Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!
Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.
В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!
1918
© Николай Лилиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.12.2003, № 12 (49)
Други публикации:
Николай Лилиев. Стихотворения. София: Български писател, 1983.
|