Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕВОЛЮЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА КОМПЮТЪРНА ТЕРМИНОЛОГИЯ И КОМПЮТЪРЕН ЖАРГОН

Людмила Кирова

web


Професионалният диалект тук е разглеждан като поле на специализирана лексика, в единия полюс на което по вертикала се концентрира терминологията, а на другия - професионалният жаргон по отношение на диференциалния признак стилистическа неутралност / стилистическа маркираност на думата. Пространството помежду им е зоната на професионализмите, които не се отличават с ярък конотативен елемент, но имат някакъв белег, който ги отнася към сферата на разговорността като алтернативни варианти на терминологичните названия.

Невероятното развитие на компютърната лексика е проследено в два етапа: от средата на 70те години до средата на 80те и от средата на 80те до началото на 90те. През първия период сред ограничен кръг от компютърни специалисти се формира речник и се устройва нормата за изковаване на българските компютърни термини. Тя се отличава с предпочитание към дълги преводни описателни терминологични съчетания, образувани по руски модел. Наблюдават се много колебания поради несъобразяване с изискванията за функционалност и езикова икономия.

През втория период нараства броят и се променя типа на потребителите на компютърна техника и тяхното участие във формирането на езика за работа с нея става определящо. Пътят за усвояване на компютърните знания вече не е теоретичен, а практически. Появяват се субкултури и практики, чиито жаргони все повече се популяризират от медиите. Лавинообразно нараства специалната лексика, произведена от английския оригинали се променят много от принципите на словообразуването. Графичният образ става допълнителен маркер на компютърния жаргон. Нараства значимостта на функцията "езикова игра". Така, в разговорната сфера се развиват алтернативен речник и норми, т.е. добива цялостен облик професионалният жаргон на хората, работещи с компютри. Осъществяват се два процеса - терминологизацията на общия пласт на компютърния жаргон се преплита с насрещен процес на диференциация в частните компютърни жаргони. Двете течения добиват постоянно разширяваща се социална основа и това води до все по-честа преносна употреба на общонародни думи в "компютърно свързани" значения.

Така наречената Трета вълна - на Информационното общество и на Глобализацията, доведе до приоритет на комуникационните процеси като основно средство за организация на все по-усложняващия се обществен организъм. Участието в производството и обмена на информацията вече не е само ресор на определени институции, а се превърна в достояние на всеки гражданин. Тези, които пожелаха да станат активна страна в този процес, иззеха функциите на множество от посредниците между тях и света на знанието. Сега те сами се забавляват, учат, превеждат, информират се, рисуват, създават и публикуват литература и уебстраници, общуват с помощтта на компютъра и компютърните мрежи. С всеки изминал ден броят на хората, направили този избор главоломно расте.

Комуникацията човек-машина и комуникацията между хората, работещи с компютри изисква познаването на специална лексика и специални стандарти. Всеки професионален език е стилистично разслоен, поради разнообразните ситуации, в които действат хората от професията. Неговата еволюция е непрестанно подтиквана от движенията в общественото развитие, които менят посоката, обхвата и акцентите си. Ние си поставяме за цел да сравним две състояния от развитието на терминологията в областта на информационните технологии и професиолекта на хората, чиято дейност е базирана на тези технологии. Причината да се занимаваме с компютърната терминология и компютърния жаргон е, че те излязоха от затворената професионална общност и нахлуха в пределите на обществения и личния живот. Неизбежно настъпи процес на взаимодействие между професиолекта и общонародния език, поради употребата им от едни и същи лица. (Пернишка 1977: 294)

Професионалният диалект тук е разглеждан като поле на специална лексика.Излизаме от възгледа на проф. Михаил Виденов, че професиолектите се състоят от два типа специализирана лексика - специална терминология и професионален жаргон. (Виденов 2000: 169) Така в единия полюс се концентрира терминологията - на равнището на книжовния език и конструкциите на научния стил. На другия, на нивото на разговорната реч като система - професионалният жаргон. Диференциалният признак, съобразно който се обособяват тези групи по вертикала, е стилистическа неутралност/ стилистическа маркираност на думата. В пространството помежду им са разположени лексеми, градирани от неутралност към маркираност (според тяхната образност, експресивност, емоционалност, нетрадиционност на структурния или графичния облик). Думите от образуванията в двата полюса на полето ще имат свои названия, а именно - термини и съответно професионални жаргонизми. Границите на компютърната терминология ще търсим там, където свършва неутралността спрямо ситуацията, в която се говори и спрямо лицата, които участват в нея. Следва зоната на професионализмите - междинна част лексеми и словосъчетания, които не се отличават с ярък конотативен елемент, но имат някакъв белег, който ги отнася към сферата на разговорността като алтернативни варианти на терминологичните названия. Подобно на термините тяхната функция е да назовават точно определен денотат от специална научна област. Когато професионализмът се откроява с особен изказ/вид или експресивен компонент в семантиката, поради определено прагматично предназначение, това го сближава с функциите на жаргона и той гравитира към полюса, където липсват еднозначност и неутралност. Признаци за намаляване на терминологичността са нееднозначната и експресивната употреба, както и високата честота на поява. (Михайлова 1977: 318-320)

Ще разгледаме развитието на компютърния професиолект, отчитайки две условни състояния във времето С1 и С2. Условни са, защото на практика ние разглеждаме периоди и процеси, и ползваме данни преди и след момента, който основно описваме. Избрали сме като фокус на С1 средата на 80-те години, защото това е едновременно точка, типична за целия период и стартова за новите тенденции. Деление с по-голяма дискретизация би изтъкнало вътре в С1 два различни етапа (С1а - от ср.на 70-те до ср. на 80-те и С1б - от ср. на 80-те до нач. на 90-те). Общите черти са много повече, поради еднаквия общественополитически строй и за да не ги повтаряме сме говорили за С1 като цяло, а където е наложително, сме подчертавали различията. Естествено особеностите, които наблюдаваме в края на С1б (в нач. на 90-те години) в много отношения са по-близо до С2, отколкото до С1а.

 

ХАРАКТЕРИСТИКА НА КОМПЮТЪРНИЯ ПРОФЕСИОЛЕКТ ЗА ПЕРИОДА С1

До началото на 80те години един несравнимо по-беден речник бе достояние на ограничен кръг от компютърни специалисти. Развитието на езика следваше напредъка на науката. Теоретичните обобщения, както всички сме се убедили, залягат в основата на дефиниции и понятия, които ги синтезират. Въплътени в термини, тези понятия са вече в състояние да изградят същността на съответната наука. Ето защо, за да намери една научна област развитие, първото условие е да формира свой речник. (Момиров 1977: 285-291) Критериите по отношение на компютърната лексика, на които българското терминообразуване стъпи, не бяха твърде различни от тези в другите терминологични подезици. Същността на подетапа С1а се състоеше в устройване на нормата за изковаване на термини в една нова и непопулярна научно-приложна област и утвърждаването й в практиката на специалистите. Наблюдаваха се много колебания, поради неудобства и несъобразяване с изискванията за функционалност и езикова икономия. (Фиг. 1)

Фиг. 1 : С1а - средата на 70-те
Фиг. 2 : С1б - средата на 80-те

От средата на десетилетието в публичното пространство започнаха да растат броят и разнообразието на термините, свързани с програмирането и работата на BASIC. Създадeните първи български персонални компютри - Правец 82, Правец 8D, Правец 8C, а по-късно и Правец 16, навлязоха в по-големите ведомства. Постепенно обикновеният потребител получаваше достъп до дейности с компютър. Появиха се и първите популярни издания, посветени на "изчислителната техника", "ЕИМ" и "домашния компютър" - изданието на ЦК на ДКМС - сп. "Компютър за вас", поредицата на издателство "Техника" - "Микрокомпютърна техника за всички". Последваха ги и множество други "въведения в ...", "първи стъпки с...", наръчници, справочници, книги за приложението на компютрите в обучението, превода, музиката и т.н. Макар да има промени в социалния състав на компютърните среди и по-голям интерес на медиите към развитието на компютърните технологии, езиковите последствия остават почти скрити за изследователя, защото не намират външен израз в средствата за масова информация, a само в специализирани издания. (Фиг. 2)

1. Предимство на терминологичните словосъчетания

До голяма степен се възпрепятстваше навлизането на англоезичните термини, като те бяха замествани с дълги описателни български названия (често също от чужд произход, но вече утвърдени в българския език). Напр: стационарни и преносими (бордови) информационни и управляващи системи; концентратори - обяснено като "дистрибутори на данни"; дискетни устройства; запомнящи устройства с магнитен диск, програмен брояч, преобразувател на видеоадреси, вход за управление на готовността RDY, вход за маскируемо прекъсване IRQ и пр.1 Знаем, че използването на дума от общонародния език е компромис спрямо еднозначността, към която се стреми един термин. Затова се даваше/ предпочитание на терминологичното словосъчетание, което избягва многозначността, като чрез минималния контекст на синтагматичната връзка семантично ограничава тълкуванието. За съжаление става невъзможно от такъв номинативен конструкт понататък да се образува относително прилагателно. Все пак за посочения период от развитието на обществото, на фона на цялостната система от терминологични полета на подезиците, не бихме могли да очакваме друг избор на принципи при създаването на компютърната терминология.

2. Използване на руски термини и модели на терминообразуване

Тук ще цитираме Бени Овадиева, която в сп. Български език от 1977 г. сравнява примери, които демонстрират, че в българския език се взема не английският оригинал, нито се превежда директно, а се заимства готово руско терминологично образувание: дешифратор (рус. и бълг.) - декодер (англ.); визуална/я индикация (рус. и бълг.) - дисплей (англ.) (Овадиева 1977: 323-326) Основно термините от английски са минавали през руски език и чрез неговото посредничество са достигали до нас. Причините са основно две. Първата безспорно е политическата обвързаност със Съветския съюз и неговата научна школа. Втората е, че достъпът до постиженията на световната наука се осъществяваше пряко от руски източници, тъй като имаше богата литература на този език и той се говореше масово. Така специалистите овладяваха готов руски термин, който имаше нужда от минимални промени, за да бъде въведен в българския език. За този исторически момент, с оглед опазване чистотата на езика ни и възможността за използване на огромните руски фондове от научна литература, тази практика беше полезна. Но наред с положителния момент се стигаше до увлечения, които нямаха реално основание в българската езикова система.

3. Термини, преведени от английския оригинал:

  • за действията, съответстващи на изпълнението на английските команди или опции от меню: запазвам (save), печатам (print), защитавам (lock), изтрий (delete), пиши върху текст (overwrite), нов документ (new document), обикновен (Normal), разпределен (Justified), замени, намери, чета, съхраняват (архивирам)
  • за доста елементи от хардуерната и софтуерната система: вход, изход, том, електронен бележник, електронна поща, чертаещо устройство, печатащо устройство.

4. Предпочитание към термини от английски език за нови понятия, трудни за превод - адаптери, драйвери, дигитайзер, операнди, контролер, интерфейс.Причините са, че не може да се намери подходяща позната дума, за се развие от нея ново, терминологично значение. Ако пък се състави терминологично съчетание, то би приличало по-скоро на дефиниция. Други от термините са мерни единици, които задължително се приемат в оригинал: бит, байт.

5. Използване на термини от латински произход: Много от тях са познати от други области на науката и техниката или се залага на отработения словообразувателен модел: калкулатор, анализатор, транслатор и др. Често се среща латинският суфикс -ор, чието общо семантично съдържание е "машина, устройство, програма или техни части". (Овадиева 1977: 323)

6. Пълно подчиняване на граматичните норми на българския език

  • съгласуване на прилагателно и съществително в терминологичното словосъчетание: дисково устройство, адресен дешифратор и т.н.;
  • слято писане на сложните съществителни с подчинителна връзка сложните прилагателни: микропроцесор, видеоблок, видеомонитор;

Езиковедите, свидетели на тогавашните процеси, препоръчват несъгласуваното определение пред съгласуваното, когато става въпрос за относително прилагателно: "набор от кодове" вм. "кодов набор", "обработка на списъци" вм. "списъчна обработка". Узусът явно е давал предимство на некоректния според тях модел, което е предизвикало критиките. (Овадиева 1977: 325-326)

7. Употребата на български съкращения: ДОС (дискова операционна система), ОП (операционна памет), ПП (постоянна памет), ОЗУ (операционно запаметяващо устройство), ПЗУ (постоянно запаметяващо устройство), САПР (системи за автоматично проектиране) ЗУГМД (запомнящо устройств на гъвкав магнитен диск), ЗУТМД (запомнящо устройство на твърд магнитен диск), ЗУМЛ (запомнящо устройство на магнитна лента) и пр.

8. Вариране на терминологичното название:

  • Характерно за периода е, че функционират редица синонимни термини за едно и също понятие. Към 1988-89 доста от тях вече се стабилизират, но започва да расте броят на стилистичните синоними - съкратени варианти, разговорни названия от чужд произход, които са в контраст с облика на официалната норма. Този факт демонстрира неустановеност на названията в търсене на най-сполучливия термин: електронно-изчислителна машина, електронна изчислителна машина, ЕИМ, електронна сметачна машина, ЕСМ, електронно-сметачна машина, автоматична сметачна машина, компютер, къмпютър. Както е отбелязала и Овадиева, за момента машината е била електронна, но принципът на действие би могъл да се промени в бъдещето. Наименованията според функцията са много по-сполучливи, затова и по-разпространени. Това се доказва и от изхода на тази конкуренция. Думата компютър днес триумфира на всички нива на езика, докато преди се е срещала в неофициални професионални разговори и е била с неустановено произношение. Същото е важало и за софтуер, хардуер, дисплей, които са били алтернативни разговорни професионализми. Сега, вече в установена форма, вариантите максимално близки до оригинала са общоприетите и широко известни названия, които са изместили напълно толерираните тогава варианти. курсор вм. показалец, маркер.

  • В някои случаи варират елементи от терминологичните съчетания - запомнящо устройство нагъвкав магнитен диск, запомнящи устройства с магнитен диск.
  • Не е установено произношението на някои от професионализмите, директно заети от английски, които са се настанили във формиращия се жаргон като алтернатива на официалната терминология: кърсър - курсор, драйвер - драйвър, компютер - къмпютър - компютър.

Тъй като няма документални данни за устните неофициални форми на функциониране на професиолекта, проведохме интервюта с хора, които по това време са работили с компютри. Това са главно компютърни специалисти - програмисти и експерти по компютърни системи, което демонстрира друга характерна черта - ограничен кръг хора са носители на компютърната лексика до към средата на 80те.

През подпериода С1б,както се спомена, положението се променя.Според данни от анкетата на сп. "Компютър за вас", бр.3, 1988 г. основната категория негови читатели са ученици и студенти, като преобладават 16-19-годишните. Те в една или друга степен могат да работят на компютър. Публикациите се оказват "еднакво сложни и трудно разбираеми за двете възрастови групи 13-15 и 40-50 години." Отчита се и липса на достатъчно литература. Самоподготовката е пътят за навлизане в света на компютрите за 60% от читателите.

9. Пълно доминиране на терминологията в публичното пространство

Съществува разлика между официалната терминология и разговорните названия, свързани с компютъра. Първоначално терминологията е в много силна позиция, а жаргонизмите са оскъдни (С1а). Но жаргонът функционира в непосредствената практика на колективи, чийто социален състав при С1б вече е друг. Наред със сполучливите български термини в разговорната реч все повече нараства употребата на кратките английски названия. Това я отграничава от официалната сфера, където доминират по-прозрачните за неспециалиста, но неудобно дълги терминологични словосъчетания. В разговор никой не казва запомнящо устройство на гъвкав магнитен диск или ЗУГМД, дори флопидисково устройство, а просто флопи. Чип започва да измества интегрална схема, стример - ЗУМЛ, плотер - графопостроител и чертаещо устройство, мишка - устройство тип "мишка", джойстик идва на мястото на координатна ръкохватка и на по-стария жаргонизъм от немски кнюпел. По подобен начин компютърните специалисти, а постепенно и увеличаващите се на брой обикновени потребители, употребяват принтер, периферия, (хард)диск, курсор като по-еднозначни и кратки.Липсата на странични семантични асоциации, резултат от чуждия им произход и тяхната краткост бяха съществените им предимства.

Още в статията на Овадиева има препоръка "да се узаконят и двата (варианта) като се включат в подходящ речник" (Овадиева 1977: 325) У други езиковеди срещнахме упрек, че се възприемат и използват повече жаргонните термини, а не научната терминология.

10. Пътят на усвояване на компютърните знания

Първоначално само компютърните специалисти бяха носителите на компютърния език. Те получаваха теоретична подготовка, четяха специална литература, основно на руски, на английски (доколкото имаше достъпна) и преводна. Усвояваха първо официалната терминология. Бяха длъжни при публични изяви (преподаване, публикуване и др.) да използват именно нея. С разширяването на кръга от хора, използващи компютри, започна да преобладава практическото усвояване на лексиката наред с дейността. Това е основната причина да нарастне употребата на компютърния жаргон спрямо официалната терминология. Но за да излезе той от неофициалната сфера в публичното пространство, заслуга има процесът на демократизация в езика на медиите, който стартира след 1989 г. (Фиг. 3)

Фиг. 3: С1б - началото на 90-те

 

ОСНОВНИ ИЗМЕНЕНИЯ В КОМПЮТЪРНИЯ ПРОФЕСИОЛЕКТ - С2

Още когато описвахме състоянието на компютърния език през ср. на 80-те години - С1б, бяха набелязани тенденциите или направени съпоставки със съвременното състояние. Още тогава процесите са в развитие, но това е едва началото и темповете и обхватът полека набират скорост. Нека сега погледнем какви характеристики на професиолекта са определящи за настоящето и от тази позиция да правим сравненията.

1. Поява на нови носители - като тип и като количество

Ползвателите на компютри стават все повече и от все по-младша възраст. Те се разслояват на две основни категории - тези, които имат специални интереси към компютрите и прекарват доста време пред екраните и т. нар. юзъри (обикновени потребители). В първата категория влизат средите на професионално ангажираните специалисти и социални общности, обособени според сферата на предпочитаната от тях дейност: хакери, кракери, геймъри, чатъри, сърфъри и др. Тяхната идентичност е основана в огромна степен на принадлежността им към някоя от компютърно базираните социални групи. Неимоверно нарасна броят на юзърите, които просто си свършват някаква конкретна дейност на компютъра, когато това им е нужно, без да са социално обвързани по такъв признак.

2. Доминиране на жаргоновата норма. Хоризонтално и вертикално разширяване на сферата на употреба на компютърния жаргон

Процесът на демократизация в медиите доведе до промени и в полето на специалната лексика на компютърните технологии. Първо, то непрекъснато се обогатява с нови думи. Второ, неологизмите влизат в езика изключително през жаргона, т.е. оформени са по неговите норми . Трето, жаргонизмите са завзели огромна част от лексикалното поле на професиолекта като непрестанно се излъчват в междинното поле по посока на терминологията. Това на практика означава, че те стават все по-известни и все по неутрални към ситуацията на употреба, т.е. те се терминологизират. Разбира се пластът на жаргонната лексика е огромен и нивото на терминологизация е твърде различно - зависи от честотата на употреба и важността на денотата. Така или иначе, като цяло словообразувателните модели на терминологията от С1 са отпаднали като непродуктивни. Терминологичният тезаурус не се е простил само с това наследство от миналото, което през годините се е доказало като добро, но е притиснат от инвазията на жаргона, който утвърждава все повече жаргонизми като термини. В този процес съществена е ролята на медиите и практическите ръководства за използване на информационите технологии, чийто език популяризира огромно количество специална лексика, голяма част от която е демократизирана, т.е. използват се не термините, а разговорните професионализми.

3. Лавинообразно нарастване на специалната лексика, произведена от английския оригинал

Предпочитат се кратките, еднозначни, универсализирани професионализми от английски, в отговор на изискванията, които поставя епохата на Глобализацията, компютърно опосредстваната комуникация и мобилните връзки. В последствие те се подлагат на процес на асимилация в езика, чрез средствата на българското словоизменение и словообразуване. Английският оригинал най-често е кратък и без изменения функционира като различни езикови категории. Затова лесно се превръща в коренна морфема на българска дума, която веднага се свързва с българските афикси за съответните потенциално заложени категории. Като резултат се обогатява речниковият фонд на езика ни.

4. Промяна в принципите на словообразуването

Нови разговорни словообразувателни модели са изместили тромавите описателни словосъчетания на терминологията и развиват продуктивни парадигми. При С1 предимно се създават термини и терминологични съчетания, т.е. се терминообразува, а при С2 се образуват жаргонни професионализми. Още при С1 се появиха родоначалниците на голямото днес семейство от глаголи за компютърно извършвани действия. Колебанията между суфиксите -ира- и -ва бяха разрешени в разговорната реч, където езиковото съзнание на българина не пожела да се лиши от предимството да изразява отчетливо значението на свършения вид (-на).Съществува утвърден в практиката модел за образуване на пълноценни глаголи с български словоизменителни възможности: принтвам, листвам, данлоудвам, ъпгрейдвам, логвам се, чатя, нетя. На фонана абсолютната неутралност на -ирам, който продължава да е активен като маркер на книжовно словообразуване, -вам/-на притежава привкус на разговорност, особено при семантични контаминации (хаквам, да чатна) или нетрадиционни фонетични комбинации (сейввам).

При съществителните се наложиха два основни модела. Словообразувателните наставки -ър и -ер са варианти на английския суфикс -er, но вече са част от българската граматична система. Те се подчиняват на единни правила за образуване на множествено число - стример-стримери, джъмпер-джъмпери (за разлика от компютър-компютри, където синхронно погледнато -ър/-ри е омонимен суфикс, съществувал от по-рано в българския език - ср. театър - театри).

5. Промени в наименованията

В точка 6 и 7 към описанието на С1 вече посочихме редица примери. Тук ще приведем само термина болд (често изписван с латиница - bold), който преди беше предаван като удебелен, тлъст или получер. Установяването на краткото еднозначно название доведе до развиване на глагола болдирам и всички последващи от това глаголни категории, което е от полза за езика.

6. Промени в значението

Например монитор сега се употребява само в значението "устройство, визуализиращо информацията, екран", а е означавало и "програма за наблюдение на вътрешните процеси на компютъра". Тази промяна е резултат от замяната на вътрешния поглед на специалиста с външния поглед на ползвателя.

7. Промени в синтактичното изразяване

В момента продуктивността на критикувания на времето синтетичен модел е категорично изразена, защото действа и съвместно с други фактори. Напр. много съществителни от английски произход се използват като определения към други съществителни в оригиналния им неизменяем вид или свързани с дефис към определителя в общ конструкт: WAP формат, web сайтове, zoom опция, рутинг протоколи, хаш алгоритъм, MP3-плеър, Windows-среда, онлайн-вестници, нет-включване, хипервръзка. (Кирова 2000) В момента съществуват колебания дори при изписването на една и съща дума, но при съзнателно вглеждане в процеса на адаптация може да се види как web страница или web-страница, става уеб страница, а вече срещаме и уебстраница. Съществува обаче и линия на съпротива срещу нормата на българския език за слято писане на сложните думи, когато връзката между тях е подчинителна. Езиковото съзнание на младите поколения предпочита функционалността на късите самостоятелни думи, които могат да бъдат и основен и определящ елемент в едно номинативно словосъчетание, според конкретната необходимост. Избира се полуслятото или разделното писане, за да се подчертае независимостта на елементите наред с връзката помежду им. Безспорно тук е влиянието на английския език, подпомогнато от наличието в езика на неизменяеми прилагателни от турски произход.

8. Използване на съкращенията на английските словосъчетания

Напълно са изместени българските абревиатури и са заменени с английски, изписвани в оригинал, които дори могат да участват като компонент в сложна дума или като неизменяемо определяемо в номинативно словосъчетание: ROM вм. ОП, RAM вм. ПП, IT-компании, DVD-плеър, ISDN линия и пр.

9. Графичният образ - допълнителен маркер на компютърния жаргон

Повечето примери дотук демонстрират и тази особеност - диграфията е норма на писмения компютърен език и един от неговите основни визуални маркери. Факторите настанили тази норма са стремежът към универсален стандарт, комуникацията чрез обмен на текстове, визуалната лексикализация (съхраняване в паметта на визуалния образ на думата, поради непрекъснатото й използване в писмен вид) и билингвизмът на носителите. (Кирова 2001а).

10. Нарастване на значимостта на функцията "езикова игра"

Като основни източници на езикова игра се очертават частните жаргони. (Кирова 2001б) Компютърният жаргон се оформя като терминологичен пласт за разнородните компютърни групи. Компютърната лексика е по-популярна от лексикона на всяка една от частните групи и по-бързо се неутрализира стилистично. Вече подчертахме движението на жаргонизмите от английски към терминологизация. Стига се до една смяна на местата. Преди научните термини бяха главно с българско звучене, а жаргонизмите следваха английския оригинал. Сега за компютърно базираните общности данлоудвам е истинският термин за това, което те наричат още свалям, дърпам, тегля, точа, смуча (понякога става въпрос за контекстови синоними, но други се фиксират като постоянни.) Стремежът към забавление чрез езикотворчество води до паралелна тенденция думи от общоупотребимия език да фиксират "компютърно свързани" значения. Степента на "жаргонизация" се усилва при наслагване на значенията на български и английски думи, чиято омонимия за двуезичните носители е прозрачна: Кат’ вляза в нета..., ... ше си дръпна нови крака. (вместо кракове - терминът крак означава "нелегална програма, разбиваща защитата на демонстрационна версия на легален програмен продукт с цел безплатното му използване").

 

Причини за доминиране на норма, основана на билингвизма и диграфията:

Чуждите думи пораждат по-еднозначни асоциации. Не случайно основните източници за изковаване на интернационални термини са латинският и старогръцкият език. Универсалната комуникация е идеал в епохата на Глобализацията и Информационното общество. Затова се дава предимство на унифицираната международна компютърна терминология на основата на английския език и се оформя т. нар. киберанглийски (Cyber English) - интернационалният език за общуване в Интернет на потребители от целия свят. Това е своеобразен пиджин, в който компютърният жаргон има дял, тъй като в живота на киберобщностите дейността с компютри е или основен начин на живот, или поне необходимото средство, за да се озоват и съществуват във виртуалното пространство.

Широкото разпространение на английския език осигурява прозрачност на терминологичната мотивираност. Избягват се сложните терминологични съчетания и словообразователната дефективност. Дава се предимство на принципа за езикова икономия.

Функционалността е генерален приоритет на новата норма. Дейностите, когнитивните процеси и езиковата номинация се осъществяват в неразривно единство, а поради политико-икономически причини все още системният продукт, с който най-често се работи - Windows - няма превод на български. Българският потребител обикновено действа в среда на англоезични менюта, което го принуждава да запаметява текстовите команди като визуален образ. Той може звуково да разчете графиката във вид близък или по-далечен до оригинала в зависимост от равнището, на което владее езика. Новата дума, независимо разбираема или не за него, е единствено знак за новото действие, което усвоява. За потребителя-билингва пък е още по-лесно - има едно и също название за точно това действие във всяка езикова система, която владее.

Изводи

Демократизацията като езиков процес е навлязла и в специализираната лексика. Терминологията в природните дисциплини е инертна спрямо обществените влияния, но високите технологии се явяват силен социолингвистичен фактор. Компютърната лексика има невероятно развитие за период само от двайсетина години. Колкото повече нараства броят на потребителите на компютърна техника, толкова по-определящо става тяхното участие във формирането на езика за работа с нея.

С навлизането на персоналните компютри започна да се променя начинът, по който се усвояваха знанията - непосредствено от практиката. Така, хората едновременно овладяваха новите действия и новите наименования за тях в неразривна връзка. Макар без прозрачна вътрешна форма, английските наименования бяха мотивирани от точната функция зад всяко от тях, установена чрез личен опит. Тази функция беше визуално подкрепена от надписи върху екрана или клавишите. Професионалните жаргонизми бяха удобно кратки и ставаха все по-прозрачни, поради увеличаващото се множество от хора, говорещи английски език. Постепенно в неподлежащата на строг нормативен контрол разговорна сфера се развиха алтернативни речник и норми, т.е. доби цялостен облик професионалният жаргон на хората, работещи с компютри. (Фиг.4)

Професионализмите нямат "социалната функция да поддържат груповата изключителност" и/ли "затвореност на определени социални общности". (Пачев 1982: 216) Затова в руслото на общия процес на интелектуализация, с популяризирането и приложението на знанието, се усвояват и термините, които го систематизират. От друга страна принципите на Гражданското и на Информационното общество карат хората да се обединяват и взаимодействат в разнородни групи, за да участват в създаването на съвместни ценности. Това породи субкултури и практики, чиито жаргони все повече се популяризират от медиите. Процесът на терминологизация на общия пласт на компютърния жаргон се преплита с насрещен процес на диференциация в частните компютърни жаргони. От друга страна и двете течения добиват постоянно разширяваща се социална основа и това води до все по-честа преносна употреба на общонародни думи в "компютърно свързани" значения.

Фиг. 4 : С2а - средата на 90-те
Фиг. 5 : С2б - началото на ХХІ в.

Процесите в полето на компютърния професиолект са изключително интересни и динамични и заслужава да бъдат следени. Особено внимание заслужава метаморфозата на заемките. Нагаждането на чуждите елементи към системата демонстрира живия и еволюиращ език в действие.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Приведените данни, когато източникът не е посочен изрично, са от сп. "Компютър за вас", течението за 1988 г. и 1989 г.", "Как работи Правец 82", 1986, "Що е дискова операционна система", 1987, "Професионални компютри", 1986. [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Виденов 2000: Виденов, М. Увод в социолингвистиката. София: Делфи, 2000.

Виденов 1976: Виденов, М. Универбизацията. // Език и литература, № 5, 1976.

Кирова 2000: Кирова, Л. Билингвизъм и диграфия в речта на българските геймъри. // Проблеми на социолингвистиката. София: Международно социолингвистическо дружество, VII Международна конференция по социолингвистика, София, 22-24.09.2000 (под печат). Също: Електронно списание LiterNet, 11.08.2001, № 8 (21) <http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/gamers.htm> (15.04.2007).

Кирова 2001а: Кирова, Л. Диграфията в писмената практика на българските потребители на Интернет. Годишник на ДЕО-ИЧС към СУ "Св. Кл. Охридски", 2001 (под печат). Също: Електронно списание LiterNet, 31.07.2001, № 7 (20) <http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/digraphia.htm> (15.04.2007).

Кирова 2001а: Кирова, Л. Особености на чат-разговора. "Проблеми на българската разговорна реч", VI научна сесия с международно участие, ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", Велико Търново, 31май - 1 юни 2001 (под печат). Също: Електронно списание LiterNet, 12.07.2001, № 7 (20) <http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/chat.htm> (15.04.2007).

Михайлова 1977: Михайлова, Г. Особености на термина при функционирането му в същинския научен подстил. Български език, 1977, 4, с. 1-320.

Момиров 1977: Момиров, Е. По някои проблеми на нормативната терминология. // Български език, 1977, 4, с. 285-291.

Овадиева 1977: Овадиева, Б. Чужди термини в областта на машинната обработка на информацията. // Български език, 1977, 4, с. 324-326.

Пачев 1993: Пачев, А. Малка енциклопедия по социолингвистика. Плевен: Евразия - Абагар, 1993.

Пернишка 1977: Пернишка, Е. За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. София: Изд. на БАН, 1993, 275 с.

 

 

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.02.2002, № 2 (27)

Други публикации:
Докладът е изнесен в рамките на Международната конференция "Обучение без граници: Език и култура" - София, 15-17 ноември 2001 г., СУ "Св. Кл. Охридски", Департамент за езиково обучение.