Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КУЛТУРАТА КАТО БИЗНЕС, ИЛИ ЗА ИЗКУСТВОТО ДА ПРОДАВАМЕ ИЗКУСТВО

Георги Чобанов

web

Успешното партниране между изкуството и бизнеса предполага конгломерат от действия, но за целите на настоящото изложение ще се спра само на част от тях - управлението на културните продукти и обмена на информация за тях.

I. За управлението на културните продукти

Ако си позволим да мислим културата като институционална рамка на изкуството, то отговорността за “продажбата” на произведенията на изкуството пада основно върху културния мениджмънт и маркетинг, както и върху културните политики и практики, които съответната културна институция поддържа и развива. И ако способността на културната институция да формира собствена визия за себе си пред потенциалните потребители, рекламодатели, спомоществователи и партньори, определя нейната жизненост и перспективност, то си струва да се замислим доколко в практиката проблемите са ясно формулирани и решими.

Партньорството между културата и бизнеса е самоподразбиращо се, но само при положение, че сме се съгласили с първото “сближение”, за което говорихме, - да приемаме културата като инструмент, чрез който изкуството се превръща в продаваем културен продукт. Реалността обаче показва друго - съществува драматично разиграван проблем, показващ, че предпоставките за сближение не са налични, и нещо повече, че има съществени, принципиални пречки процесът на осмисляне и преосмисляне на ситуацията да се случи.

Ще се спрем на основната - особената позиция на раздвоеност у хората, занимаващи се с изкуство, които в същото време се занимават и с неговото менажиране, маркетиране и реклама. Някак си е прекалено трудно за стереотипите ни да престанем да се изживяваме като хора на изкуството тогава, когато играем ролята на хора на културата, т.е. на хора, отговорни за реализацията на произведенията на изкуството. Много лесно и много бързо преминаваме границата и забравяме принципиалната различност на двете обществени роли. Но да не се лъжем, талантът не е алиби за погрешните ни или неефективни ходове, когато изпълняваме функцията на мениджъри, на маркетинг и PR специалисти, особено ако сме в позицията на гласни или негласни ръководители на културна организация от какъвто и да е ранг и вид. Решението на проблема за раздвоеността може да се търси в две посоки:

  • физическо отделяне на двете роли чрез ползване услугите на специалист или специализирана агенция (което е трудно постижимо към настоящия момент по чисто финансови причини);
  • откриване на онези творци, които имат способността да се обучат и да предефинират присъствието си на пазара на културни продукти като специалисти в областта на мениджмънта, маркетинга, рекламата и PR-а, вкл. и със средствата и възможностите, които предоставят новите технологии днес.

При втория вариант ще се ползват експертните познания върху съответното изкуство, но ще са загърбени емоционалната и професионална причастност към него. Подразбира се, че в случая са необходими млади творци с афинитет към подобна социална роля, а не утвърдени, изживяващи се като свръхавторитети, но в същото време сраснати с ролята си на творци, хора.

Ако се съгласим, че е необходимост, която не подлежи на съмнение, да се откажем от тази шизофренна раздвоеност и да гледаме на резултатите от труда си не единствено като на естетическа ценност, а като на конвертируем културен продукт, като на стока, то погледът ни ще види други “подробности от пейзажа” на собствените ни роли. Този поглед ще ни насочи към социални функции, които отдавна имат разработени и строго регламентирани полета на действие, предпоставящи успешността на “сделката” бизнес - изкуство.

II. За обмена на информация за културните продукти

Една от стъпките, които трябва да се направят с оглед успешната “продажба” на културните продукти, е агресивното присъствие на информационния пазар. От изключителна важност е да получаваме и предоставяме информация за културния продукт и неговия контекст, за създателите му и за културната организация, която стои зад него.

В това отношение съвременните информационни и комуникационни технологии предлагат редица възможности пред културния мениджмънт и маркетинг, дават шансове за рекламиране и продаване на културния продукт, при това далеч извън собствените държавни и регионални предели. Безспорна е ролята на най-агресивната, най-динамичната, най-интерактивната медия - ИНТЕРНЕТ. Да не пропуснем да кажем, че интернет е и икономически най-изгодната медия, което в контекста на родните проблеми, е факт от изключителна значимост.

И още - интернет не дава бързи, но не дава и еднократни резултати, изисква професионално отношение и инвестиции с отложена във времето, но дълготрайна възвръщаемост. Интернет е партньор, т.е. равностоен участник в срещата между бизнеса и изкуството или в преобръщането на представата за културата като икономическо неефективно вложение.

С какво може да ни помогне интернет, за да открием своя потенциален бизнес партньор или потребител, за да реализираме успешно своите проекти в областта на културата?

Известна истина е, че в информационния свят оцеляването ни е свързано със способността ни да получаваме и предоставяме информация. В този смисъл за културната организация, в която работим, и за конкретните проекти, по които работим, интернет ни дава възможност:

Да получаваме информация:

  • Чрез търсещи машини - по ключови думи;
  • Чрез директории и портали - тематично търсене;
  • Чрез адреси на бизнес сайтове и бизнес организации;
  • Чрез адреси на неправителствени организации (НПО);
  • Чрез адреси на сайтове за литература, изкуство и култура;
  • Чрез собствени имейл-каталози за персонални контакти с цел поддържане на неинцидентна връзка с досегашни, настоящи и потенциални партньори и спомоществователи;
  • Чрез участие в специализирани форуми, мейл- и нюзгрупи;
  • Чрез медии, предоставящи актуална информация за конферентни и конкурсни форми.

Да предоставяме информация:

  • Чрез включване на информация в специализирани портали - кои сме, какво правим, какво искаме;
  • Чрез създаване и поддръжка на собствена интернет страница - тук трябва да сме наясно каква страница ни е нужна, кой ще я поддържа, как да се рекламира, за каква аудитория е предназначена, каква да е обратната връзка;
  • Чрез активна работа по рекламиране на страницата - посредством ключови думи, регистриране в портали, директории, търсачки и специализирани сайтове; обмен на банери;
  • Чрез организиране на виртуални конкурси, награди и промоции;
  • Чрез включване в специализирани форуми, мейл- и нюзгрупи;
  • Чрез агресивна и постоянна реклама на интернет страницата извън интернет.

Защо всяка културна институция трябва да има поддържана интернет страница?

Защото:

  • е средство да пренебрегнем локалните и регионалните граници при предлагане на културния продукт и при търсене на неговата реализация;
  • интернет страницата е визитка, витрина за показ на успешните ни проекти, място, в което те се събират, пораждайки нов тип среда и аудитория;
  • предоставя обратна връзка и информация за интереса към дейността ни, която е със стойността на своеобразно маркетингово проучване;
  • гарантира дълготрайност на проявите, доверие към нас от страна на бизнеса и на потребителите;
  • финансиращите организации преференциално разглеждат проекти, свързващи културната изява с активно интернет присъствие;
  • спонсорите разчитат на ответна реклама от наша страна - интернет предлага най-атрактивната;
  • спонсорите контролират постоянно средствата си чрез информацията за развитието на проекта, актуализирана постоянно и достъпна за всеки;
  • интернет страницата дава възможност за допълнителни онлайн дейности като източник на средства - база данни с платен вход, поръчка и продажба на билети за спектакли, концерти и пр., продажба на книги, списания, компакт дискове в целия свят, и ред други платени услуги взависимост от конкретните културни продукти, които предлагаме.

Как чрез интернет да достигнем до трудно достъпната по принцип бизнес аудитория?

Чрез интернет страницата:

  • WAP-вариант на интернет страницата, т.е. кратка, атрактивна, актуална информация, достъпна за притежателите на мобилни телефони;
  • Коопериране в бизнес сайтове - поддържане на рубрики за култура, рекламен банер на разменни начала.

Чрез имейл:

  • Чрез предпазлива употреба на имейла за представяне на културния продукт, проект или организация. Щадете времето на бизнес партньорите си, бъдете делови и умерено информативни в писмата си, но и не пренебрегвайте кореспонденцията си с нито един от тях - това е част от информационната етикеция днес.

Повече от ясно е, че моите кратки бележки не биха могли да бъдат решение на проблемите, пред които сме изправени. Но смятам, че те могат да бъдат мислени като предложение за промяна в културната политика, и в частност в политиката на представяне на културните институции. В крайна сметка всички културни институции трябва да имат солидно присъствие в интернет, защото, ако перифразираме, който го има в света на интернет, има го и в света на бизнеса, това още по-силно се отнася за културата.

И накрая, в духа на казаното дотук, бих искал да ви представя една конкретна възможност за интернет присъствие чрез отговор на още един въпрос:

Какво предлага на културните институции специализираният портал за литература, критика и хуманитаристика Литературна мрежа / LiterNet (https://liternet.bg)?

  • Представяне чрез хиперлинк или банер пред съпричастна към изкуството аудитория - 400-500 посетители дневно;
  • Анонсиране на културни проекти, конкурси, конферентни прояви, премиери на книги, спектакли, изложби;
  • Публикуване на рецензии и анализи върху различни културни събития, книги, изложби, спектакли, кинопремиери в специализирани рубрики на електронно списание LiterNet;
  • Цялостна поддръжка на авторски рубрики в списание LiterNet;
  • Участие в съвместни проекти в областта на културата и изкуството;
  • Представяне на имейли на автори от съответните културни институции в нашия имейл каталог;
  • Създаване, публикуване и поддръжка на персонални страници с текстове на и за автори, както и страници на отделни културни институции и форуми в рамките на LiterNet.
  • Публикуване на електронни книги (вкл. сборници, антологии, периодични издания) със собствен ISBN.

 

 

© Георги Чобанов, 2002-2003
© Издателство LiterNet, 12. 05. 2003
=============================
Първо издание, електронно.

Вариант на текста е четен по време на семинара “Изкуството и бизнесът в България”, Варна, 23.03.2002.