Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПИСМЕНО ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОДЧИНИТЕЛНА ВРЪЗКА МЕЖДУ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ В ЕЗИКА НА ХОРА, РАБОТЕЩИ С КОМПЮТРИ

Людмила Кирова

web

Сред най-бързо развиващите се области на българския език е професионалният диалект на хората, които използват компютри. Неговият нарастващ лексикон става част от идиолектите на все повече и все по-млади хора. Много от тях дори в голяма степен изграждат своята идентичност около принадлежността си към някоя от компютърно базираните социални общности (КБО): геймъри, чатъри, нетъри, хакери и пр. Високият престиж на компютърните технологии и обвързаността им с процесите, най-съществени за световния прогрес - Информационното общество и Глобализацията, обуславя разширяващото се влияние на тези субкултури. Те формират нов тип социално поведение и езикови норми, които трябва да бъдат наблюдавани и изследвани. Така, част от въпросите за бъдещето на нашия език, ако не отговор, ще получат поне насока за прогнозиране.

Компютърният професиолект е бил обект на проучване за нас неведнъж. Натрупаните наблюдения и резултати ни дават основание да твърдим, че компютърната терминология и компютърният жаргон оказват влияние върху развитието на българския език. Епицентърът на процеса е специфичната речева норма на социалните и професионални групи, ангажирани с компютърни дейности, норма, която се разпространява и сред обикновените потребители. Безспорно съществува периферия от незасегнати среди, тези на хората, неизползващи компютри. Но те все повече ще бъдат принуждавани от императивите на общественото развитие да овладяват тези технологии, а оттук и техния език. Съществена е ролята на медиите като посредници в този процес - те облъчват обществеността с информация за компютърните технологии и субкултури, като формират високоположително отношение към тях и разпространяват родените в професионалния говор явления по посока на националния книжовен език.

В тази работа изказваме предположение, че в писмената реч на хората, работещи с компютри, са настъпили промени в лингвистичното сегментиране и съответно в писменото означаване и графичното оформяне на сложносъставени понятия, категоризиращи предмет. Езиковото изражение на комплексното значение в тези случаи се реализира като сложна дума или група от съществителни, свързани подчинително. Става въпрос за атрибутивни отношения, възникнали с цел даден обект да бъде диференциран, индивидуализиран или категоризиран чрез неговата връзка с друг обект. Съществителното в определяема позиция обикновено е терминологично название от чужд произход, което уточнява съдържанието на друго съществително - родна или чужда лексема. Така, денотатът е определен на синтагматично ниво, преди по-нататък да влезе в предикативни отношения, изразени чрез изречение.

 

КНИЖОВНАТА НОРМА

Подчинителната връзка между компонентите на група от две съществителни в зависимост от степента на семантичната и граматическата свързаност между отделните елементи може да бъде реализирана като: а) сложна дума, която се изписва слято или полуслято

или като б) синтактично съчетание, написано разделно. Тези начини на запис ориентират към понятийното сегментиране на сложния смислов комплекс и типа на граматическите отношения между отделните, произвеждащи смисъл части.

Стремежът към лексикализация е пряка последица от осъзнаването на съчетанието като понятийно единство. Процесът е завършен, когато формалният и акцентният облик точно отразяват логическите отношения между компонентите. Чрез съответствието между форма и съдържание тълкуването на смисъла е подпомогнато от категориалното мислене. Установените правила за правоговор и правопис са въпрос на обществена конвенция за много по-ограничен период от време, за да регулират стойностите на най-повърхностния пласт на езиковата норма, съобразно изпреварващата практика на обществото. В този смисъл, динамиката в узуса може да послужи като индикатор за причините от социално и индивидуално естество, задвижили явления, които се противопоставят на съществуващите правила (в случая - правописни). Видът и честотата на отклоненията определят дали става въпрос за започнал процес, който е от обществено значение или трябва да се говори за незадоволително ниво на грамотност на отделни личности.

 

ИЗСЛЕДВАНЕ

В българската езиковедска литература години наред съществуват колебания и спорове по повод правописното регламентиране на случаите, които подлежат на слято, полуслято или разделно писане. Съществуват множество междинни типове, чиито словни елементи са в процес на спояване, без да е преодоляна представата за тяхната автономност. Нещо повече: В езиковото съзнание на всеки един човек тези две представи са в различна степен интегрирани - в зависимост от неговияличен житейски и езиков опит.Ясно е, че в тези случаи от основно значение за лексикализирането на дадено свободно съчетание е неговото многократно повторение в писмената практика на хората като знак за еднакво тълкуване на понятието. Точно затова пък ролята на кодификатора е от огромно значение. Ще схване ли той навреме и правилно тендендиите, отразяващи промененото съзнание на новите поколения, които работят с писмена информация по съвършено различен начин и по канали, абсолютно непознати до преди десетина години, но основни за бъдещето.

Поставихме си за цел да изследваме степента на синтактичната свързаност между компонентите от номинативната група и фреквентността на отделните варианти. Наличието на отклонения от книжовната норма дава повод качествените и количествените изменения в писмения езиков изказ да се разглеждат като отглас от новите социални характеристики на съвременните компютърни поколения.

Конкретните стъпки, които предприемаме, за да изясним проблема, са:

  • да открием как носителите на компютърната терминология и компютърния жаргон пишат група от две или повече съществителни имена, между които съществува подчинителна връзка;
  • да установим какви варианти са налице в практиката на специализираните и популярните издания на периодичния печат;
  • да разкрием причините от обществен и езиков характер, които въздействат върху избора на един или друг вариант;

  • да потърсим последствията за книжовната и книжовноразговорната норми на българския език в перспектива, като развитие на наблюдаваните процеси по отношение на изследваното явление.

 

УЗУСЪТ ПО ГРУПИ И ИЗДАНИЯ

Източниците на изследването са:

а) писмена реч на членове на компютърно базирани общности (писма на геймъри до редакциите на специализирани геймърски издания, писмени разговори във форуми на компютърни теми, логове от чат-разговори на чатърски виртуални общества). Така обхващаме и официални и неофициални прояви на носители на компютърния жаргон и на компютърната терминология в немаркирана ситуация, т.е. комуникация между специалисти в някоя от социално ангажиращите компютърни дейности;

б) печатни материали, публикувани от специализирани и от достъпни за широката общественост периодични издания, т.е. изследваме официални равнища на комуникацията. В първия случай ситуацията е немаркирана, а във втория е маркирана. На компютърни теми се говори по различен начин, когато адресатът няма необходимите познания в тази област, нито познава нейния език, т.е. той е неспециалист, а адресантът е специалист. Не фигурира вариантът неспециалист се обръща към специалист, защото се среща рядко (тази тематика обикновено не е първостепенна сфера на интерес за него, за да отправя съобщения) и не е съществена за изследването.

Събраният материал от 302 примера е разпределен в групи според типовете запис на номинативната група и е посочена честотата на този тип употреба в проценти за всяко издание, както и за геймърската група. При анализа сме изключили вариантите, написани изцяло на английски*, напр. single player, които са вмъквания в текста, а не взаимодействие на елементи от двете езикови системи в рамките на разглежданата синтагма. Изтъкваме разликите според това, от кого произлиза съобщението и за каква аудитория е предназначено. Очертават се следните групи и пропорции:

1. Разделно писане:

* съчетание изцяло на английски: single player, media player

** съчетание от абревиатура и дума на английски: LAN game

а) английска дума на латиница и българска (може да е била заета, но е адаптирана от родната езикова система) на кирилица:

web сайта, log файловете, Drug&Drop интерфейс, e-mail адреса, Palm компютрите

б) абревиатура на английски, втори компонент - на български:

3D екшъни, RPG експертите, ICQ възможности

в) изцяло на български език:

интернет обществото, уеб страница, онлайн улугите, бета версия, он-лайн клиниката, роуминг партньор, демо версията, адвенчър стратегиите, кеш паметта, интернет телефоните, уеб портала, гейм турнир, фен клуба, мултиплеър поддръжка, кибер кралица

2. Полуслято писане:

а) английска дума на латиница и българска на кирилица:

PlayStation-игри, Unreal-ботовете, mirror-сайта, mail- и web-сървъри

б) абревиатура на английски, втори компонент на български:

MP3-файлове, IRC-канал

в) изцяло на български език:

уеб-страница, даунлоуд-мениджър, дотком-компании, бар-код, прокси-сървъри демо-версии, скрипт-език, мастер-диск-а,

3. Слято писане на български език:

видеокарта, нетрадио, уебстраница, уеббраузване, чипмейкър, сайбърсекс

4. Задпоставена позиция на определящия елемент:

мрежи peer-to-peer:

Таблица 1.

Сравнение по честота на употреба на разделно, полуслято и слято писане на изследвания тип номинативно словосъчетание в КБО (геймъри), специализирани компютърни издания и ежедневници

В таблицата сме разграничили случаите, в които атрибутивната връзка се реализира на синтактично ниво като приложение. Там поясняващата съставка има роля, аналогична на собствено име. Функцията й е да идентифицира, да индивидуализира. В група 4 сме отделили именно такива случаи, чиято структура е огледална на образците от група 1 (на практика единствено от 1а): (1) стандарт WAP - WAP стандарт. При модела на група 1, функцията е категоризираща, а е променен единствено словоредът. Подчинената съставка се реализира като определение: (2) Интегрираната Hyper-Z хардуерна компресия повишава мощността (това значи ‘компресия от рода Hyper-Z, извършена чрез Hyper-Z’, а не ‘компресията Hyper-Z’, какъвто е смисълът на примерите от група 4. Разликата е между назоваване на обекта, което насочва към функция от определен тип, а не назоваване, което цели само разпознаване на обекта като цялостна същност. Типичната позиция на определението е предпоставена по отношение на някакво съществително, а на приложение от подобен вид - задпоставена. Само определителната позиция благоприятства евентуалното спояване на съставките в сложна дума, ако представата за тях на понятийно ниво стане достатъчно единна. Но експликацията на чуждоезиковия компонент е твърде необичайна (диграфия, абревиация или дълго и сложно название) и е допълнителна пречка за евентуална лексикализация.

Изводът от Таблица 1. е, че по отношение на компютърната лексика, при съчетания от две съществителни с подчинителна връзка се наблюдава силен превес на разделното и полуслятото писане спрямо слятото. Специализираните издания и проучените геймърски дискурси гравитират предимно към разделно писане и засилена употреба на латиница. На второ място е полуслятото писане, което е подкрепа на стремежа към разделяне на съставките, но балансирана с опит за отбелязване и на единството им като функционална единица. Масовите издания предпочитат вариантите със съединителна черта или разделно - според нивото си на специализираност и разговорност. Влияние оказват политиката на редакционната колегия относно придържането към книжовната норма и това, доколко журналистите са представители на общностите, за които пишат. В ежедевния печат, за разлика от специализирания, се среща слято изписване на утвърдени съчетания с кратък определителен компонент, напр. уебстраница.

Констатираната неустановеност се обяснява със степента на новост на съставките в изследваните съчетания (най-често с терминологичната същност) и с това дали десигнатите им се осмислят като свързани, но независими или като единство. И двата показателя опират до индивидуалното познание и практика на човека в определена професионална област и нейния език.

 

ЛИНГВИСТИЧНИ ФАКТОРИ, КОИТО СТИМУЛИРАТ РАЗДЕЛНОТО ПИСАНЕ

Езиковото чувство ни подсказва къде да поставим определителния член, а той е показател дали подчинителната връзка е синтактична или лексикална, т.е. дали става въпрос за словосъчетание или за сложна дума. Колебанието е белег, че лексикализацията е в процес и ако елементите притежават другите белези на самостоятелност - автономна употреба в речта и собствено ударение, посочените съчетания трябва да се разглеждат като временен номинативен конструкт. Зачестяването на тяхната съвместна поява в речта заздравява връзката между компонентите и я прави все по еднозначна, като благоприятства спояването на понятийно ниво. Задължително ли е обаче спояването на нивото на експликацията? В езика ни съществуват т. нар. съставни думи. Според Андрейчин сложните названия Стара планина и словосъчетания от типа бял дроб назовават един обект, но възможността при някои от тях за вмъкване на други лексикални единици, напр. белият ми дроб - говорят, че няма обща основа и общо словоизменение. (Андрейчин1944: 114 -115; Радева 1948: 257 - 283) От друга страна множество примери из компютърния професиолект показват разширени варианти на съчетания, срещани като двусъставни, което способства те да бъдат разглеждани като синтактични образувания - вж. (7).

Много от словосъчетанията са членувани, като граматически е променен вторият, главният компонент - (3) handheld компютрите, e-mail писмата - което е белег, че определеността се отнася към целия комплекс. Това може да означава, че макар номинативната група да е написана разделно, тя се възприема като единно понятие. Но може причината да се крие в блокираната възможност за флективно изменение на първата съставка. Вижда се, че новостта, странността на първия елемент, подчертана с другоезичен графичен облик, затруднява лексикализацията. Конкретните проявления на тази причина могат да бъдат и абревиатура (6), собствено име или категоризиращо название (4), сложна дума като англоезична съставка (5), натрупване на сложни или повече определения на английски (7).

(4) Doc формат, Java аплети, Java платформа,

(5) e-mail точки, , dial-up достъп, peer-to-peer мрежа

(6) WAP достъпът, HTML редактора, WAP стандарта, WAP телефон, PC мрежите, GSM услуги, GSM абонат, GSM растеж, GSM технологията, GSM операторите

(7) e-mail gateway сървъри, e-mail spam програмки, Linux handheld устройства, Linux базиран модел VR3, Премахване на досадни Start up програми,

Когато още новите термини се използват в една непроменяема форма, сякаш се подпомага тяхното усвояване - правилно произнасяне и писане. Липсата на съгласуване не е пречка пред разчитането на смисъла. Разделното писане дава свободата и функционалността една нова дума, особено термин, веднага да бъде включена в многобройни производни съчетания - (6) и (7). Макар и неизменяема, още преди да е подчинена изцяло на системата на българския език, по необходимост тя започва да се натоварва с разнообразни синтактични функции. Като резултат в рамките на една лексема се пораждат значения, различаващи се по граматически пълнеж. Написаните разделно съставки осигуряват бързо ориентиране посредством езиковите връзки, които всяка от тях има в терминологичната система.

Влиянието на синтактичната позиция върху интерпретацията на смисъла на номинативната група е ефект от аморфността на английския компонент спрямо българската езикова система. В съзнанието на хората, които използват словосъчетанието, първата му съставка няма ясно изразена граматическа функция. Изходната дума термин е съществително име. Фактът, че тя не е слята с главното съществително, което пояснява, нито написана отделно, се съгласува с него, предизвиква проблем за определянето на нейния статус като част на речта, с оглед стандартите на българския език. Следващите примери демонстрират как подобен езиков елемент се среща в самостоятелна употреба и като определение към друго съществително име.

(8а)...се отнася и за двете системи - Аналог и ISDN...(8б) ... аналогова, цифрова или ISDN линия. Сравни (6) с (9):...предоставяните информационни услуги през WAP трябва да покриват широк спектър от интереси. (10)...намира незащитени споделени устройства на Windows базирани компютри.

В терминологията съществува тенденция да се дава приоритет на синтетичния изказ, което води до увеличено производство на относителни прилагателни и разширяване сферите на тяхната употреба. Прилагателните поемат смисловите функции на значителен брой предложни словосъчетания, като така поддържат връзките в терминологичната система с изходните съществителни. Примери дава Б. Овадиева (1977: 325 - 326), а К. Викторова твърди (1974: 97): "Новите термини, отнасящи се до нови понятия, изразени със съществителни имена, функционират в определено семантично поле, при което местата на прилагателните имена са празни и тяхното запълване е естествен езиков процес." Днес младите хора по английски модел използват една и съща дума в позиция и за съществително, и за прилагателно.

Тази употреба обаче зависи също и от вътрешноезиковите възможности. В българския език поставянето на съществително в определителна позиция е (било) познато от турския език, напр. чамсакъз, шишкебап, тахан-халва, дроб-сарма (сложни думи), чимшир порти, планина човек, чифте пищови, хаир хабер, ахмак човек (словосъчетания). Съществуват и неизменяеми прилагателни от турски произход, една част от които са останали такива - серт, (х)афиф. Втора част като хайлаз, чолак, хаирлия, табиетлия, късметлия са проявили тенденция към субстантивиране - хайлазин, Чолака, късметлийка; а трета част са се повлияли от българската езикова система като са станали изменяеми и вторично продуктивни - кьорав,-а, -о, -и.

Съществителните, навлезли от западните езици, доскоро бяха подлагани на пълна асимилация от българската езикова система. Чрез афиксация те развиваха и съответните относителни прилагателни: спортен, плакатен, абонатен, абитуриентски, култов, джазов, квесторски и т.н.. Пребивавайки в живата реч, част от тях по-нататък придобиват и значения на качествени прилагателни: плакатен ‘пропаганден’ стил, култов филм, джазово настроение и пр. Съществуват такива примери и от компютърната лексика, създадени на по-ранен етап: компютърна обработка, дискетни устройства, програмен брояч, сървърния трафик, интерфейсна реализация, дигитален вид, терминални устройства, мултимедийни инструкции и т.н.Устната практика на съвременниците дава доказателства, че производството на прилагателни от чужди термини е непродуктивно, но живо и при благоприятни условия потенциалът му може да се реализира и на по-широка основа, а може би и на нивото на книжовния език, след като мине достатъчен период от време: уърдовски файл, уиндоуска програма, принтерски порт, принтерен порт. В речта се активизира афиксът -ск- за образуване на относителни прилагателни, специализиран в отнасяне към обект чрез обща принадлежност.

Съдбата на изброените примери ни доказва, че потенциалът на езика ни да развие съществителните-заемки, които имат атрибутивна функция, съдържа разнообразни възможности. Обърнете внимание, че най-здраво се задържат, неизменяеми по съдържание, облик и степен на употреба, тези неологизми, зад които стои единен, еднозначен и непроменен по съдържание денотат, който се използва и до днес. Това означава, че връзката между означаващото, означаваното и значението трябва да е стабилна. В най-голяма степен тази стабилност притежават термините. Постоянната съвместна употреба на две съществителни, които изразяват терминологично значение "вкаменява" формата и съдържанието на съчетанието. Там, където терминът преминава в разговорната сфера, той се натоварва и с нови функции в реалната комуникативна ситуация - стилистични, прагматични. Това води до разширяване на значението и до податливост на формата към изменение - флективно и деривационно.

За спонтанната писмена реч на компютърно базираните общности е характерно полуслятото и слятото писане на английската основа с българска флексия: lobsterman-u, overclock-ването, save-ам, zoom-иране, Zerg-че, Starcraft-o-убиец, software-чета ...при инсталирането на bonus packa, hostpotът му, Здравейте PC Maniaци!Макар досега да не сме се натъквали на прилагателни, където да е следван този принцип, наличието му демонстрира как адаптивните способности на езика постепенно се разгръщат. Дори при затрудненията, които налага компютърната лексика, българите прилагат специфичните възможности на езика, за да се изразят пълноценно. В писмената практика са се утвърдили официално само прилагателни като хардуерен, дисков, геймърски, хакерски, които отговарят на следните изисквания: а) да са навлезли в българския компютърен професиолект по време, когато терминологичната норма се гради по руски образец (вж. Кирова 2001 ); б) да се употребяват активно от много потребители; в) за се изписват на кирилица. Като пишем отделно чуждоезиковите подчинени съставки, даваме перспектива за развитие на българската езикова система да прояви възможностите си. Дори да останат като неизменяеми прилагателни в езика, това би било само нова стъпка по пътя на аналитизма.

Мери Лакова привежда доказателства как такъв процес действа и би продължил нататък. Тя открива нарастване на прозводството на абстрактни съществителни и наречия за качество от относителни прилагателни в съвременната художествена практика - восъчност, каменност, саблено, пожарно. (Лакова 1974: 249) Това е начин, чрез деривация на съществуващите вече речникови единици, езикът непрестанно да се обогатява, като пренася спечеленото в една логическа категория към останалите възможни. Когато става въпрос за термини, качеството на терминологичната номинация диктува, че е необходимо този принцип да се реализира своеобразно. Името на новата технология е и име на устройството, продукт на тази технология, на вида мрежа, на потребителите, които я използват, и на всичко, което има отношение към нея. (вж. Графика 1) Това е наложително, за да се осигури преди всичко безпрепятствено разпознаване на назования денотат, за който е създадено ново понятие и то трябва да се утвърди като самостоятелна категория. Едва на тази база неговото знаково съответствие може да изпълни атрибутивна функция спрямо друго име за предмет или явление. В този смисъл разделното писане подпомага еднозначното отнасяне на знака към неговия референт в реалния свят.

Чуждият лексикален елемент има различен потенциал на влияние върху езика в зависимост от това единично явление ли е или част от по-внушителен процес на заемане. Във втория случай думите внасят в езика-приемник и някои от системните отношения на езика-донор. Колкото повече са контактните зони и колкото по-дълго е активен процесът на въздействие, толкова по-значителни ще са последиците за развитието на езика-среда. Отделно всяка чужда дума има различна съдба според това, кога е заета, какво разпространение и честота на поява има, и в какви сфери и стилистични регистри функционира. Лексемите със сходни показатели в това отношение действат съвместно и затова с мощен ефект в съответната езикова сфера, колектив, ситуация. В икономическите среди например, където влиянието на английския език също еопределящо, се наблюдава подобна тенденция към разделно писане: бизнес средите, бизнес партньорите. Медиите се стараят да следват кодифицираната норма, която препоръчва слятото писане, но се случва дори в рамките на едно издание да се срещнат и трите варианта на писмено означаване. Това показва, че има причини в настоящето, които разколебават съществуващата норма, и за по-младите поколения тя едва ли е адекватна на изискванията, които поставя съвременната комуникация.

 

СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИ ФАКТОРИ ЗА КОЛЕБАНИЯТА

Разделното писане би трябвало да стимулира съгласуването като израз на синтактическата свързаност. Езиковата аморфност или дефективност на някоя от съставките, блокира процеса на лексикализация, а единното словоизменение е основно качество на сложната дума според Мейе (Meillet 1924: 300 - 301). Социолингвистични и когнитивни причини обаче противодействат на побългаряването на чуждия неизменяем компонент.

Разделното писане улеснява чисто позиционното произвеждане на точния смисъл, на основата на билингвизма или на лексикализираното вече в самостоятелен вид терминологично наименование на чуждия елемент. По този начин съзнанието избягва твърдите граници на граматичните значения и норми на българската езикова система, за да използва взаимстваната терминология в оригиналния й вид. Писането се съобразява с практическите изисквания за удобство при комуникация с помощта на термини. Словообразувателните системи за терминостроителство стават все по-универсални по отношение на езиците и науките, в които функционират. Нормата, с която се съобразяват съвременните професионалисти и новите генерации е глобална, а не локална, което неминуемо ще доведе до промени в отделните езици. (Кирова 2001б)

Конфронтацията между традицията и новопоявилата се, но разширяваща се практика, се дължи на инвазията на глобалната норма, чиято основа е прагматична. Информационните и комуникационните технологии наложиха принципа на хиперфункционалността - изискването за максимална бързина и минимално усилие при оптимално разбиране в комуникацията. (Кирова 2001) Той се изразява в синтактичен лаконизъм, предпочитание към фонетично най-опростените лексеми, съкращенията и визуализацията. Тази глобална норма толерира универсализма, т.е. използването във всички езици на оригиналния термин, без сливане с други думи и дори без флективни изменения. Билингвизмът е широко разпространен в професионалните среди на информационните технологии, международния бизнес, спорта, музиката, киното. Всички те в своята област работят с интернационална терминология и професионален жаргон на основата на английски. Така неусетно внедряват в родните си езици вариантите, максимално близки до оригинала, а заедно с тях и английски граматични модели.

Един обикновен човек обаче не знае как функционират новите думи извън конкретния контекст на съчетанието. Когато те не са ясни по значение и не се срещат самостоятелно в българския език, той би ги написал слято, самостоятелни ли са - с дефис. Когато по-силно или по-слабо се пази самостоятелността, това би могло да стимулира словопроизводството и словоизменението, (което става в другите славянски езици). В българския по-слабата връзка осигурява на отделните елементи по-голяма свобода да се комбинират. Сложните понятия не се учат като нови готови лексеми, а се създават контекстово според нуждите. Тази функционалност засилва тенденцията към аналитизъм. Отделни кратки думи се използват гъвкаво като модули в противовес на дълги думи-композити. Липсват ограничения в словореда на определяемите, когато са повече (вж. 7) и от фонетичен характер (двойни съгласни - уеббраузър, бизнессекретарка). Избягва се писането и разчитането на прекалено дълги и сложни думи, когато смисълът им може да бъде изведен като съставен.

Слятото писане изключва диграфията и абревиацията, които са основни похвати на съвременните професиолекти на всички стилистични нива. Многосъставните съчетания от друга страна подлежат на абревиация и могат да функционират в икономичния си вид. Когато в съчетанието и двата компонента са изписани с кирилица разделно, това показва, че компонентите имат относително по-дълъг стаж в българска среда и по-висока степен на синтактична съчетаемост спрямо случаите, в които е употребена латиница.

Примери като фитнес център вм. фитнесцентър (сравни: спортен център), джаз клуб вм. джазклуб (сравни: джазов оркестър), Дунав мост вм. Дунавски мост или моста Дунав, говорят, за предпочитание към нов тип синтактична връзка за изразяване на отношения между съществителни. Все по-обременените с интернационална професионална лексика млади поколения всъщност развиват познат, но отдавна непродуктивен тип на синтактично свързване. От него в езика има само оказионализми (шкембе-чорба). Не за първи път в нашата историята външна инвазия върху езика стимулира неговия вътрешен потенциал. Дълбоко в същността на нашия език са прокарани пътеките на аналитизма. Най-новите изследвания разкриват, че прабългарският език, който е бил аналитичен, има много по-сериозно място в лексиката и граматиката на българския език, отколкото се е смятало досега. (Добрев 1993: 120) Вероятно това насочва пътя на развитие на един като цяло славянски език в толкова различна посока от тази на останалите. Изглежда, наличието на така задвижени процеси към аналитизъм, прави възможно по-късно контактът с турския език да задълбочи тези явления и да добави нови. Аналитичното изразяване, провокирано отвън, успява да проникне, защото за съвременния българин се явява удобна и възможна структура. Предназначението на езика е да ни позволява да опознаваме света и да обменяме мисли за него. Ние променяме езика си, за да отговаря на нашия свят и начина, по който го възприемаме.

 

КОГНИТИВНИ ФАКТОРИ ЗА КОЛЕБАНИЯТА

Като изхожда от теорията на информацията, изявената изследователка в областта на терминологията Мария Попова формулира три принципа за информативност на термина (1992: 521 - 523). Едни от тях са свързани с неговата функция да концептуализира информация в дадена система от знания; други го представят като езиков знак, влизащ в системни връзки с единиците от общоупотребимата лексикална съвкупност. Признакът "необходимост на информацията, давана от формата на термина", съдържа два същностни признака на понятието, които чрез езикови средства могат да бъдат отразени във формата на термина. "Единият е интегралният признак, който отразява връзката на даденото понятие с класификацията на знанието, установено вече в интересуващата ни научна област, а другият е диференциалният признак, за който приемаме, че е носител на новото знание, въведено в тази система от съответния термин. Но тъй като тези два същностни признака са в определено отношение помежду си, което в най-общ семантичен смисъл може да бъде таксономично (т.е. род - вид), партономично (т.е. цяло - част от цяло) или асоциативно (причина - следствие - вършител, действие - резултат и т.н.), то към тях трябва да включим и трети признак, вече от релационен тип." Попова посочва, че всеки един от тези признаци, съставящи необходимата информация, може да се извлече от формата на термина. Тя бива изразена експлицитно, посредством лексикални, лексикално-синтактични и словообразувателни средства, или имплицитно - чрез "асоциации, които се основават на задължителната лексикално-семантична съчетаемост на компонентите на словосъчетанието, сложната и производната дума".

Изискването за "правилност на информацията, давана от формата на термина" отвежда към езиковата мотивираност. Когато се изхожда от иманентно закрепено в езика значение, (т.е. в дадената езикова система са налични други единици, чрез връзката с които правилно да бъде разбрано новото значение) се експлицират отношенията в тази езикова система. Когато терминът отговаря на условието "точност на информацията, давана от формата на термина", той се характеризира с "тенденция към еднозначност, ограничение на синонимията, липса на емоционална, модална и експресивна функция, безразличие към контекста и др."

Явно е, че обликът на разглежданите от нас номинативни комплекси, такъв, какъвто го срещаме в речта на хората, работещи с компютри, в специализираните издания, та дори и по страниците на ежедневния печат, може да бъде обяснен само като се вземе предвид терминологичната им същност. Това ни води и до други два съществени извода: Първият - огромна част от социалните групи днес се отличават с висока степен на професионализация, която е основен фактор за обособяването им. Като следствие, в разговорния език на тези обединения жаргонът и терминологията функционират "рамо до рамо". Вторият извод е, че езиците стават все по-пропускливи и подвластни по отношение на една глобална норма, а не се съобразяват само с действащата в рамките на дадената локална езикова система. Причините се коренят в характера на съвременната комуникация и начините, по които тя се осъществява.

 

ПСИХОЛИНГВИСТИЧНИ ФАКТОРИ ЗА КОЛЕБАНИЯТА

Билингвизмът и специфичната смесена графика са характерни маркери въобще на младите поколения, носители на масовата култура на модерния град. Те са много силен екстралингвистичен фактор, който оказва влияние върху процеса на лексикализация. Образът на думата е пряко свързан с когнитивните процеси. Често първата среща е със знака, а не с неговия денотат. При компютърната лексика визуалното възприемане на знака в неговия оригинален вид е повтарящо се и основно (поради непреведените менюта на програмите). Ето защо българският му вариант принадлежи към подсистема на езика, чиято норма допуска функционирането на елементи от два езика и две графични системи - българската и английската. (Кирова 2001)

Термините трябва минимално да се влияят от контекста. На практика виждаме, че отделните съставки се съчетават с различни други компоненти, за да образуват нови словосъчетания: Интернет икономиката, Интернет клубът, Интернет-кафе, Интернет, Интернет програми, Интернет протоколи, Интернет провайдъра, Интернет трафика, Интернет сайтовете, Интернет страница, Интернет пирати, Интернет аукционите, онлайн достъп, онлайн приложение, онлайн режим, онлайн магазини, онлайн форма, онлайн алтернативата, онлайн възможностите, онлайн реализации, онлайн пазаруването, онлайн системата, онлайн транзакции, онлайн улугите, онлайн базата данни; материали и услуги в режим онлайн

Ако си спомним понятието "пресупозиция"в смисъла наЧ. Филмор, ще се съгласим, че заедно с денотата човек съотнася значението на дадена дума със сцената, в която назования с нея денотат участва. (Филмор 1983: 84 - 85 и Филмор 1981: 500) Апресян също смята (1974: 28 - 31), че условията на съществуване и функциониране на денотата са част от енциклопедичните знания, които заедно с елементи на тълкуването и съчетаемостта "отразяват способността на семантичния предикат да включва, да имплицира своите формални и семантични субекти и обекти (диспозиционални валентности)". Филмор акцентира върху предиката, който в зависимост от събудените асоциации по посока на определен аргумент от цялата сцена (терминът е на Филмор), може да се актуализира различно. По подобен начин един нов термин-заемка е знак на аргумент, участник в сцени заедно с определен кръг от други. Той е еднозначен по отношение на езиковата система, но обема в концентриран вид множество потенциални представи. Те се съдържат в него като енциклопедично знание за пропозиционална съчетаемост. Точно тези аргументи на граматическо ниво обикновено се явяват като главна част, която терминът пояснява (ниво I). При четене заетият термин обикновено се появява пръв и възбужда представа за денотат. Когато среща втория компонент, в полето на първата представа съзнанието локализира втората представа, за да получи пълния смисъл.

Графика 1

Като резултат чуждият термин се явява в центъра на множество отношения, които се увеличават все повече с разрастването на употребата на самия денотат и на думата за него. В този смисъл, новоприетият термин става ядрен елемент на терминообразувателно гнездо и е добре да запази самостоятелност, което улеснява словопроизводството. Според Уфимцева (1980: 13) лексическата съчетаемост "е не толкова форма за изразяване на нов смисъл, колкото форма за реализация на системното значение на думата, потребност на думите като виртуални речникови единици от разгръщане на тяхната семантика чрез други думи в синтагмите."

Когато термините започнат да се употребяват извън рамките на първоначалния потенциален кръг от възможни аргументи, те се детерминологизират (ниво II). Колкото по-голям е обемът на изходните понятия, толкова повече са словосъчетанията, в които те могат да участват. Колкото по-далечна става връзката между ядрото и периферията, в толкова по-голяма степен тя е синтактична, контекстова и не подлежи на лексикализация. (срв. Интернет адрес с Интернет забавления, онлайн достъп и онлайн възможностите). Роля тук има и фактът дали атрибутивното отношение е спрямо главна част в множествено число.

По-големият обем на съставките в съчетанието също противодейства на стремежа към терминологична еднозначност и независимост от контекста. По този начин съдейства то да остане синтагматично и задържа процеса на лексикализация дори при комбиниране с налични семантични условия за това. Тенденция да проявяват относителна синтагматична независимост всъщност проявяват семантичните компоненти.

Най-новата кодификация на нормата приема разделното писане на сложни съществителни с инициално съкращение (БП 2001: 18). За твърде дългите сложни думи, изискващи слято писане, се допуска разделно (БП 2001: 14). Това е белег, че кодификаторите се съобразяват с практиката и с екстралингвистичните фактори, които я налагат.

 

СЛЯТО ПИСАНЕ

Владко Мурдаров (1974: 90) посочва следните причини за грешките, допускани при изписването на сложните думи изобщо:

  • "Неясно формулирани семантични отношения между изграждащите компоненти
  • Неосъзнаване на прехода от синтактично към лексикално съчетание
  • Липса на правила, регламентиращи правилното графично оформяне, която води до многообразие в разрешаване на проблема."

Според ГСБКЕ (1983: 95) сложните думи не са много продуктивна група и техният брой нараства главно в научно-техническата терминология. Приведените данни от професионалния диалект в сферата на информационните технологии показват, че този словообразувателен модел е със забележимо по-ограничено приложение, дори и когато това е в разрез с книжовната норма. В това отношение популярният печат много по-строго следва утвърдените правила в сравнение със специализирания, макар и тук да се забелязват множество отклонения.

 

ФАКТОРИ, ПОДКРЕПЯЩИ СЛЯТОТО ПИСАНЕ

Следването на синтактико-семантичния принцип на словообразуване, отразен в правописа, е резултат от стремежа да се изрази отношението, в което се намират значенията на компонентите. Основен признак за различаване на сложната лексема от изходното, още несраснало се свободно съчетание, е позиционната стабилност. Мурдаров смята (1974: 81-82), че "Когато между компонентите на сложната дума съществува подчинителна връзка, мястото на всеки един от тях е точно определено." Поне едната съставка загубва граматичната си характеристика и се разглежда като основа. От съществено значение е и каква граматична функция изпълнява всяка съставка в съчетанието, т.е. каква част на речта се явява главната основа, както и второстепенната. Главната съставка съответства на независима представа, а определителната част съответства на зависима представа, за разлика от свободното словосъчетание, което отразява две независими представи, съчетани в хода на мисълта.

В терминологията съществува стремеж към семантична кондензация, която търси да се изрази и като формалноструктурна кондензация. Е. Георгиева подчертава (1974: 128-129), че във всички случаи, при които няма езикови пречки, е оправдано да се премине към сливане на съставките в сложна дума. Смята, че така ще се избегнат в голяма степен термините описания. Както показахме по-горе, точно при термините слятото писане не е подходящо в етапа на тяхното утвърждаване.

ПОЛУСЛЯТОТО ПИСАНЕ бележи прехода от синтактично съчетание към сложна дума. Производното понятие се отличава със семантичен дуализъм. (А. Игов по Ц. Желязкова 1979: 46) Употребата на диграфия и продуктивността на някоя от съставките са фактори, които подкрепят тенденцията към независимост. Поясняващата й функция обаче я закрепостява към съществителното, чиято главна част е. Новообразуванията обикновено имат две равностойни по сила ударения, което благоприятства свързването на съставните им части да става със съединителна чертица. J. Veyrenc отчита не само мястото на ударението, но и броя на сричките, като търси ролята на ритъма. (J. Veyrenc. 1967: 32-45 по Ц. Желязкова 1979: 45)

Свободата на съчетаемост се стимулира от диференцирането на компонентите, а правописните норми подкрепят сливането, като допускат за сложни думи в процес на лексикализация и писането с дефис. Според правописния речник на БКЕ може да се пишат с дефис и сложни съществителни "когато са образувани от две съществителни без съединителна гласна, първото от които може да се схване като определение, доуточнение на второто" (ПРБКЕ 1981: 24) или когато едната съставка е приложение, което определя, сравнява или ограничава значението на основната. (ГСБКЕ 1983: 96) Този компромис като че ли най-удовлетворително разрешава противоречията - без да нарушава нормите на системата, е в състояние да поеме новостите. Съчетанието функционира като лексикална единица с единно изменение. При това изходните думи запазват потенциала си да бъдат семантично самостойни части на изречение. Не се абсолютизира нито една от страните на сложната дума - семантична, структурна, морфологична, синтактична. Равнопоставено се маркират признаците свързаност и самостоятелност. Размива се обаче съдържанието на дефиса, който традиционно е маркер за съчинителна връзка. Но и без това еднозначността му е нарушена в примери като заместник-министър.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Пред аналогични, или сходни на разгледаните тук проблеми, са изправени много езици, особено тези на страните от Централна и Източна Европа, които преживяха процес на демократизация. Положението се изостря и там, където за най-разпространените системни продукти на Microsoft няма превод. Българският език е в такава ситуация. Желаещият да работи с компютър е принуден да усвоява английски. Съвършено новите действия, които извършва посредством компютъра, съответстват на еднозначни чужди названия, които българинът научава неусетно, а менютата ги затвърждават визуално.

При това с броя на потребителите нараства и тяхното участие във формирането на компютърия език. Силното разслояване на обществото върви по линията на обедининяване по признаци като възраст, местоживеене с професионални интереси в определена област. Това води до появата на социално-професионални групи и специализирани издания за тях, които говорят на език, който съвместява терминология и жаргон и непрестанно творят професионален жаргон. Резултатите са: паралелни процеси на интелектуализация и демократизация, които текат в езиковия континуум - разширяват се сферите на употреба на научните подезици по посока към общонародния език и се засилва ролята на груповите жаргони на основата на професионална терминология.

Всеобщият процес на демократизация в компютърния професиолект се осъществи като промяна на терминообразувателния модел. Преди той беше по руски образец, с дълги синтактични реализации, където падежите бяха изразявани с предлози. С бума на информационите технологии професионалният жаргон на английска основа завладя огромна част от лексикалното поле на професиолекта и продължава да утвърждава все повече жаргонизми като термини. В този процес съществена е ролята на медиите и практическите ръководства за използване на информационите технологии, чийто език популяризира огромно количество специална лексика, голяма част от която е демократизирана, т.е. използват се не термините, а разговорните професионализми. Изследването и наблюденията доказват огромно разколебаване на кодифицираната норма дори и сред журналистите, които са призовани стриктно да я спазват. Засегнати са официалните сфери на писмената комуникация, т.е. максималната дълбочина на проникване на езиково явление. (Кирова 2001)

И така, какви възможни перспективи се очертават за различните варианти в писмената практика на хората, работещи с компютри. Развитието, което съчетанията от две съществителни, свързани с атрибутивна подчинителна връзка претърпяват в значението и структурата си, се определя от движението им в полето към по-широка и честа употреба, т.е. от професионална към общоупотребима реч. Когато се пази терминологичното значение, ще се предпочита разделно писане, което с нарастването на употребата и при подходящи условия ще преминава в полуслято. При детерминологизация - полуслятото писане ще се предпочита за по-дълги съчетания, а слятото - за едносрични и по-рядко за двусрични.

Съвременната действителност налага все по-сложни представи и отношения, за чието изразяване са необходими гъвкави езикови модели. Придържането към слятото писане във всички сфери и на всяка цена, само защото това е утвърдената българска норма, противоречи на новите реалности и усета на младите носители на езика. Това би възпрепятствало естественото развитие на българския език към адекватно отразяване на творящата се в обществото култура.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Андрейчин 1944: Андрейчин, Л. Основна българска граматика, София, 1944.

Апресян 1974: Апресян, Ю. Д. Лексическая семантика. Синонимические средства языка. Москва, 1974.

Български 2001: Български правопис. София: Светлоструй, 2001.

Викторова 1974: Викторова, К. Белези на Неравномерност в развитието на книжовния език. // Проблеми на езиковата култура. Ред. П. Пашов, В. Станков. София, 1974.

Георгиева 1974: Георгиева, Е. Езикови проблеми на терминообразуването в българския език. // Проблеми на българската книжовна реч. Ред. Л. Андрейчин, 1974.

Граматика 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Т. II. Морфология. София: БАН, 1983.

Добрев 1993: Добрев, П. Необясненото и необикновеното в ранната българска история. София: Изд. "Ваньо Недков", 1993.

Желязкова 1979: Желязкова, Цв. За сложните думи в съвременния български език. // Език и литература, 1979, № 5.

Кирова 2000: Кирова, Л. Билингвизъм и диграфия в речта на българските геймъри. // Проблеми на социолингвистиката. София: Международно социолингвистическо дружество, VII Международна конференция по социолингвистика, София, 22.-24.09.2000 (под печат). Също: Електронно списание LiterNet, 11.08.2001, № 8 (21) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/gamers.htm> (28.12.2005).

Кирова 2001а: Кирова, Л. Диграфията в писмената практика на българските потребители на Интернет. Годишник на ДЕО-ИЧС към СУ "Св. Кл. Охридски", 2001 (под печат). Електронно списание LiterNet, 31.07.2001, № 7 (20) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/digraphia.htm> (28.12.2005).

Кирова 2001б: Кирова, Л. Перспективи за универсална езикова комуникация. // Годишник на ДЕО-ИЧС към СУ "Св. Кл. Охридски", 2001 (под печат). Също: Електронно списание LiterNet, 02.06.2001, № 6 (19) <http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/perspektivi.htm> (28.12.2005).

Кирова 2001в: Кирова, Л. Особености на чат-разговора. // Проблеми на българската разговорна реч. VI научна сесия с международно участие, ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", Велико Търново, 31 май - 1 юни 2001 (под печат). Също: Електронно списание LiterNet, 12.07.2001, № 7 (20) <http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/chat.htm> (28.12.2005).

Кирова 2001г: Кирова, Л. Еволюцията на българската компютърна терминология и компютърен жаргон. Международна конференция "Обучение без граници: Език и култура; Чуждоезиковото обучение в контекста на XXI век", 15.11-17.11.2001. Също: Електронно списание LiterNet, 28.02.2002, № 2 (27) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/evolution.htm> (28.12.2005).

Лакова 1974: Лакова, М.Към въпроса за българския младежки сленг. Ред. Л. Андрейчин. // Проблеми на българската книжовна реч. София, 1974.

Мурдаров 1974: Мурдаров, Вл. Строеж и правопис на сложните думи. Ред. Л. Андрейчин. // Проблеми на българската книжовна реч. София, 1974.

Попова 1992: Попова, М. Видове информативност на термина. // Български език, XlII, 1992, № 6, 521-524.

Правописен 1981: Правописен лечник на българския книжовен език. Съст. Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ив. Леков, Ст. Стойков. IX изд. София: Наука и изкуство, 1981.

Радева 1948: Радева, С. Сложни имена в български език. // Език и литература, 1948, № 4.

Уфимцева 1980: Уфимцева, А. А. Семантика слова. // Аспекты семантический исследований. Москва, 1980.

Филмор 1981: Филмор, Ч. Дело о падеже открывается вновь. // Новое в зарубежной лингвистике, 1981, № 10.

Филмор 1983: Филмор, Ч. Основные проблемы лексической семантики. // Новое в зарубежной лингвистике, 1983, № 12.

Милет 1924: Meillet, A. Le slave commun. Paris, 1924.

Виренк 1967: Veyrenc, J.Strukture syntaxique des composes en russe. // Bulletin de la societe linguistique de Paris, t. 61, 1967, p. 32-45.

 

 

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2002, № 3 (28)

Текстът е четен пред Националната научна конференция в памет на проф. дфн Йордан Заимов. ИБЕ, БАН, София, 03.-04.12.2001.