Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛИТЕРАТУРАТА И

Снежина Гилева

web

Живеем във време, в което глобалната комуникационна мрежа - Интернет - навлиза все по-настъпателно в почти всички сфери от живота ни. Наред с това обаче младото поколение твърде често бива упреквано, че не чете достатъчно. Интересно е да се отбележи, че под четене, обикновено се разбира четене на книги, най-вече на художествена литература. Всеки малко или много запознат с “мрежата” обаче знае, че там комуникацията се осъществява основно чрез четене. При това положение литературата като традиционен източник на текст остава привидно на заден план. Погледнато формално, много от функциите на традиционния, печатан върху хартия, текст биват изземвани от хипертекста.  Естествено възниква въпросът къде остава литературата в такъв случай. Тя, колкото и странно да звучи за много хора, заема едно изключително значимо място в киберпространството. Дори буквално, като обем информация, литературните текстове и текстовете, свързани по някакъв начин с литературата, била тя художествена или не, са на едно от първите места в мрежата.
Литературата в киберпространството може да бъде намерена във всичките си форми. Би било интересно да се започне от най-основното - текста. Именно текстът, или по-точно хипертекстът, е основната градивна единица в Интернет. Той е основата за създаването на всички уебстраници. Дори ако самата страница не представя на потребителя текст за четене (а това е изключитeлно рядко), описателният език (HTML=Hyper Text Mаrk-up Language), чрез който тя е създадена, също е форма на текста. Дори терминът страница отвежда към представата за четиво, за литература. Друг е въпросът дали огромното количество текст в Интернет се свързва с конвенционалната представа за литература и дали масовият потребител изобщо би стигнал до идеята да го разглежда като такава.
За разлика от хипертекста, при който въпросът е спорен, в Интернет процъфтяват други чисто литературни жанрове. Да вземем например епистоларния жанр, с други думи електронната поща или е-mail-a. Статистиката показва, че услугата електронна поща е най-използваната в мрежата и като оставим настрана формата и бързината, всъщност говорим за обикновени писма. Макар и нематериални и до голяма степен деперсонализирани, те също притежават особена атрактивност. Може би най-специфичното в този вид кореспонденция е начинът на оформяне на писмата. Няма и помен от здравата "старовремска" традиция за прегледно подреждане на адреси и подравняване на параграфи дори в личната кореспонденция. Препинателните знаци се използват твърде пестеливо (най-често почти липсват) - нещо, което малко образовани хора си позволяват при писане на ръка. В повечето случаи дори не може да се говори за правопис, защото обикновено писмата се пишат на български, но с латински букви, поради проблемите с кирилизацията. Съкращенията, които никога не биха хрумнали на "старомодния" писмописец, са се превърнали в нещо като жаргон на мрежата: общоприетите - r=are, u = you, 4 = for, 2 = to, и чисто българските, най-често неразбираеми за чужденци: 10x = thanks, 4 = "ч" , както и играта с физионимийките, изразяващи емоциите на пишещия - :) , :-) , ;-) , :-| , :-*) , :-[ , :-} , :-( . На фона на всичко това обаче все още има хора, които гледат с носталгия в миналото, когато писнето на писма е било един вид изкуство. Това са ентусиасти, събрали и публикували писма на техни сътрудници, които могат да преобърнат представата за електронната кореспонденция (адресът е www.rivertrout.com).
Наред с епистоларния жанр (е-mail), в Интернет особено добра почва намира публицистиката. Това открива и въпроса за комерсиалната страна на литературата в Интернет. Да публикуваш в мрежата е едно от най-лесните неща и дори не дотам компетентен потребител би могъл да се справи. Това обяснява и наличието на огромния брой страници, изпълнени с какви ли не четива. Теоретично всеки би могъл да публикува нещо в мрежата, на съвсем ниска цена или дори безплатно, и да разчита на огромна аудитория. Именно това обуславя процъфтяването на виртуалните периодични издания. Нещо повече, on-line изданията твърде много застрашават традиционните печатни издания. Статистиката показва, че все по-малко хора разчитат на сутрешния вестник, най-много предпочитат телевизията, а радиото е с прогресивно намаляваща аудитория. Големите периодични издания обаче вземат мерки и много от тях излизат под две форми: печатна и онлайн. За по-малките  алтернативата е или да се прехвърлат изцяло в мрежата, или да останат на печатния пазар. Що се отнася до комерсиалната страна на въпроса, електронните издания поглъщат много по-малко средства като същевременно могат да достигат по-голяма аудитория за несравнимо по-кратко време, да не говорим, че много от информационните бюлетини се разпространяват безплатно. Атрактивността на oнлайн изданията също така може да бъде несравнимо по-голяма. Известно е, че отпечатването на едно лъскаво цветно списание не е никак евтино, а в мрежата към него могат да се добавят звук, анимации, препратки към други страници, при това дори не трябва да излизаш от къщи, за да го получиш, а често дори не е необходимо да го плащаш. И макар повечето вестници и списания в нашата страна да поддържат уебстраници, българските електронни издания все още са рядкост поради липса на рекламодатели от една страна и слабата разпространеност на кредитни и дебитни карти от друга, защото, освен всичко друго, Интернет е и един голям пазар.
Комерсиалната страна на мрежата се проявява особено по отношение на художествената литература, която има изключително силно присъствие в киберпространството, макар и не в оригиналния са вид. Тук въпросът с конкуренцията на Интернет стои по-различно отколкото при периодичните издания, защото да се отпечата  цяла книга в Интернет е трудоемък процес, а и вниманието на читателя трудно се задържа върху плътно изпълнения с текст екран за по-дълго. Авторите на кратки разкази и стихотворения обаче имат прекрасна възможност за изява в киберпространството. За романите обикновено се предоставя рецензия от критик или от читател и възможността да се закупи дадената творба. Не е тайна, че търговията с книги по мрежата е една от най-печелившите. Причината за това е, че книгите са един от продуктите, които не е задължително да пипнеш и огледаш, за да оцениш качествата им. Дори при традиционния начин на покупка на книги клиентът се води от отзивите на критици, познати, приятели - мрежата предоставя всичко това. Дори нещо повече, често се предоставя избор под каква форма да бъде закупена книгата: печатна, аудио, видео (ако има филм по нея) и естествено възможността да се види или чуе откъс от нея. Художествена литература в мрежата има на почти всички световни езици и в този смисъл тя е един незаменим справочник за всеки изследовател. Наред с художествената, Интернет е един безценен източник и на  документална, научна, справочна литература. Естествено преобладава англоезичната литература, но и литературата на български не е рядкост. Например уебсайтът "Слово", предоставя електронен архив с произведения на много от най-големите български автори. Ето как "История славянобългарска", "Бай Ганьо", "Септември" се появяват и в Интернет. Електронните архиви или изобщо интернет-библиотеките са местата, където, както би могло да се предполага, се съхранява най-голямата част от литературата в мрежата. Те  най-често са категоризирани според вида на литературата, която съдържат - по биохимия, атомна физика, ренесансова литература, проблеми на негрите в САЩ, патоанатомия и т.н. За съжаление обаче най-често не съдържат пълните томове на произведенията, а често предоставят само списък на заглавията. Има, разбира се, и обществени интернет-библиотеки, но и при тях положението с предоставянето на информацията е подобно. Най-вероятно ще мине още доста време, докато книжовното наследство на човечеството бъде прехвърлено изцяло в киберпространството.
Мрежата, освен всичко друго, влиза и в ролята на една световна издателска машина. Освен онлайн издаването, за което най-често не е необходим посредник, в Интернет всеки писател (или изобщо някой, който иска да бъде такъв) може да намери всички необходими ресурси. Страниците на издателства, посредници и агенции са многобройни и разнообразни, да не говорим, че много са и тясно специализирани в различни видове литература - от научна фантастика до приказки за деца. Всеки може да изпрати ръкопис и да се надява, че издателят ще го хареса. Изобилстват също така и страниците, предлагащи съвети, та дори и вдъхновение на авторите със заглавия като "Десет съвета как да напишем бестселър" или "Вдъхновение за преуспяващи автори" или "Пълен наръчник за бъдещия поет". Особено добре е развито публикуването на есета в мрежата - като се започне от литературоведските и се стигне до ученическите. Интересно е да се отбележи, че последните се радват на особено внимание и търсене. Съществуват доста сайтове, където меже да се купи есе, а дори и да се напише по поръчка. По-често обаче се търси изявата, а не печалбата. Така мрежата обещава да предефинира и понятието издателска дейност.
Важно е да се оцени значението на Интернет като потенциал за развитието и популяризирането на всички видове литература. Макар първоначалната му цел да е била напълно различна - да осигури връзка на изследователски екипи със скъпи хардуерни ресурси - Интернет вече далеч е надскочил оригиналната си мисия. С годините мрежата стана толкова обширна и могъща, че едва ли някой може да си позволи да остане извън нея. Използват я всички - вестници, списания, издатели, телевизии, библиотеки, бизнесмени, знаменитости - за най-различни цели: от обикновените комуникации до връзката с важни услуги и ресурси. И макар обикновено Интернет да се представя като облак, всъщност, с милионите си страници, той наподобява огромна книга, в която постепенно се записва материалната и духовна култура на човечеството.

 

 

 

© Снежина Гилева, 2000
© Издателство LiterNet, 06. 01. 2000
=============================
Първо издание, електронно.