|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕДИН СРАВНИТЕЛЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ
КОМПЮТЪРНАТА ЛЕКСИКА В СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ Людмила Кирова В редица статии сме изследвали влиянието, което компютърните технологии (КТ) оказват върху развитието на съвременния български език. Бихме искали в тази работа да хвърлим поглед върху процесите, които този фактор е задвижил в други сродни езици и да преценим общото и специфичното. Въздействието е главно на лексикално равнище, затова се спираме на лексикални социолингвистични променливи. Под лексикална социолингвистична променлива тук разбираме понятийно семантично значение, което намира различен лексикален израз, поради допълнителни признаци, които говорещото лице избира да привнесе при номинацията на денотата, като се съобразява с други социални и ситуативни фактори. Не ни интересуват отделните варианти на определена променлива, а типа на варирането. Това означава, че групираме социолингвистичните варианти според типа вариране и търсим причината за неговата поява. В центъра на внимание са тези нови типове думи и словосъчетания, които се утвърждават в речта, установяват се в речниковия фонд и налагат определени черти в системата на езика. Спираме се на характерни начини за словопроизводство, тъй като основната същност на процесите е номинация на нови понятия. Искаме да отговорим на въпросите какви синонимни редици се създават и какви социални потребности удовлетворява нарастващият диапазон от лексикално-семантични аналози. Очевидно при еднакво денотативно значение, трябва да търсим разлики в конотацията, в прагматичните и релационните признаци на значението (Пернишка 1993: 40). Така се очертават типовете словообразувателни варианти и тяхната социолингвистична същност: функционална, стилистична, социално-демографска (подчертаваща етническата, възрастовата или груповата идентичност). За да открием в българския език тези социолингвистични променливи, които имат отношение към КТ, бе изследвана речта на компютърно базирани групи (КБГ) - обединение от индивиди, чиято обща социална характеристика е извършване на дейност с компютър и редовно взаимодействие с други индивиди, извършващи същата дейност с компютър. Сред тях общностите с най-голямо разпространение са компютърджиите, геймърите и чатърите. Основна част от тяхната реч съставлява езикът на носителите - професионалният сленг на КБГ (Кирова 2002). Терминологията - езикът на науката присъства, но по темповете, с които нарастват обемът и честотата на употреба е по-назад спрямо професионализмите, а в етапа на прохождане на КТ положението е било точно обратното. За българския език бяха установени следните типови социолингвистични характеристики на компютърния сленг, от които можем да се ръководим при съпоставката с други славянски езици:
Болшинството от тези черти (5, 6, 7) са последица от новия тип общуване, осъществявано чрез интернет, т.нар. компютърно опосредствана комуникация (КОК), особено в нейните синхронни прояви (Кирова 2003). Това са универсални признаци, залегнали в една глобална речева норма, която е дискурсно явление. Тези черти няма да бъдат обект на разглеждане тук, тъй като не прехвърлят особености на равнището на езиковата система.
Компютърните технологии се разглеждат като сноп от социални фактори, в който се открояват два основни подфактора - принадлежност на говорещите към компютърно базирана група (КБГ) и употреба на компютърно опосредствана комуникация (КОК). И двата подфактора на практика се реализират чрез силно въздействие на английския език, който провежда универсални технически и социални стандарти, свързани с употребата на компютри. Това означава, че на езиково равнище репертоарът на разглежданите социални групи се простира в разширено поле, изградено от области на два езика и на две графични системи. Тези функции, които са предимно с прагматичен характер, се удовлетворяват с единици от репертоара независимо към коя езикова система принадлежат. Това става чрез следния механизъм: Използваните от КБГ дискурси задават определени изисквания към елементите на комуникацията. Особено ярко това се вижда при КОК. Технологичните стандарти и среда оказват натиск по посока на английския език, а непринудеността на личното общуване дава предпочитание на родния език. Това ръководи избора. Появяват се и хибридни форми, като компромисен резултат от сблъсъка на противоположните въздействия и като етапи по пътя на адаптиране на нови модели към родния език.
Във всички славянски езици действа процес на активно заемане от английски език. Множество единици се вливат в системите на националните езици като се адаптират така, че да задоволяват всички прагматични изисквания. Номинацията дава израз както на груповата, така и на националната идентичност на говорещите лица. Новите лексеми са местни варианти на киберанглийския и техно жаргона, които процъфтяват в компютърните среди и интернет. Те фактически са интернационално достояние, защото обслужват общуването на една международна речева общност в обща комуникативна социално-технологична среда. Потребителите пренасят възприетите стандарти на това общество върху родния си език, когато събеседникът им го използва, и така се раждат неологизми, които носят белезите на нова глобална социална норма. Тяхната употреба в много по-малка степен е резултат на субективни причини, отколкото на обща социална практика, чиито феномени получават езикови знакове чрез еднопосочното въздействие на общ език източник. Забележително е, че в различните славянски езици са използвани едни и същи модели на словопроизводство по отношение на едно и също съдържание. Това означава, че тези значения, които в българския се изразяват със заемка, и в другите езици се заемат; тези, чиято номинация се извършва чрез промяна в значението на родна дума, имат аналогична реализация чрез многозначност, стесняване или разширяване на обема; словообразуването чрез родни морфологични средства е по-рядко и естествено разминаванията тук са по-големи. Като резултат даден концепт в различни езици се назовава с много близки по форма лексеми. Това показва, че изборът на модел за номиниране на дадено значение не е случаен, а мотивиран от дълбоки основания. Те се коренят от една страна в системата от отношения между обекти, в която влиза денотатът, от неговата специфика като обект и като концепт на съзнанието, които определят доколко той може да бъде асоцииран с нещо познато. От друга страна, изборът се съобразява с прагматичните правила, които човешката дейност е наложила в дадената област. Те се свеждат до универсалност на нормите, до всеобща разбираемост на названията за обектите на науката и техниката, където националната специфика няма стойност. Конкретната реализация на интернационалните норми и терминология зависи и от политически и демографски причини, които в крайна сметка определят в каква степен се допуска те да излизат от рамките на специализираната общност и доколко ще бъдат използвани, и най-вече разпространявани в публичното пространство на даден национален език. От значение е също количеството и качеството на езиковата и речевите общности, върху които тези норми и лексикон действат при популяризирането си. В случая новите същности сред предметите и явленията обикновено приемат ново название наготово. При еднакво организиран сегмент от действителността, понятийни връзки и социални норми най-лесно е наготово да се приеме знакът и неговите релации от знакова система, в която той вече функционира. Поради общото в произхода, езиковата система, основния речников фонд и словообразувателните модели славянските езици сегментират и изразяват света по твърде сходен начин. Затова границата на абсолютно новото и това, което прилича или доразвива признаци на понятие, вече съществуващо като знак в езика, е еднаква.
Сравни в български:
Става въпрос за модерни езици, които под действието на идентични външни фактори и близки вътрешни черти, реагират с еднотипни начини за попълване речниковия фонд на лексикално-семантично поле с терминологичен характер.Въздействието на фактора "Компютърни технологии" се осъществява като езиково явление чрез посредничеството на английския език под формата на заемане на значения (неосемантизми) и на заемане на лексеми (неологизми). 1.2.1. Неосемантизми Редица примери показват, че думи с едно и също основно значение, поемат и вторичното "компютърно" значение:
Освен вносна метафора, може да се използва и роден асоциатвен пренос, за да се назове нововъзникнало понятие в сферата на КТ, но това е рядко явление, напр.:
В отделни случаи конкуренцията между родноезикова дума и заемка е разрешена по различен начин в отделни славянски езици:
Когато се разширява значението на думи от общоупотребимата лексика, те се отнасят към нов денотат с или без изменения в конотацията. Чрез калкиране се появяват идентични неосемантизми. Неосемантизми от вида вирус, мишка стават център на тематично гнездо катовнасят в езика приемник цяла мрежа от нови значения и възможности за метафорични преноси. Производните семантични асоциации (напр. със значение заразявам, инфектирам, лекувам и под.), вече не са калкирания, а развитие на семантичната заемка като тематичен словопроизводител, който кара общоупотребяеми думи да действат в терминологично поле. Интересен е фактът, че разпространението на метафорични преноси от общ източник вгражда в националните езици еднакви модели на семантичните връзки в йерархията на многозначните думи. С времето унифицираната мотивационна логика ще се прибави като фактор за сближаването на езиците, наред с еднаквия начин на живот, който ни налага референция към едни и същи обекти от действителността и общуване в еднакви комуникативни сфери.
Общите екстралингвистични процеси на интернационализация и демократизация на социалния живот са в основата на еднаквостта в иновационните езикови резултати. Политическите промени на границата между 80-те и 90-те години доведоха до преориентиране. В славянските страни терминологията за областта на информационните и комуникационни технологии вече не се създава по руски образец (Кирова 2001а), но чрез директното въздействие на англоезичната терминология, а вече и на професионалния жаргон, родени в Америка. В езиците приемници единиците от този лексикон не се коват чрез справочници, учебна литература и кодификация, а чрез живия език на професионални и социални общности, свързани с непосредственото практикуване на дейности в един демократизиран свят на всеобщ достъп до информация и комуникация. Не е чудно, че тези общности посредници споделят норми, надхвърлящи националните, и създават езиков субстандарт с общи типологични черти и единен в структурата и словообразуването си речник. Негови характерни особености са:
1.2.2.1. Морфологична адаптация на заемките (формообразуване) Заемането осигурява корени, които при благоприятни условия стават родоначалници на семантични гнезда, за да попълнят празните категориални позиции. Те се свързват с родни деривационни и релационни морфеми и процесът на словопроизводство непрестанно се захранва. Влиянието на английския език, прокарано чрез компютърния професиолект, е само първоначалният тласък, а целият процес нататък обикновено преминава според езиковите закони на местния език. Незабавно започва адаптация към съществуващата парадигма с афикси, характерни за езика приемник и особено за неговата разговорна форма. Заемките се опитват да се закрепят към определен род, а също към тип за образуване на число, бройна форма, склонение, спрежение и определеност, доколкото те съществуват в системата. Подвеждането им често е формално или колебливо, поради нетрадиционната форма. Д. Свободова например посочва (1996: 96, цит. по Нишева 2000: 8), че се наблюдава ниска или нулева степен на адаптация при английските изрази в чешки. Те се използват в оригинална форма, като само биват причислявани към някой от трите рода, без да се приспособяват към чешките деклинационни типове. В разглежданите от нас езици неизменяемост се наблюдава предимно при първия или началните елементи от съставните названия, които ще засегнем в т. 5. Най-често спънките са временни и с разширяване на употребата се затвърждава даден модел. Дотогава често неудобствата при формоизменението се избягват чрез предпоставено прилагателно, показателно местоимение или числително. В други случаи срещаме директна употреба на английската форма за мн.ч. Значение има фактът колко голям е потокът от еднотипно образувани лексеми. Също така много важна е лесната произносимост на съответния език, която налага някои ограничения и корекции във формата. Трябва да се отбележи, че трудностите се отнасят до по-ранен етап. Към сегашния момент славянските езици в общи линии вече са изградили стабилни модели за адаптация.
1.2.2.2. Словообразуване Прибавянето на словообразувателни морфеми се разгръща безпроблемно. Чуждите афикси влизат винаги в свързан вид и едва след някакъв праг на познатост и прозрачност могат да се разпространят като активни словопроизводители. Конкуренция съществува между родни и заети словообразувателни елементи, но тя е на фона на езиковата система и рядко на нивото на конкретната лексема (напр. рестартирам, но преинсталирам). Доколкото я има, тя различава вариантите в стилистично отношение. Характерно е, че са много активни словообразувателните модели, които са разговорни: бълг. -ачка; рус. -ка и под.
Наред с модели, внесени в езиците приемници чрез еднотипови номинации, съществуват случаи, когато чуждите лексикограматични елементи са сработили като активен словообразувателен компонент в езика приемник. Присъединяването на наставката става на местна почва, а не идва със заетата дума: бълг.: нетър, копипейстър. Независимо, че съществуват разминавания при конкретно приложените формообразувателни парадигми и словообразувателни типове, славянските езици са в руслото на единни процеси на заемане, адаптиране и словопроизводство под влиянието на КТ чрез посредничеството на английския език.
2. ДИГРАФИЯ
Употребата на латиница тук няма да се коментира по друг начин, освен като етап от адаптационния механизъм на неологизмите. Графичната адаптация върви независимо от морфологичната. Върху нея оказват влияние технически стандарти и психологически причини, свързани със затвърждаването на визуалния облик на думата. Докато тя е твърде нова, за да бъде разпознавана, се изписва в оригиналния й вид. Дори когато морфологичната адаптация е в ход, това се спазва, докато стане достатъчно популярна. Ето защо хибридните образувания са показател за степента на приспособеност на заемката към новата езикова система. От примерите към другите точки се виждат образци на адаптирани в различна степен думи и словосъчетания, които следват един и същ път в различните славянски езици.
Причина за дългото задържане на оригиналния графичен вид (с изключение на флективните елементи) на лексемата, изписана с писмото на езика приемник, може да бъде твърде необичайната форма, която би придобила тя; опасност от трудно разпознаване или омонимия. Не бива да се подценява и фактът, че чрез чуждата графика допълнително се сигнализира терминологичната й същност - стремежът за еднозначно назоваване е подкрепен от уникалната форма. В писмени системи, които са варианти на латиницата, графичното приспособяване по-трудно се забелязва, но е налице, когато има отклонение от оригиналния правопис, за да се отрази по-точно произношението в езика приемник.
Следващите примери показват, че дори изписани на латиница, заетите англицизми са морфологично и графично адаптирани в местната езикова система. BG: ima pove4e bygove otkolkoto ste synuvali. (Повечето членове на КБГ използват т.нар. фонетична кирилица, а не БДС стандарта за печатане на машина/компютър, където ъ най-често се означава като y, което показва, че bygove представлявавсъщност формата бъгове.) SR: a instaliraju tonu piratskog softvera koji je vreca bagova kao i sam win...a ne poboljsanu stabilnost i manje bug-ova... В едно изречение срещаме и напълно адаптираната към произношението форма bagova, което е отразено графично,ихибриден вариант bug-ova, където дефисът предава и единството - коренът и флексията образуват една лексема и противоречието - че го правят със средства от две езикови системи. В руски писането с латиница е много по-слабо разпространено отколкото в български. Бързо се преминава към транслитериране, дори при по-рядко срещани думи и при абревиатури. Первый является хост-ом, второй - слэйв-компом. Вероятно това е свързано с усещането за принадлежност към голяма нация, с етническата идентичност, която не се измества от груповата. Освен това най-популярният софтуерен продукт Windows е преведен на руски отдавна, докато българите и до днес масово работят с англоезичните варианти. По тази причина съзнанието на потребителите дълго възпроизвежда графичните образи на заемките.
3. АБРЕВИАТУРИ Всички модерни национални езици се подчиняват на необходимостта да предават сложно класифицирани понятия, за които създават лексико-синтактични словосъчетания с дефинитивна функция. В ежедневието обаче се употребяват техните кратки функционални еквиваленти - абревиатурите. Абревиатурите имат прагматична същност. Вторичната номинация е прозрачна само за тези, които имат специално знание. Ето защо абревиатурите се използват, когато е сигурно, че събеседникът може да ги разчете - главно при вътрегрупова комуникация (немаркирана ситуация). Пред външни за групата членове (маркирана ситуация) и/или когато се представя ново понятие, абревиатурата се въвежда и обяснява чрез пълното съставно название, получено чрез синапсий, което представя понятието в неговите отношения "род-вид-подвид". По този начин понятието бива дефинирано в специалната система от обекти на действителността (в случая - областта на КТ), а двете названия - дефинитивното и функционалното - влизат в релации с другите знакове от съответния специален подезик. Примерите демонстрират еднаквостта във формата и поведението на абревиатурите в български, руски и сръбски текст, тъй като действат едни и същи социални и езикови принуди, които обуславят нормата на речево поведение:
На настоящия етап същественото за абревиатурите, които наблюдаваме, е, че най-употребяваните от тях започват да формообразуват, като активно се използват и в писмената, и в разговорната реч. Именно разговорната същност на дискурсите, в които ги срещаме, стимулира превръщането им в пълноценни думи с формоизменение. Някои примери показват как този процес е доведен докрай чрез графиката: бълг. - цепеуто, писитата, джиесема; рус. - Ой да лано :) Вот сижу я на работе P2-450 128 памяти ...(от LAN). В примера "Ако има навити да правим такава, нека ми пратят ЛС" (= лично съобщение) абревиацията не е привнесена от английски, а е приложена като словообразувателен начин върху български материал. Това вероятно ще се разширява, но само в рамките на КБГ, които разчитат абревиатурата от контекста и познават пълния терминологичен аналог.
4. МИНИМИЗИРАНИ НАЗВАНИЯ Като минимизация определяме всеки начин да се съкрати материалната форма на лексемата, било със словообразувателни, било с графични средства. Това винаги има стилистични последствия и речта става по-разговорна. В славянските езици откриваме аналогични заемки от английски, които съответно провеждат еднакви начини на минимизация. Прилагат се и утвърдени родни словообразувателни начини. Минимизацията се реализира като:
Отсичането е особено силно развито в руски, където се създават и собствени кратки неологизми, които придават силно стилистично маркиран характер на разговора и често са вид езикова игра: RU: а вот с теми, кто пользует пеньки 166, в то время как в новом оду обещают уже 5е пни, я не понимаю, ведь железо дешевеет. (от Pentium) ...вообще не должно иметь клавы и монитора. (от клавиатура) Причини за минимизацията:
Вече посочихме някои примери за компютърни жаргонизми, развили се в отделен език (бълг. - дъно, забива), получени чрез нетрадиционен асоциативен пренос, но повечето разлики са свързани с използваните словообразувателни типове. Макар някои от тях да са общи за славянските езици, разпределението им по продуктивност е различно. Същественото е, че за цялата славянска КБ общност най-активни са разговорните и жаргонни словопроизводителни модели. Жаргонизацията в следващите примери е постигната именно посредством нетрадиционните суфикси, което въздейства като езикова игра.
5. ОБЩИ СИНТАКТИЧНИ МОДЕЛИ
В позиция на предпоставено определение към друго съществително често се използва заето от английски съществително, без то да се подлага на съгласуване, тъй като типично за тази позиция в славянските езици е да се използват прилагателни имена. Необичайният вид на заемките съществителни, особено абревиацията и употребата на собствени имена (вж. примерите за руски и сръбски по-долу) блокира произвеждането на форми за прилагателни. Тук се намесват и психолингвистични фактори - думата се отпечатва в съзнанието с оригиналната си форма - графична и звукова. Особено важен е този отпечатък за словосъчетанията (напр. прокси сървър). Струва ни се, че причината тук не е толкова, чевсяка вмъкната родноезикова флексия отклонява от оригинала, т.е. от недвусмисленото разчитане на една все още недотам позната словесна единица. Безпроблемно се разпознава субстантивираната форма прокси, проксита. По-скоро това е прагматичен компромис - лексемата приема форма, при която е оптимизирано съотношението информативност - дължина. Освен това, без да се изчаква процесът на адаптация да "смели" новозаетата дума, тя започва да функционира в речта, изразявайки различни категории (части на речта), чрез транслация. Вероятно поради специфичния за българския език аналитизъм и наличието на неизменяеми прилагателни от турски (Кирова 2001б), както и на жаргонни такива (кофти, гот, супер, куул), транслирането на съществителни в прилагателни намира добра почва в него. Примерите с kernel problem и офис ползване показват, че процесът е проникнал до равнището на свободните словосъчетания, при които първият елемент е термин от чужд произход.
В славянските езици с падежна система по-често отколкото в български се реализира друг начин за изразяване на отношенията между членовете на словосъчетанията:
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Еднаквата социална практика задава общи потребности за номиниране на нови явления в специалното поле на КТ, които членовете на КБГ попълват чрез засилените езикови контакти, използвайки ресурсите на общ източник - английския език, където вече има създадени езикови знакове за тях. Попълването на категориалните полета става с оглед характеристиките на езика приемник. При славянските езици сходните езикови системи и речников фонд допълнително сближават резултатите в процеса на адаптация на неологизмите и в преноса на значения върху съществуващи лексеми. Развиват се аналогични, често дори еднакви по словообразувателни типове синонимни редове от думи и словосъчетания, и в крайна сметка почти еднакви стилистично-функционални пластове лексика - като съдържание и словообразувателни модели. Разбира се, процесът е съпроводен с голяма динамика: променя се фреквентността на думите, някои отстъпват и отпадат, тъй като са част от предишна действителност, променя се стилистичната маркираност и степента на разпространение на други. КТ действат като комплексен социолингвистичен фактор, който движи националните езици в една посока като част от световен процес на езикова интернационализация и демократизация. Комбинирането на това въздействие с потенциала на всеки език като самостоятелна система придава специфика на конкретните проявления. В това направление работят и други екстралингвистични фактори, захранвани от уеднаквения начин на живот, от физическата и интелектуална мобилност на хората, информацията и капиталите.
ЛИТЕРАТУРА Кирова 2001а: Кирова, Л. Еволюцията на българската компютърна терминология и компютърен жаргон. // Обучение без граници: Език и култура. [CD-ROM]. (Международна научна конференция, София, 15.-17.11.2001, СУ, ДЕО-ИЧС), София, 2001. Също: LiterNet, 28.02.2002, № 2 (27) <http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/evolution.htm> (04.05.2004). Кирова 2001б: Кирова, Л. Писмено отразяване на подчинителна връзка между съществителни в езика на хора, работещи с компютри. // LiterNet , 09.03.2002 № 3 (28) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/sliato.htm>(04.05.2004). Кирова 2002: Кирова, Л. Пространствен динамичен модел на професиолекта на компютърните технологии и на социолектите на компютърно базирани групи. // LiterNet, 14.11.2001, № 11 (24) <http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/model.htm> (04.05.2004). Кирова 2003: Кирова, Л. Чатът - реалност, сътворяваща се от текст. // LiterNet (под печат). Михайлова 1999: Михайлова, Н. Интернет - минимизация на езика. // LiterNet, 10.08.2000, № 8 (9) <http://www.liternet.bg/publish/nimihailova/inet.htm> (05.05.2004). Мурдаров 1983: Мурдаров, Вл. Съвременни словообразователни процеси. София, 1983. Нишева 2000: Нишева, Б. Неологизми в областта на популярната музика. Дипл. работа. София: СУ "Св. Кл. Охридски", ФСФ, 2000. Пернишка 1993: Пернишка, Ем. За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. София: БАН, 1993.
© Людмила Кирова Съдържанието на текста е представено накратко като Power Point презентация на Националните славистични четения, СУ "Св. Климент Охридски", София, 22-24 април 2004. |