ИНТЕРНЕТ - ЕДИН НАЧИН НА УПОТРЕБА

Албена Вачева, Георги Чобанов

web | web

Една от провокациите за следващия по-долу текст е конкретен повод - електронният проект “Култура и критика”, ч. I: "Критически зигзаги", ч. II: "Прочити на традицията", ч. III: "Краят на модерността?", и неговите бъдещи референции. И по-точно казано, фактът, че изданието се реализира във вид на електронни книги. Това провокира интерес към по-общия проблем за начините на използване на интернет-източници като равностойни на хартиените източници носители на информация. Застъпваният тук въпрос е твърде стеснен и ясно конкретизиран - начините за цитиране на източници на информация за нуждите на научните (още едно допълнително стесняване на въпроса) изследвания. И за припознаването на тези източници като такива. Целта на проекта е дискусия. Дискусия, която да последва вече наличните реалности и в резултат на нея да се маркират поне основните проблеми, пред които е изправен всеки използващ интернет като източник на информация.

За конкретната провокация вече стана дума. Електронното издаване на книги не е далечно бъдеще, а реален, вече случващ се факт. Само електронно издателство "LiterNet" предлага над сто и двадесет заглавия в подобен формат, като тридесет от тях са снабдени с международен стандартен книжен номер (ISBN). Същевременно публикуването на отделни статии, анализи и научни материали в рамките на различни електронни издания (електронни списания, електронни вестници, специализирани портали, официални и лични сайтове) е не толкова нова реалност.

От друга страна, голяма част от добре познатите ни книги (става дума за хартиените издания, наричани все по-често hard copies) често пъти ги виждаме в електронен вариант. Това важи и за периодиката, в това число и специализираната. Трета страна на въпроса може да разкрие една евентуална дискусия за морала при употребата (нарочно използваме тази дума) на научни идеи. Не само в интернет. Тъй като това би извадило разговора от конкретиката на настоящия проблем, засега тази страна на въпроса ще остане в проект.

В тази връзка формалното им признаване е просто въпрос на време, ако се съди по очерталите се от дебатите тенденции. Тенденции, които не само че не отричат правото им на съществуване, а напротив - поставят с особена острота проблемите за тяхната стойност. Което, от своя страна, е показател, че ценността на идеите не се обвързва пряко с носителя на информацията, а се проверява в дискусия или в практиката. А виртуалното пространство е едно твърде широко и твърде динамично поле, за да бъде подценено или пък пренебрегнато.

И още няколко думи по въпроса за "носителя" - оказа се, че въпросите, свързани с използването на интернет-ресурсите, са в центъра на едно вече петгодишно международно обсъждане, в което множество институции, изследователи и студенти провокират Международната организация по стандартизация да следи и своевременно да информира всички интересуващи се за настъпващите промени. По думите на Моли Фреър, на този етап дискусията показва, че все още липсват единни международни стандарти и правила¹, но че те са в процес на създаване.

С настоящия проект LiterNet заявява своята претенция да участва пълноценно и активно в провежданата дискусия, която обхваща множество въпроси - от такива, които са пряко свързани с практическата работа (как да се ситуира цитат в текста), до въпроси с по-обща насоченост като този за надеждността на електронните издания въобще. Във връзка с казаното е и интересът към въпроса дали трябва да се цитират източници, които са преместени на друг адрес или информацията в тях е подновена, а ние разполагаме с един или друг текст по силата на това, че сме имали достъп до него по-рано - когато е бил на посочения от нас адрес, или информацията в него се различава в някаква степен от вече наличната. Друг въпрос е може ли да се цитира информация, получена по електронна поща и т.н. Един практически въпрос е дали електронното издаване на вече отпечатани книги е тяхно второ издание. И много други.

По наши предвиждания проектът би могъл да се реализира на три етапа:

Първо, обглеждане на вече съществуващите норми и тяхното представяне² на вниманието на най-широк кръг читатели посредством LiterNet.

За изясняването на тези въпроси се осъществи връзка с американския изследовател Andrew Harnack, взел участие в дискусията чрез книгата си Online! A Reference Guide to Using Internet Sources³, който позволи да се преведат онези части от нея, които дискутират отделните конвенции за цитиране и да се представят на български език⁴. Тук е мястото да му изкажем специална искрена благодарност.

Важно е да се посочи, че представените по-долу конвенции не дават отговори на въпросите, които биха могли да възникнат пред българските автори, позоваващи се на интернет-източници в своите публикации. Причините за това са няколко, но основно биха могли да бъдат сведени до две. Първата е, че към настоящия момент те (конвенциите) представят само един етап от динамичния и сложен процес на определянето на единни и общовалидни правила. Втората е свързана с факта, че конвенциите почиват на дълбоки анализаторски и практически традиции по отношение на изследователския интерес към проблемите на цитирането и посочването на използваните източници.

Според обобщаващата работа на Harnack и Kleppinger на този етап съществуват няколко конвенции за начините, по които да се цитират и посочват интернет-източници в изследователски авторски текстове. Сред основните са MLA (Modern Language Association of America) и APA (American Psychological Association) стилови конвенции. Независимо от вариациите, които посочените две конвенции съдържат, съществуват редица общи елементи, задължителни при конкретното посочване на всеки източник: имената на автора, заглавието, годината и мястото на издаване, съставителя и т.н. За интернет-публикациите - и точен URL-адрес⁵. Като съвет към авторите се споделя идеята да се уеднаквят форматът и стилът на цитиране в целия документ, независимо от предпочетената конвенция. Веднъж избрана, нейните изисквания трябва обаче да бъдат изразени в пълнота. Всичко това е в сила, дори и ако авторът предпочете да използва някоя от другите конвенции (Чикаго, CBE, Колумбия), които също са посочени в нашата рубрика, за по-широка основа на евентуална бъдеща дискусия.

Вторият етап е свързан с представянето на стандартите за посочване на използвани източници, утвърдени в България и използвани като модели в работите на българските изследователи. Тази част на настоящия проект е мотивирана не само от желанието ни да представим съществуващите норми, а и въз основа на тях и на представените конвенции, да се създаде възможност за разговор в "българското" виртуално пространство, който да е успореден на дебата в световен мащаб и по този начин да участваме активно в процесите на определяне на общите и единни стандарти. Електронно издателство "LiterNet" осигурява пространство за предложения и мнения по темата в специално откритата рубрика Стандарти.

Третият етап има ясно изразена практическа цел - изработване на конвенция, съобразена с особеностите на приетите в България стандарти и нейното представяне в международните дискусии.

Няколко са нещата, които настоящият проект не дискутира: стила и формата, използвани от български изследователи при цитиране, и начина на цитиране на български източници. Две са причините, поради които това не се случи: стиловете и форматите на цитиране, разпространени в България, са обект на специализирана дискусия между оторизирани лица и организации. Втората причина е началността на дискусията за използването на интернет-материали като източници на научна информация. (Ще се радваме, ако написаното се приеме като покана за дебат и в тази посока.) Наред с това, като основен в настоящото представяне на конвенциите се постави въпросът за цитиране на World Wide Web формат, без да са разгледани другите форми и възможности, които интернет предоставя - като e-mail например. Намеренията ни са в най-скоро време да направим преглед и на тези източници, според посочените по-горе конвенции. Цитираните примери, онагледяващи представените конвенции, са дадени повече за нагледност и илюстрация на техните особености и по тази причина не са съобразени с българските реалности. На този етап те могат да бъдат използвани като модели за организиране и цитиране на български източници, като се държи сметка за особеностите на стила и формата, прилагани според изискванията в България⁶. Могат, разбира се, да служат и като примери при цитиране на чужди източници в български издания, освен ако редакцията или издателите не посочват специални изисквания. При публикации в чужди издания, правилата, които изброените конвенции налагат, също могат да бъдат използвани във вида на посочените примери, освен ако издателството или редакцията нямат особени изисквания и в този случай.

Нашето намерение обаче е в най-скоро време - и като резултат от очакваната дискусия - да подготвим и представим за обсъждане проект за конвенция, съобразена, както с българските норми на цитиране, така и с нововъзникналите нужди за цитиране на източници, поместени в интернет.

БЕЛЕЖКИ

1. Freier, Mollie. Tips for Citing Internet Sources. February 7, 2003. <http://www.library.carleton.edu/reference/researching/eciting.html> (28.04.2003) [обратно]

2. Вж.: Вачева, Албена. Международни конвенции за цитиране на източници от интернет. 18.05.2003 <https://liternet.bg/publish4/avacheva/konvencii.htm> (18.03.2003) [обратно]

3. Harnack, Andrew, and Eugene Kleppinger. Preface. Online! A Reference Guide to Using Internet Sources. Boston: Bedford/St. Martin's, 5. Jan. 2000. <http://www.bedfordstmartins.com/online> (04.05.2003). [обратно]

4. Harnack, Andrew. How to Cite Information from the Web. E-mail to Albena Vacheva. 23.04.2003. [обратно]

5. URL е термин, абревиатура на "uniform resource locator", чрез който се обозначава точното място на публикувания в Интернет източник. [обратно]

6. По-подробно по този въпрос вж. Иванов, Ж. Примери за библиографско описание при цитиране на различни видове издания. 1999-2001. <http://slovo.pu.acad.bg/ma/Standart_1996_samples.htm> (28.04.2003). [обратно]

© Албена Вачева, Георги Чобанов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.05.2003, № 5 (42)