КУЛТУРНИТЕ НОВИНИ В ПЕРСПЕКТИВАТА НА НОВИТЕ МЕДИИ

Георги Чобанов

web

Антиносталгично

Имаше времена, когато културните процеси бяха по особен начин не просто обзираеми, но и надзираеми. Тогава не само бяхме наясно какво се случва във видимия им спектър, но имаше и дирижирана хоризонтална и вертикална информационна пропускливост. Разбира се, преминаването по вертикалата ставаше срещу съответния пътен (идеологически) данък. Добре отработени, механизмите за обмен на културни новини пораждаха социален и културен ефект, който оправдаваше и културата, и идеологемата. Сега, когато идеологемата се е трансформирала в множество идеологеми, какво се е случило с културата и произвежда ли тя новини? И кой всъщност произвежда новините - културата ли създава новини за медиите, или медиите създават новини за културата? Ако доминира второто, то това може да означава и че медиите просто измислят/лансират онази култура, която да им поднесе нужните новини? И тогава няма как медиите да не завъртват петте-шестте пословично известни нам имена като емблеми на културата в очите на средния българин. А новите имена да отсъстват всякак. И няма защо да надникваме в сферата на популярната музика - там рекламните агенции, PR специалистите и пр. са в състояние да наложат на музикалния пазар всяко едно име, както и да възкресят при нужда някое отминало, но зад тях стои пазар, музикални компании, бизнес, а те организират и управляват ситуацията. А защо да няма бизнес интереси в литературата и в другите изкуства? Какво правят големите галерии, издателства, книгоразпространителски и филмотечни вериги? Къде са артмениджърите, PR специалистите, литературните агенти?

Неизбежно е - големите електронни и печатни медии да имат политика на представяне, която е пазарно ориентирана, попадането в тях да е трудно и конюнктурно, а професионалният поглед да е трудно забележим, дори когато вътрешното пространство е разпределено така, че в него да се обособи зона за култура. Странното е, че дори професионални литератори, писатели, културни дейци най-общо, попаднали в меллето на голямата медия, нерядко се изгубват и подчиняват на общата политика на изданието, която, разбира се, е различна от нуждите на културния процес.

И ако преди “удобна” беше онази култура, която беше идеологически обработена, то сега е “удобна” културата, която може да привлече по-широк кръг платежоспособни потребители. В големите медии надпреварата за тях води до поредица от компромиси, при което културата като такава се губи. Малките медии, от своя страна, не притежават способността да произведат събитие в национален мащаб, да изкарат еди си кой конкурс, концерт, премиера на светло, извън регионалната общност. Така за много културни събития научават само продуциращите ги и тесният кръг от мероприятийно абонираните за тях, като кръгът не се поддава на разширение, а поради геронтологични причини, особено извън столицата, постоянно се свива. Вложените труд и талант не се осребряват не само с пари, но и с елементарно внимание, удовлетворение от съпричастността на аудиторията в и извън съответното населено място; съ-общаемостта между регионите, изкуствата, културите попада в мъртвата зона и културата не получава така желания и необходим медиен образ. И - преминават тихо, “като през пустиня”, концерти, книги, филми, спектакли, изложби... Все едно че нищо не се е случило. Такова име няма, такава книга няма.

Неслучайно в последните години на прехода в публичното пространство стана пословична фразата за “лошата обозримост” на случващото се в областта на литературата, но тя спокойно може да бъде пренесена в по-широкия контекст на изкуствата и културата въобще. Тази фраза пази своята валидност и днес, когато информационният обмен носи солидни основания тя да бъде погребана в скрина на отминалото столетие.

И така, ако скицираме най-грубо картината, то ще се получи следното: От една страна, са медиите, които доста превратно представят/тълкуват случващото се в българската и световната култури, кулоарничейки угодно спрямо възприемателя, мислен единствено като клиент. Значима културна новина са скандалните обстоятелства около автора, а не произведението, което е създал, или оценката на критиката за него. От друга страна, имаме вгледани само в собствената си гениалност (или безпомощност) производители на културни събития, които трудно или въобще не предлагат продукта си. В условията на прекъснати вертикални връзки това обрича културата на самоубийствен изолационизъм и провинциализъм, на стесняване кръга от възприематели, оттам на финансовия и социален ефект от създаването й, което води до самоцелност, пагубна за актуалността и смислеността на това, което се създава. Най-показателен пример са десетките писателски организации по места, в които кръгът е затворен, критериите за литература - архаични, а активността е в мъртва точка, налична в местния писателски клуб, вестник, в безкрайните (скучни) премиери и коктейли... Т.е. липсва културният критик, липсва съпоставката и сравнението, липсва диалогичният принцип между културните артефакти, но липсва и културният агент, който да стои на прага на медията, и културният журналист, който да преброжда пространството и да препредава към обществото хоризонталите и вертикалите на културните взаимодействия. Ще кажете, няма средства, няма подготвени млади и амбициозни хора, няма най-сетне интерес у заинтересованите страни.

Истината не е по средата. А ако е така, то това е само във вчерашното днес.

И тук няма да си задаваме несмисления въпрос защо е така, а ще се опитаме да огледаме как е и какво вече се прави, за да се промени ситуацията.

Аналитично

Интернет не е панацея, не е магическа технология, а само инструмент, канал за информация и комуникация, който обаче предполага активност и култура в активността на човешкото присъствие. Той е медия, която дава, когато и ако дадеш. Ако можем да се гневим на БНТ или бТВ, че не продуцират сносни предавания за култура, то не можем да се гневим на интернет, че не следи и не представя примерно днешната конференция^*. За да се случи това обаче, някой трябва да положи усилия и да изпрати необходимата информация на съответните медии (а те да я приемат и публикуват) или да се запретне и да направи собствена страница на конференцията - с анонса, с поканата, с програмата, с докладите и тази страница да стане популярна, т.е. някой (човек, институция) да поеме функцията на медия и/или на връзка с медиите... Ето я първата разлика в новата ситуация, пасивното и инерционно отношение срещу активното съ-участие от страна на всеки, който по някакъв начин има отношение към културното събитие. Защото интернет предполага:

Всеки човек, имащ допирни точки с културата, може да стане "излъчвател" на културни послания до една или друга общност. Т.е. всеки, който може да предложи собствена информация и позиция спрямо културните факти. Това е възможност за равнопоставеност и диалогичност на гл.т. към културните събития и възможност за съобразяване с интересите на малката група.

Едно от софтуерните средства за реализиране на подобна микромедийна множественост е т.нар. уеблог или по-кратко казано - блог. В него се правят мигновени записи от дневников или информационно-коментарен тип, с групова или надгрупова значимост. Обединени в тематична мрежа, блоговете могат да се превърнат в сериозен канал за обмен на културна информация между съмишленици и техните читатели. Специфичното тук е изцяло субективният подбор на информацията, нейният обхват, независимостта й от пазарна и всяка друга конюнктура, смесването на коментар и информация, на бит и култура. Блоговете са най-ниските точки в обмена, а информацията в тях съдържа най-човешката гл.т., недокосната от редактор и каквото и да е съобразяване извън тесния кръг на групата.

Обичайно медията излъчва собствени новини и ги защитава като такива. Безкрайното множене на информационните канали обаче предизвиква ответна реакция за тяхното обединяване. В новата ситуация взаимодействието между различните медии е основен фактор за развитие на съдържанието и за неговата актуалност. Конкурентността прераства в сътрудничество, а чрез системата на споделената информация онлайн медията добива гъвкавост и динамика в представянето на културните събития.

С такива възможности например разполагат различните системи за автоматичен обмен на новини чрез XML и RSS. Новините от различни културни медии се обединяват в една уеб точка, а опреснявайки (refresh) екрана и следвайки линк-заглавията им, потребителят постоянно разполага с новините от последната минута. При подобно технологично решение/споразумение пространството за култура, макар и локализирано на различни сървъри, е достъпно с един клик и остава само читателят да насочи курсора на мишката в един или друг културно-информационен блок.

3. Качество и/или бързина

Както знаем, онлайн медиите могат да реагират, при това мултимедийно, във всеки един момент спрямо всяка точка на планетата. За целта не винаги е нужно да се командироват специално оборудвани екипи от професионалисти до мястото на събитието. Достатъчни са добри връзки по вертикалата - редактор-кореспондент, при единия, йерархичния медиен модел, и активност по хоризонталата, при другия. В първия случай имаме панорамен поглед върху потока, подбор и редакция на изпращаните съобщения, както и на формата на поднасянето им на екрана. Такава е практиката в Електронен бюлетин LiterNet (Културни новини) <https://kulturni-novini.info>. Във втория случай имаме акт на самопубликуване в рамките на предварително приети правила, критерии с целия риск за отклонения от тях, но с осигуряване на действителна бързина при поднасяне на информацията, макар и невинаги и недокрай професионално обработена.

4. Промяна, обогатяване, съхраняване, достъпност на информацията

Когато всеки излъчва информация, вкл. в областта на изкуствата и културата, огромно значение придобива качеството на самата информация. А за да се достигне по-добро, конкурентно качество, нужни са усилията на редактори, които да подобряват текста и неговото визуализиране и след неговата публикация, да коригират допуснати грешки, да допълват новината с информация от нови източници, да определят и преразпределят акцентите в нея, въообще - да придават медийна стойност на изпратения материал. Подобна гъвкавост в интернет средата е не просто възможна, но и задължителна.

Културните новини за разлика от политическите, които на другия ден са интересни само за бъдещите историци, несъмнено предизикват по-широк интерес, доколкото са част от културата и културните процеси. Точно затова сентенцията за вчерашния вестник не е докрай валидна за този тип новини. В архивните корпуси на Електронен бюлетин LiterNet например се забелязва една добра активност, защото през навигацията в сайта, през търсачката в базата данни и през Google.com интересуващият се достига до културни контексти, които дават ориентири за днешното разполагане на един или друг автор, текст, културен феномен, пространство и т.н. в рамките на актуалния информационен поток. Без тази фонова информация, която читателят намира сам, благодарение на собствената си инициативност и активност, неговата увереност, че е точно осведомен, се губи.

В интернет обратната връзка с аудиторията е крайно улеснена. Тя може да бъде отложена във времето и натрупвана, както е във форумите, може да бъде осъществявана в реално време с и без архивиране, както е в редица чат програми и пр. Най-разпространената форма си остава все още имейл комуникацията, която изисква огромен ресурс от време и компетенции, ако редакторът мисли за читателя като за клиент на медийния щанд, който трябва да бъде обслужен с усмивка, а не като за поредния досадник. При форумния тип обратна връзка, където комуникацията е по-важна от информацията, обслужването е по-лесно, но рисковете за сметка на това са повече. Модераторът не винаги може да следи и въздейства адекватно на случващото се, но пък възникващите въпроси могат да получават отговор от самите потребители на форума, без да се изисква и очаква намеса на модератор или редактор. Затова всичко е въпрос на избор и политика на съответното издание.

Опит за типологичен щрих

И така, какви са вариантите за управление на културно-информационния поток в рамките на новите медии, за които говорим?

Ето няколко:

1. Уеблог - персонален новинарски модул, който смесва и редува големи и малки културни новини, пречупени през визията на собственика на уеблога.
2. Уебстраница - пространство, в което някакъв малък колектив може да се себеизрази, да обяви отвореността си към света и да ни покани към съпричастност, оценка и рефлексия. Става дума за уебстраници на състави, групи, организации с културна насоченост...
3. Уебсайт - многофункционален тип уебстраница, в която обаче - това нас ни интересува - има осигурено пространство за култура. Такива са сайтовете на регионален принцип - по селища, общини, или групирани около друг обществен интерес - социален, професионален и т.н. Тук спадат и електронните версии на големите медии с техните културни зони.
4. Специализирани сайтове за култура и изкуство - ориентирани към осигуряване на постоянен културен информационен обмен.
5. Сайтове за културно новинарство - Словеса, Е-бюлетин LiterNet, Cult.bg, Programata.bg и др.

   Опит за частен щрих

За разлика от практиката в Електронно списание LiterNet <http://spisanie.liternet.bg>, в Електронния бюлетин LiterNet (Културни новини) <https://kulturni-novini.info> се спестяват 50% от писмата до подаващия информацията. В списанието се отговаря първо, че текстът е получен, и второ, след време, че текстът е публикуван, ако разбира се, нещо не налага допълнителна комуникация. Докато в бюлетина писмото е едно - уведомява се изпращачът, че текстът е пристигнал и че е публикуван току-що, като в текста на писмото се включва пряк линк до публикувания материал.

Още акценти.

Без ни най-малко LiterNet и бюлетинът да имат какъвто и да е регионален характер, в него се дава път на регионални новини чрез кореспонденции от различни географски точки на България - Чирпан, Враца, Плевен, Сливен, Пловдив, Варна, София, Трявна... Обръща се внимание не само и не толкова на рефлексията върху случилото се (тази функция изпълнява Електронно списание LiterNet), колкото на анонсния характер на информацията. Чрез него се известява аудиторията за това, което предстои да се случи, приканва се към участие и съпричастност, като се цели създаване на осведомени и активни потребители на културните продукти. Заслужава да се отбележи и големият интерес, на който се радва седмичният бюлетин, който се разпраща по имейл всеки понеделник - подсещащ житейски най-активните ни читатели, тези, които нямат възможност ежедневно да следят онлайн изданието, да прегледат новините заедно със специално подбрана само за тях информация за случващото се с LiterNet.

Културните новини, които публикуваме, не насочват само към програмирани културни прояви - театрални и кинопрограми, празници, фестивали и пр., а към инцидентни и много често слабо огласени или неогласени прояви (премиери, срещи, лекции, конкурси, проекти и т.н.). Изцяло зависейки от външни източници на информация, опитваме се да даваме подробна хипертекстова информация за събитията, вкл. чрез линк към други източници, към страници на участници в културното събитие, голяма част от които са вече автори в Издателство или Списание LiterNet, към страници на електронни книжарници, от които може да се поръча книга, списание, музикален диск. Така читателят узнава не само какво и кога се случва, но има възможност да си поръча книгата, да прочете откъс от нея, или цялата, или текстове от същия автор, конкурс, сборник, конференция, да се запознае визуално с автора и с неговите биографично-творчески данни. С други думи, търси се не новината сама по себе си, а предоставянето на комплексна и многопластова информация, позволяваща достигане до по-цялостни културни контексти и ситуации.

© Георги Чобанов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.06.2005, № 6 (67)