НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ
=============================

Николай Лилиев (псевд. на Николай Михайлов Попиванов) е роден на 26.05.1885 г. в Стара Загора. Сирак от малък, учи в родния си град, а по късно в Свищов, където завършва Търговската гимназия (1903). Следва литература в Лозана (1905-1906), търговия в Париж (1909-1912). Работи като учител в София, Пловдив и Свищов, а известно време е чиновник. По време на Първата световна война е редник и кореспондент. След войната работи в различни ведомства и редакции. В чужбина изготвя заедно с Никола Михов обстойна библиография за българския стопански живот. Драматург на Народния театър (1924-1928; 1934-1960). Преподавател по френски език във Висшето търговско училище във Варна (1932-1934). Участва в редакцията на "Известия на Института по литература". Академик (1945). Печата стихове за пръв път през 1905 г. в "Българан". Сътрудничи на редица литературни и хумористични издания - "Демократически преглед", "Оса", "Съвременник", "Наш живот", "Звено", "Везни"... Съредактор на сп. "Златорог". Представителна фигура на символизма в българската поезия, той е автор на стихосбирките "Птици в нощта" (1918), "Лунни петна" (1922), "Стихотворения" (1932). През 1934 г. пише последния си цикъл стихове "При морето". С приноси в българската театрална култура и сценична реч, преводач и автор на изследвания, портрети и спомени за български и чужди писатели и театрали. Умира на 06.10.1960 г.

ПОЕЗИЯ

Поеми
  Градът

В превод на немски - Мелани Грубер

  Die Stadt

Стихове
  Какво ти слушаш, Николай...
  Небето е безумно синьо...
  Знам сърдечен свиден кът...
  Светло утро, ти прокуди...
  Тихият пролетен дъжд...
  Кръгозори надвесени...
  Безнадеждни са моите думи...

В превод на английски - Явор Димитров

  Quietly, The Spring Rain...
  Desolation possesses my words...

В превод на сръбски - Влада Урошевић

  Небо је плаво до бесвести...

В превод на немски - Димитър Димитров

  Was, was horchst du, Nikolày...
  Heiter ist der Himmel heute...
  Freude mein Gemüt erfüllt...
  Frischer Morgen, ich besinge...
  Lenzregen fällt auf die Stadt...
  Wolken, niedrig gelegen...

© Електронно издателство
LiterNet, 2003-2020