), бр. 6 (441), 04.07.2014 (г. ХХXII), с. 6-7.
Паисиада - предай нататък! // Българи, 2015, № 3, с. 14-16. Също: <http://www.blgari.eu/ArchivPDF/1503/www/bulgari_2015_03.pdf> (12.02.2018). Съвременните отрицатели на "История славянобългарска". (Не)надеждност на метода на изследване в някои съвременни публикации. // Българистични четения, Сегед 2015. Международна конференция. Сегед, Унгария, 11-12.06.2015. Szeged: Jatepress, с. 429- 438.
Човекът и Вселената. "Малкият принц", възрастният Екзюпери, който някога е бил дете... или за голямото и малкото в техните вътрешни и външни светове. (Пленарен доклад). // Научни трудове. Смолян. T. 2. Смолян: СУБ, 2016, с. 15-36.
"Да се завърнеш...": паметта на социалистическа НР България за "Паисиевата година" (1962). // Юбилеен сборник, посветен на доц. д-р Живко Иванов. Съст.: К. Протохристова, М. Влашки. Пловдив: ПУ "Паисий Хилендарски", 2017, с. 40-58. Русия в "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски и българската наука по време на тоталитаризма в Народна Република България. // Образ России в условиях информационной войны конца ХХ века. Тенценции обновления политического дискурса. Материалы международной научной конференции "Россия в поисках мирного решения социальных, межконфесиональных, межэтнических конфликтов. Тенденции обновления политического дискурса, отражяющие доминантные идеологемы российской официальной дипломатии и пропагандисткой деятельности политических партии конца ХХ-начала ХХI в." (Русия, Магнитогорск, 23-25.11.2017). Магнитогорск, 2017, 52-62. (Не)възможните изображения на Преподобни Паисий Хилендарски: Фактите срещу фикцията. // Международна научна конференция в Сегед - Унгария (8-9 юни 2017 г.). Сегед: Auctores, 2017, с. 335-344. Българското възрожденско (не)знание за класическата европейска музика, инструментариум, жанрове и творци. // Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. д-р Пеньо Пенев. Пловдив: FastPrintBooks, с. 479-489.
Изображения на Паисий Хилендарски върху българските пощенски марки. "Царският" Паисий". // Slavika Lodzienska (Uniwersytet Lodzki), № 2, с. 149-163. Русская академическая наука ХIХ века о болгарской возрожденческой историографии. // Русский язык и литература в современном мире: проблемы и перспективы. Тезисы научных докладов Второго международного форума ИАРЯЛ. Тегеран: Типография и издание Тегеранского университета, 2018, с. 149.
Паисий на Цанко Лавренов. // Дзяло, е-списание в областта на хуманитаристиката Х-ХХI в. год. VII, 2019, бр. 14 <http://www.abcdar.com/magazine/XIV/19_Krasteva_1314-9067_XIV.pdf> (05.03.2020). Russian Academic Science of the 19th-century about Bulgarian Historiography of the Revival Period. // Issledovatel’skiy Zhurnal Russkogo Yazyka I Literatury, 7(2), p. 151-168 <http://www.journaliarll.ir/index.php/iarll/article/view/85/86> (05.03.2020).
РЕЦЕНЗИИ
Огледалото в огледалните култури на света (Протохристова, Кл. Огледалото. Литературни, метадискурсивни и културносъпоставителни траектории. Пловдив: Летера, 2005). // Български език и литература. Научно-методическо списание. Министерство на образованието и науката, г. ХLV, 2005, № 4, с. 70-77. Също: LiterNet, № 11 (72), 01.11.2005 <https://liternet.bg/publish7/mkrysteva/ogledaloto.htm> (28.06.2006).
За (не)очертаността на възрожденските очерци. // LiterNet, 12.08.2006, № 8 (81) <https://liternet.bg/publish7/mkrysteva/ocherci.htm> (12.08.2006).
Още един научен принос към горещата литературоведска тема за възрожденските модерни светове. // LiterNet, 06.04.2010, № 4 (125) <https://liternet.bg/publish7/mkrysteva/elena-getova.htm> (06.04.2010).
ЕЛЕКТРОННИ САЙТОВЕ
Паисиада <http://paissiada.com> (05.03.2020).
"От уста на ухо"... до Internet <http://nauho.paissiada.com> (05.03.2020).
© Мила Кръстева |