Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОРТРЕТИ НА КНИГАТА - В ОГЛЕДАЛОТО НА ИНТЕРНЕТ

Десислава Андреева

web

Размишлявайки върху тематичните рамки на настоящата среща, смятам, че терминологичното определение „безкнижна цивилизация" отпраща към поне две мащабно разделени епохи, между които човекът наистина извървява спираловидно своята филогенеза - днешното постиндустриално, глобално и същевременно рустикално идилично състояние на „глобално село", и безписмената цивилизация, наричана още племенна, орална, когато човекът е пребивавал в хармоничното сетивно природно състояние. Според Маршал Маклуън днес се наблюдава обратен курс към свиване, към вторична интеграция след механичния век на експлозия и разширяване. Новата електронна ера довежда до ретрибализация на съвременното общество, възвръщащо се на нова степен към племенните, родовообщинни отношения. Бурното движение напред се оказва и възвръщане към вид „неоархаизъм". В рамките на комуникацията това вещае „залеза на индивидуализма" (Знеполски 1985: 33).

Загубила ли е своя индивидуализъм книгата? А читателят?

Известно е, че ако нещо се променя, първият, който регистрира и най-леките сеизмични трепети с изострените си сетива, е пазарът.

* * *

„Макар често да съм се питал,
и до днес не съм успял да си отговоря
откъде иде този твой мерак да купуваш книги..." (Лукиан 1986: 91)

Това е въпросът, който не дава мира на Лукиан 19 века преди нас, докато съвсем виртуално разговаря с необразования купувач на книги в едноименната си сатира. Въпрос, чийто отговор преследват до днес всички търговци от храма на книгата и с трудността на който надали и аз ще мога да се справя. Вместо това намирам за интересно да се разходя из безкрайната галерия на интернет, претъпкана от модерни виртуални портрети на реално съществуващи книги, да се забавлявам с приликите и разликите, които откривам при сравнението им, да търся пропуските и асиметриите на художника-издател, да се взирам в надписите-анотации под образите, да дешифрирам елементите на фона, да търся скритите послания, отправени лично към мен - читателя на знаци. Няма да упражнявам дидактика - всички ние знаем как трябва да бъде създадена идеалната среда за книгата. Предпочитам да констатирам. Сравнението ражда истината.

Позволих си да използвам речника на изобразителното изкуство, защото не откривам по-експресивен терминологичен апарат от този, предназначен да обяснява вторичната действителност върху платното: профили на автори, лица на герои, образи на корици, светлосенки на сюжетни обрати, контрасти на шрифтове и кегели, рефлексия на съвременния културен фон и т.н.

Първоначалната ми идея бе да се подложи на дисекция електронното слово за книгата като пазарен обект, т.е. да се обхванат, доколкото е възможно, текстове на рецензии, отзиви и анотации, намиращи се в обращение във виртуалното пространство на специализираните в продажбата на книги сайтове1. Впоследствие обектът на изследване бе сведен само до един от „жанровете на научния стил" - анотацията. Оказва се, че текстовете на анотациите вече са напуснали пределите на научния стил (Богданов 1993: 36; Беров 2000: 15; Български език 1992: 66-68) и както всичко в съвременния глобален свят са станали всеобщо приложими, универсални и, за съжаление, шаблонни. Тези служебни вече жанрове са пазарни индикатори на книгата, а не продукт на интелектуално общение със съзнателно преследвани естетически мотиви.

Всъщност това не са потрети, а етикети. Текстовете, който разгледах, универсализират книгата, вместо да я персонифицират - наблюдавайки себе си, установих, че прекаляването с четенето на тези текстове уморява също толкова, колкото четенето на етикетите и предписанията за приготвяне на повечето пакетирани стоки в ежедневието на домакинята.

По този повод Алберто Мангел в своята „История на четенето" (2004: 20-21) пише: „Не си спомням някога да съм чел анотациите на последната корица, за да разбера за какво се разказва в книгата; дори не знам дали в книгите от моето детство имаше такива." Само че Мангел описва с „райското" си говорене идиличните времена от средата на ХХ век, когато контактът „човек-книга" се е осъществявал все още само чрез досег, пряко и прямо. И е нямало нужда от компютри, сайтове, линкове, хипертекстове и сканирани корици (често твърде размазани, дребни и жалки, сведени до картинки - придатъци, лепнати към анотацията за запълване на фона в картината). Книгата не е била още разполовена на дух и материя. Днес все повече изследователи като Милена Цветкова (2005)2 и Джон Ъпдайк (2005) говорят за ощетяване на книгата като вещ във виртуалното пространство, а всъщност интернет е най-мащабният и най-ефикасният пазар за книгите-вещи! Тогава Екранът сигурно е отвор към вещността, посредник между готовия книжен продукт и ситуацията на дома.

Книгата като продукт е многолика и притежава потенциала сама да се представи в много роли, но за съжаление в електронния универсален супермаркет тя е обикновен статист и няма реплики3. Вместо нея говорят безименни хора, служебно и безстрастно или лъжливо-патетично. Защото повечето от текстовете на анотации звучат скучно, монотонно, изтъркано. Липсва и атракцията на библиофилското творение, чиито съблазнителни черти никак не се усещат през премрежените очи на всевиждащата Мрежа. Бързам да опонирам на онези, която мислят, че книгите са един от продуктите, които не е задължително да пипнеш и огледаш, за да оцениш качествата им.

Как пребивава Гутенберговото изобретение в постгутенберговата епоха, в ситуация на виртуална реалност, в пространството на интернет, пък бил той и пазар от типа „ХОРЕМАГ"?

Най-общо казано, книгата бива поставяна в различни контексти едновременно: тематичен, пазарен, биографично-авторски, читателски.

Консуматорският принцип на съвременното ни общество улеснява акта на купуване, свеждайки отдавна десакрализирания път на усвояване на книгата от читателя само до избирането на дигиталния бутон „Поръчай" с курсора на мишката. Може ли той да замести другите сензорни актове на общение с книжното тяло, което все още е ничие, така че да предизвика пожелаване за притежание и обладаване-четене в по-интимна атмосфера. Парадоксално, но императивният бутон „Поръчай" визуално, по логиката на консервативното плътно хоризонтално четене отгоре надолу и отляво надясно, предшества в някои от големите сайтове анотацията на съответното издание, вместо да се мъдри като естествен завършек на прочетения съдържателен и атрактивен текст на презентацията - сякаш Мрежата е нетърпелива, бута най-отгоре същественото - акта, заради който всъщност съществуват и интернет-книжарниците - консумацията от безкрайната сергия на „изливащата се култура" (Позволявам си да използвам този термин на Жан-Франсоа Барбие-Буве [Интернет 2002: 10-11]). Покупката императивно се налага, а биографията на читателя косвено се разполовява на два условни периода: преди покупката, когато са налице проблеми, неудовлетворени желания и търсения, несподелени интереси, и след покупката на книгата, която има потенциала на магически „пенкилер".

Електронната книжарница се подрежда по аналогия с реалната - на най-видните и достъпни лавици се излагат най-атрактивните заглавия. Във виртуалната книжарница най-търсените заглавия притежават най-голям брой пътища за достъп и поръчка (Стоицова 2004: 213-214). Магазинната атмосфера, натрапвана и чрез синонимния подканящ бутон „добави в кошницата" (както е в BALKANATOLIA.com например), приравнява, умишлено не използвам глагола „принизява", потребителите до редови консуматори, а книгите в сайта са част от 5000 артикула, предлагани от електронния магазин, наред с музика, филми и др.

Следвайки асоциативните обрати на мисълта си, правя аналогия с друга кошница - не по-малко абстрактна, но по-мащабна - очевидно е, че книгите не присъстват в любимата на социално ангажираните политически лица потребителска кошница!

За компенсация на неизгодното пазарно положение на книгата търговците са въвели популярен облекчаващ маркетингов трик: цената на книгите е количествено детерминирана (в зависимост от количеството на поръчаните от клиента книги му се предлага и съответната отстъпка).

След като бъде предоставена на всеобщ оглед, книгата бива оценявана от своите читатели. При формулирането на анотацията има едно „Още...", което примамва вече заинтересования читател да „разгърне" втората страница, където всъщност не го чака кой знае колко „още" информация, а по-скоро попада в капана на псевдореалната читателска активност - „изкажи мнение", „виж какво още са си купили останалите, наред с тази книга", „прочети техните коментари" и др. капани на браузването - сърфиране, чийто животински аналог Клео Протохристова забелязва в козешкото „пощипване" на храстите (2003: 64-73). Прилаганата към всяка презентирана книга анкета не осигурява обзор върху читателската общност по какъвто и да е диференциращ белег - напълно анонимна, тя не подпомага качественото изследване на пазара.

Форумът след всяка рекламирана книга е маскирана реклама - увличането, прихващането на читателите става чрез „съблазняването" с говорене (читателят е поласкан от вниманието и „съблазнен" от възможността да убеждава другите хора, като така упражнява власт над техните мнения и мотивации за покупка, поощряван същевременно от свободата на анонимността-безнаказаност при неправилен отговор, т.е. несъгласен с положителния образ на продукта4). При наличие и на негативни мнения, сред читателите се заформя интрига, която прикрива захаросаното суперлативно величаене на образа на книгата. Но това пак е форма на директен маркетинг. Например паноптикумът от оценки за „Шифърът на Леонардо" на Дан Браун в сайта на Books.bg сякаш се опитва да компенсира дискусията, като образува нов форумен контекст, неусетно формирал тази общност от читатели и почитатели на Браун, която неизбежно ще нараства, защото и тук на видно място е поставено подканящото: „добави коментар за тази книга".

Читателските коментари несъмнено създават интрига, но чрез задочна, недоносена дискусия, където липсва непосредственият разговор, липсва и обратната свободно и нашироко ословесена повторна връзка (Feedback) на комуникативната междуличностна верига. Форумът е псевдоразговор, псевдодискусия, понеже интернет не показва голям стимул и поощрение към критичните отзиви на читателите - мненията, публикувани в Мрежата, са телеграфни (тип SMS), шаблонни, повърхностни, неаргументирани. Ниската писмена култура на читателите-рецензенти е в състояние да обезкуражи патоса на всеки възхваляващ ползата от електронното писане5. И да демотивира образования потребител да се приобщи към тези „групи по интереси" (Стоицова 2004: 204-216).

По показателя „мотиви" читателите най-общо се делят на три групи:

1) читатели със суверенна готовност за четене;

2) читатели с частично суверенна готовност за четене;

3) читатели с несуверенна готовност да четат книги (Каменов 1990: 233). Защото хората не винаги знаят какво искат, когато пазаруват.

Доколко е суверенен в избора си читателят, необходими ли са му толкова много указателни знаци при търсенето?

В този контекст Владимир Трендафилов предлага друга категоризация на читателите:

- читатели-експерти - форумният вариант на активност позволява на консуматора да се изяви като експерт;

- читатели въобще;

- читатели, ако изобщо (Книгата 2005).

Форумният дух експанзира дори в парадоксалния вариант да се обсъжда непрочетена книга. Във виртуалната библиотека експониране получават и все още нематериализирани издания, като схематизацията в представянето на новото издание си казва думата: например за предстоящата книга „Читателска група 31" липсва каквато и да е анотация в Books.bg, но по навик се предлага на потребителя да изкаже мнение за нещото, което все още не е стигнало до него. Същият абсурд се проявява и при заявената скала на читателския рейтинг.

Обикновено оценките за определяне на рейтинга на книгата са ограничен, предпоставен брой - шаблонизиран списък като в Hulite.net, който принуждава читателя да се вписва в някоя от категориите, независимо, че неговото мнение може да съдържа нюансирана оценка, а не точно една от изброените 10:

„- по-лошо не може да бъде;

- лоша;

- не ми хареса;

- някак си...;

- става за четене;

- нормално;

- добре;

- отлично;

- страхотна е;

- най-добрата".

Стандартизираното идентифициране на читателските групи позволява индивидуалността на читателя да се напъхва в определена статистика с неясно предназначение. Кому служи например това натрапливо профилиране на читателите в графата „Клиенти, поръчали тази книга, са закупили също и..." и механичният списък на поръчаните комбинации от книги? Индивидуализмът на читателя бива скрит зад безименна статистика, която цели най-вече да се похвали колко любознателни читатели потребяват стоките на съответния електронен магазин. Какво създава тази информация, събирана от постоянните оперативни изследвания - всеядни потребители или широко скроени специалисти? Що за читателски профил можем да изградим за клиент, купил си „В света на интелекта: IQ тестове" и едновременно с това „Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да прилапаме един милион решения"?!

Но проблемът е като Янус - винаги има и друга страна: от 1970 година насам броят на хората, прочели поне една книга на година нараства прогресивно, за сметка на намаляващия брой на много четящите индивиди. Четенето днес е отслабено, защото тези, които са главната му опора, намаляват, а те са именно консуматорите, които изработват предписанията в областта на четенето (Интернет 2002: 10). Питам се дали тези статистически списъци на закупени комбинации от книги не се появяват навреме, за да притъпят ефекта от стряскащото умозаключение върху заформилата се тенденция на свиване групата на много четящите.

Ако трябва да се върнем в рамките на избраната тема, необходимо е да посочим задължителните елементи, които включва канонът на книжния портрет в интернет: кратка картотечна информация (автор, обем, формат, издател, вид подвързия, цена при поръчка по интернет. Евентуално каква е печалбата от покупката по електронен път точно от тази книжарница). Визията на предната корица запълва „образа" на книгата. Следва кратка анотация на съдържанието, която никога не е отрицателна по обясними причини.

Лесният начин за публикуване с рекламно-популяризаторска цел е чрез снимка на корицата плюс кратка анотация, предоставена от редакцията / издателството. Липсва стремеж към експериментиране в рекламата на книги - българинът по природа е консервативен. Същевременно традиционната търговска реклама не пробива при тези специфични стоки, защото за тях в три реда нищо не можеш да кажеш. Читателите в България не могат да бъдат хванати единствено чрез бегъл преразказ на книжното съдържание (Абаджимаринова 2000: 125). От трите основни рекламни стратегии: изобразителна, вербална и смесен тип, изобразителната като че ли остава на заден план (Абаджимаринова 2000: 182-183).

Авторите на анотациите се стремят да съхранят близостта на текста си до стила на книгата. При художествената литература съпътстващият (метатекст) текст е близък до художественото поднасяне на значения и образи. Анотацията към поетесковия роман на Едвин Сугарев „Невъзможните убежища на поезията"в Books.bg доказва, че писането за художествен текст мимикрира спрямо текста - обект на анотацията. При научните издания дистанцираното описателно академично говорене определено си остава в целевата група на тесните специалисти-потребители: липсва мотивационна стратегия и допълнителен стимул за по-малко запознатите с тематиката читатели.

Един от най-предпочитаните стилове за обрисуване на книгата от популярен автор е да се разказва за идеалната симбиоза - ТЯ (книгата) и ТОЙ (авторът) в неповторима и безценна комбинация, „която не е за изпускане", както е в случая с Мирзакарим Норбеков, Дан Браун, Труман Капоти или Робърт Чалдини. Анотацията „пише" биографията на твореца и така сродява с други произведения, автори и читателски общности - книгите пак са на лавица, но невидима, неуловима. Едно щракване на мишката мигновено пренарежда тези лавици - по автор, по тематика, по комерсиални критерии като „най-търсено", „най-ново", „най-интересно" (последното е крайно относително). Същевременно прави впечатление, че авторът като име е маргинализиран - почти не се акцентира оптически върху него. В отпратката „За автора" има други негови достъпни за пазаруване произведения, но липсва текстова описателна или биографична част.

Лъжата" на Тошо Тошев получава друг идентификационен похват - само кулминационен цитат - интригата, откъсната от експозиция, завръзка и развръзка, е примамката, на която ще се хване всеки, който разпознава действащите лица.

Битието на книгата понякога е лишено от рождената й дата. Липсващата година на издаване е заместена с летоброене от момента на изготвяне на електронния портрет, наричан „Дата на включване". Дотогава книгата сякаш не е съществувала, не е била. Интернет обсебва биографията на творбата и отрича реалното й, невиртуално съществуване, въпреки че в крайна сметка осигурява на купувача именно нейния материален, реален хипостаз.

Оказва се, че на пазара в интернет вече се размиват и без това маловажните за потребителя формални параметри на книгата - има такива от по 30-40 страници, които не се вписват по стандартите на ЮНЕСКО в определението за книга (Цветкова 2003).Има и такива като творбата на Пелин Пелинов „Напред, на нож" - с обем от 968 страници, който предизвиква компенсаторно снизходително снижаване на изискванията спрямо читателското усилие6. И става ясно, че Мрежата се „срамува" да предлага „дебели" книги на своите потребители, вече достатъчно разглезени от лапидарния стил на виртуалното писане. Обемът на изданието, значителен дори за капитален научен труд, е омаловажен, оставен в сянката на съспенса, характерен и за треторазреден американски екшън.

В някои сайтове като LiterNet читателят има шанс да закупува произведения направо от автора - т.е. обратната връзка с твореца, за която въздишат всички старомодни читатели, пак е възможна с по-малко посредници. При представянето на тези произведения по-различното оформление и качеството на информацията грабват потребителя. Текстът на анотацията към „Прози в края на века" на Десислава Неделчева звучи и изглежда така

"Краевековни прози в началото на века.
Дотук с навичното четене. Въоръжете се с още сетива."7

Паралелно с това е включен линк към виртуалното издание на стихосбирката и линк към коментар на критика Борис Ангелов8. Следователно анотацията е успешно „маргинализирана" за сметка на съпътстващите текстове, а портретът на книгата е пълноцветен, плътен, увличащ, съблазнителен, с осезаемо присъствие на автора.

Такива примери обаче са малко...

* * *

Разпнат от неверниците-консуматори, триптихът на съвременното творческо единство - Автор, Творба, Читател - получава много разтърсващи удари. Най-страшният от тях ще дойде в онзи момент, когато пак ще прозвучат финалните сопнати думи на езичника Лукиан към същия необразован купувач (а защо не и продавач!) на книги:

Я остави книгите и си гледай работата..."(Лукиан 1986: 95).

Не искам така да завърша, защото не го вярвам. За да оборя Лукиан, ще припомня признанието на Михаил Неделчев, описващ себе си като старомоден читател:

И аз през месец декември си поръчах книгите на Х. по amazon.com и те ме застигнаха след два и половина дни в Ню Йорк, където междувременно се бях придвижил."(Неделчев 2003: 79 -82).

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Books.bg <http://www.books.bg>; Българска книга <http://www.bgbook.dir.bg>; Book-BG <http://wwww.book-bg.com>; Book store <http://www.book.store.bg>; Пингвините <http://www.pe-bg.com>; Български книжици <http://www.knigabg.com>; Балканатолия <http://www.balkanatolia.com>, Мобилис <http://www.mobilis.bg> и други. [обратно]

2. „Стефан Маларме описва книгата като живо същество чрез фразата си: „Книгите са подвързани хора". [обратно]

3. Първоначално интернет е предвиден да обслужва научната общност, затова архитектурата на мрежата отразява пълната гама от изисквания от страна на академичните среди, като напр. саморегулация, голям капацитет, отвореност, отсъствие на комерсиализация (Тодоров 2004). [обратно]

4. Виж мнението на читателя Деян Ванков за книгата на Майкъл Дроснин „Библейският код", което е кратко, но изчерпателно: „дрън-дрън" <http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=18511> (31.07.2006). [обратно]

5. Отзивът на читателя Виктор Александров с дата 29.08.2005 г. например звучи така: „Не всичко, което хвърчи, се яде! Не бързайте с прехласването и с промените в мирогледа си! Книгата е интересна, но не е за хора без стабилна ценностна система, които в два реда допускат 7 правописни грешки и не могат да напишат правилно думи като „християнин" и „християнство" (виж коментара на г-н Данаил Станев)" <http://www.books.bg/book.php3?ISBN=9844831416> (31.07.2006). [обратно]

6. „На фона на кървави битки, дворцови интриги, дипломатически капани, остро съперничество сред генералитета пламва една нова голяма любов между главния герой на четирилогията и омъжена жена. И в този роман „светата троица" - власт, пари и секс, е в основата на мислите и постъпките на персонажите. Въпреки обема си „Напред, на нож!" се чете с лекота и увлечение." <http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=17746> (31.07.2006). [обратно]

7. Вж. <https://liternet.bg/book/book/dnedelcheva.htm> (31.07.2006). [обратно]

8. Ангелов, Борис. Десислава Неделчева, „Прози в края на века". // Електронно списание LiterNet, 15.05.2000, № 5 (6) <https://liternet.bg/publish/bangelov/recenzii/desi.htm> (31.07.2006). [обратно]

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Абаджимаринова 2000: Абаджимаринова, Румяна. Книгата. Интегрирана маркетингова комуникация на книгата. София, 2000.

Абаджимаринова 2004: Абаджимаринова, Румяна. Бренд мениджмънт. // Clickbg.net - Реклама, ПР, Маркетинг, 20.02.2004 <http://www.clickbg.net/analyses/d3524.doc> (31.07.2006).

Беров 2000: Беров, Тодор. Речник на литературните термини. Варна, 2000.

Богданов 1993: Богданов, Иван. Енциклопедичен речник на литературните термини. София, 1993.

Бодаков 2004: Бодаков, Марин. Словесен град. Размишления върху пътя на книгата между издателството и вестника. // Литературен клуб, 25.11.2004 <http://litclub.com/library/nbpr/bodakov/city.html> (31.07.2006).

Български език 1992: Български език за 9 клас на средното общообразователно училище. София: Просвета, 1992.

Вачева, Чобанов 2003: Вачева, Албена, Чобанов, Георги. Интернет - един начин на употреба. // Електронно списание LiterNet, 18.05.2003, № 5 (42) <https://liternet.bg/publish4/avacheva/citirane.htm> (31.07.2006).

Видински 2002: Видински, Васил. Перифериите на новите медии. // Електронно списание LiterNet, 24.06.2002, № 6 (31) <https://liternet.bg/publish5/vvidinski/periferii.htm> (31.07.2006).

Вълканова 2004: Вълканова, Веселина. Web-дизайнът в услуга на ергономичността. // Clickbg.net - Реклама, ПР, Маркетинг, 29.03.2004 <http://www.clickbg.net/analyses/88743.doc> (31.07.2006).

Гилева 2000: Гилева, Снежина. Литературата и INTERNET. // Електронно списание LiterNet, 06.01.2000, № 1 (2) <https://liternet.bg/publish/sgileva/literature.htm> (31.07.2006).

Гълъбова, Арсенова 2004: Гълъбова, Севдалина, Арсенова, Искра. Анотиране на документи. София, 2004.

Знеполски 1985: Знеполски, Ивайло. Маршал Маклуън и границите между медиите. // Български журналист, 1985, кн. 6, с. 32-36.

Интернет 2002: Интернет, четенето и изливащата се култура. (Интервю с Жан-Франсоа Барбие-Буве). // Култура, г. ХLVІ, бр. 22 (2230), 31 май 2002, с. 10-11; <http://www.online.bg/kultura/my_html/2230/internet.htm> (31.07.2006).

Каменов 1990: Каменов, Стефан. „Удостоверяване" на читателската активност. // Четене и читатели. Методологически и методически проблеми на изследванията. Съст. Ани Гергова. София, 1990, с. 229-242.

Книгата 2005: Книгата като интерес. Разговор на Ани Гергова, Владимир Трендафилов и Марин Бодаков. // Култура, № 7, 25.02.2005 <http://www.online.bg/kultura/my_html/2357/knigaraz.htm> (31.07.2006).

Лефтеров 2004: Лефтеров, Петър. Електронните форуми - предизвикателство пред информационното общество. // Електронно списание LiterNet, 24.11.2004, № 11 (60) <https://liternet.bg/publish7/plefterov/forums.htm> (31.07.2006).

Лозанов 2000: Лозанов, Георги. Книгата преди, по време и след книгата. // Литературен вестник, № 13, 5-11.04.2000, с. 1, 11.

Лукиан 1986: Лукиан. Необразованият купувач на книги. // Лукиан. Сатири и пародии. София, 1986, с. 84-96.

Мангел 2004: Мангел, Алберто. История на четенето. София, 2004.

Марков 2004: Марков, Преслав. Сайтове за култура. // Медиа свят, юли 2004, с. 32.

Митов 2005: Митов, Мартин. „Естествен роман" е онлайн от пет години. // Медиа свят, юни 2005. Също: Словото <http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=344&WorkID=12449&Level=3> (31.07.2006).

Митов 2005: Митов, Мартин. Седем мита за публикуването в Интернет. // Медиа свят, юли 2002. Също: <http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=344&WorkID=12261&Level=3> (31.07.2006).

Неделчев 2003: Неделчев, Михаил. Старомодният читател в Мрежата. // Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. Сборник с доклади от Международната конференция в чест на проф. Волфганг Изер (София, 2000). София, 2003, с. 79-82.

Попова 2004а: Попова, Мария. Регулация на Интернет - между киберанархия и киберцензура. // Електронно списание LiterNet, 02.08.2004, № 8 (57) <https://liternet.bg/publish11/m_popova/regulation.htm> (31.07.2006).

Попова 2004б: Попова, Мария. Медиен процес и виртуална среда: онлайн медии в България. // Електронно списание LiterNet, 21.11.2004, № 11 (60) <https://liternet.bg/publish11/m_popova/medien.htm> (31.07.2006).

Протохристова 2003: Протохристова, Клео. Книгата и четенето в контекста на постгутенберговото състояние. // Литературен вестник, г. Х, бр. 14, 12-18 април 2000, с. 1, 9. Също: Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. Сборник с доклади от Международната конференция в чест на проф. Волфганг Изер (София, 2000). София, 2003, с. 64-73.

Славов 1985: Славов, Иван. Четящият човек. // Български журналист, 1985, кн. 6, 25-28.

Стоицова 2004: Стоицова, Толя. Лице в лице с медиите. Въведение в медийната психология. София, 2004.

Тодоров 2004: Тодоров, Юри. Общество - култура - интернет. // Исторически факултет на СУ "Св. Кл. Охридски": Летен семинар "Общество и култура", Китен 21-25 юни 2004 <http://web.clio.uni-sofia.bg/kiten/oki.htm> (31.07.2006).

Цветкова 2000: Цветкова, Милена. Четенето - антиманипулативен филтър. София, 2000.

Цветкова 2003: Цветкова, Милена. За новия стар смисъл на книгата като медия. // Библиотечно сътрудничество - настояще и бъдеще. Доклади от XIІІ годишна конференция на СБИР <http://www.lib.bg/dokladi2003/m_tsvetkova.htm> (31.07.2006).

Цветкова 2005: Цветкова, Милена. Книгата като тяло. // Култура, бр. 7, 25.02.2005 <http://www.online.bg/kultura/my_html/2357/knigamc.htm> (31.07.2006).

Чобанов 2000: Чобанов, Георги. Четенето встрани от Апокалипсиса. // Електронно списание LiterNet, 20.02.2000, № 2 (3) <https://liternet.bg/publish/gchobanov/cheteneto.htm> (31.07.2006).

Чобанов 2003: Чобанов, Георги. Културата като бизнес, или за изкуството да продаваме изкуство. // Електронно списание LiterNet, 12.05.2003, № 5 (42) <https://liternet.bg/publish/gchobanov/biznes_art.htm> (31.07.2006).

Чобанов 2005: Чобанов, Георги. Културните новини в перспективата на новите медии. // Електронно списание LiterNet, 09.06.2005, № 6 (67) <https://liternet.bg/publish/gchobanov/cult_novini.htm> (31.07.2006).

Ъпдайк 2005: Ъпдайк, Джон. Книгата като вещ. // Култура, бр. 7, 25.02.2005 <http://www.online.bg/kultura/my_html/2357/knigaup.htm> (31.07.2006).

 

 

© Десислава Андреева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.07.2006, № 7 (80)