|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АНЧО КАЛОЯНОВ
Български митове. Предг. Л. Парпулова. София: Народна младеж,
1979, 243 с.
Българското шаманство. София: ROD, 1995, 214 с.
Старобългарското езичество:
Мит, религия и фолклор в картината за свят у българите. В. Търново: ВТУ,
2000, 240 с. // Второ издание: ЕИ "LiterNet", 2002.
Старобългарските шамани. Религиозен опит и социални функции (VIII-XII в.). София, 2003.
Една новозаписана народна песен за Христо Ботев. // Литературна мисъл, 1976, № 3, 67-69. Нови данни за юнашката епическа традиция в Източна България. // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура [Проблеми на българския фолклор, Т. 2]. София, 1976, 200-204.
Фолклорно-митологични представи в някои паметници на средновековното ни приложно изкуство. // 1300 години българска държава [Доклади и съобщения от научна конференция, проведена на 5 и 6 ноември 1981 г. в чест на 1300-годишнината на Българската държава]. В. Търново: ВТУ, 1982, 141-148.
Пробитият камък (Куклата) край Равна култов обект и древна обсерватория. // Бълг. етнография, 1983, № 4, 56-65. Фолклорно-митологични представи в духовната култура на Втората българска държава (Топонимите Царевград, Девинград, Света гора, Марнополе и Трапезица). // Славистични проучвания (Сборник в чест на IХ Междун. славистичен конгрес). София, 1983, 89-102.
Скалните манастири край средновековния град Червен книжовно средище през ХIII-ХIV в. // Търновска книжовна школа, Т. 3. [Григорий Цамблак: Живот и творчество]. София, 1984, 384-388.
Митологични персонажи в "Историята" на Спиридон Габровски. // Смехът във фолклора [Проблеми на българския фолклор, Т. 7]. София, 1987, 126-131. Етничното усвояване на пространството, отразено в българския фолклор (Черно море и бял Дунав). // Трудове на ВТУ, т. 22/1 (София), 1987, 57-89.
Митологични персонажи в поемата "Долабан войвода". // Стефан Стамболов революционер и книжовник (Материали от Националната сесия, проведена на 5 дек. 1984 г.). В. Търново: ВТУ, 1988, 112-121.
Етничното усвояване на пространството, отразено в българския фолклор (Влашка земя и Богданска). // Етнографски проблеми на народната култура [Т. 1.]. София, 1989, 75-96. Света гора в българския фолклор (С оглед на Малка Света гора в Сливенско). // Фолклорната традиция на Сливенския край (Регионални проучвания на българския фолклор, Т. 2). София: БАН, 1989, 50-58. Фолклорно-митологични представи в летописния разказ на поп Петър от село Мирково. // Проблеми на литературната наука, история и критика: (В чест на проф. д-р Георги Димов). В. Търново: ВТУ, 1989, 94-97.
Пирин планина в българския фолклор: (Към въпроса за етничното усвояване на пространството). // Българският фолклор в славянската и балканската културна традиция [Проблеми на българския фолклор, Т. 8]. София: БАН, 1991, 168-175.
Кой стои зад името Град в лазарската песен от Прилеп? // История и култура на Карнобатския край. Сборник научни материали, Т. 2. София: ЕИМ при БАН, 1992, 136-146. Народни песни и предания за потурчвания, записани в село Аспарухово, Варненско. // Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от ХIV-ХVIII век [Междунар. науч. конф., В. Търново, 20-22 май 1987 г.]. В. Търново: ВТУ, 1992, 510-520.
Българското езичество капища, кумири и жреци. // Studia protobulgarica et mediaevalia europensia: В чест на професор Веселин Бешевлиев. В. Търново: ВТУ, 1993, 281-288. Българското шаманство по данни от фолклора. // Славянска филология, Т. 21. София, 1993, 319-326.
Девташларите и русалските гробища (Към въпроса за посветителните обреди за юноши в българското езичество). // Историко-археологически изследвания: В памет на проф. д-р Станчо Ваклинов, В. Търново: ВТУ, 1994, 187-194. "Верско-митичното и религиозно-езическото" в две жътварски песни. // Етнографски проблеми на народната духовна култура. Т. 2. София: БАН, 1994, 227 245. Нестинарите (огнеиграчите) в Странджа наследници на българските шамани. // Проглас (В. Търново: ВТУ), 1994, № 1, 36-49.
Юнашката песен "Марково оране" и граничните окопи от Първото българско царство. // Палеобалканистика и старобългаристика: Първи есенни национални четения "Проф. Иван Гълъбов". В. Търново: ВТУ, 1995, 397-410.
"Месец" и "месечина" в народната астрономия и в българския обреден фолклор. // Известия на Исторически музей Кюстендил. Т. IV. Кюстендил '92. София, 1996, 147-152. Един сюжет от българската политическа митология Поп Андрей с топа срещу "жетваря" Христос. // Библия. Фолклор. Литература. В. Търново (ВТУ), 1996, 204-213. Влах-власи във фолклора и в топонимията с оглед на стб. влъхъ-влъси / влъхвъ-влъсви и влъхва-влъхви в диалектите. // Дни на науката '96. В. Търново: Съюз на научните работници, 1996, 61-68. Коледната песен "Слънце и юнак" семантика и астрономическа основа. // Български фолклор, 1996, № 1-2, 4-20. Семантиката на еротичната сцена от Преслав в контекста на фолклорните извори за българското шаманство. // Празници и зрелища в европейската културна традиция през Средновековието и Възраждането. София, 1996, 68-80.
Колобрите религиозните вождове на войската: Боян Магьосника. // Български месечник. Списание за словесност (София), 1997, кн. 1, 97-114; 1998, кн. 2-3, 179-201. Плеядите в българската народна култура. // Етнографски проблеми на народната култура. Т. 5. София, 1998, 248-274 (съавт. с Дим. Колев и Вес. Колева от НАО-Рожен). Покровителят и помощниците на българските шамани по фолклорни извори. // Славистични проучвания. Сборник в чест на ХII Международен славистичен конгрес. В. Търново, 1998, 197-214. Посвещението на шамана и митическите песни за любовта между мома (овчар) и змей (змеица). // Балканите: Ние сред другите и те сред нас. Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. Илия Конев. София, 1998, 186-194.
Император Траян или бог Троян в името на град Троян? (С оглед на култовото средище от езическата епоха в подножието на Маторие гори). // Поселищни проучвания (София), 1999, № 1-2 [Старопланински проучвания. 1], 1999, 53-66. Петко и петимата в "смешната песен" от Прилеп и в коледната песен от Казичене, Софийско: (Към въпроса за пантеона в българското езичество). // Литературата (София), кн. 1 (9), 1999, 107-114. Михаил Воин от Потука българският двойник на великомъченик Георги: Шаманската версия на основния мит за двубоя между Змеебореца и Змея на дълбините. // Проглас (В. Търново: ВТУ), год. VII, 1999, №. 2, 3-18.
И Благолаж е вкусил от "меда на поезията". // Филологически сборник: В памет на проф. д-р Георги Димов (1918-1994). В. Търново: ВТУ, 2000, 58-67.
Слово на Тълкувателя - един неизползван източник за старобългарската митология. Съавтор: Тодор Моллов. // Българска етнология, год. ХХVІІІ, 2002, № 4, 25-41. Също: Електронно списание LiterNet, № 2 (63), 07.02.2005.
"Индексът на забранените книги" по данните в препис от ХVІ-ХVІІ в. Съавтор: Тодор Моллов. // Културните текстове на миналото: носители, символи и идеи. Книга ІV. Текстовете в архитектура и образи. Материали от Юбилейната международна научна конференция в чест на 60-годишнината на проф. дин Казимир Попконстантинов, Велико Търново, 29-31 окт. 2003. София, 2005, с. 196-206 (със съкращения). Също: Електронно списание LiterNet, 09.12.2006, № 12 (85).
© Анчо Калоянов |