|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОСТРАНСТВЕН ДИНАМИЧЕН МОДЕЛ НА ПОЛЕТО НА ПРОФЕСИОЛЕКТА НА КОМПЮТЪРНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И НА СОЦИОЛЕКТИТЕ НА КОМПЮТЪРНО БАЗИРАНИ ГРУПИ Людмила Кирова В нашето разбиране тук, компютърните технологии (КТ) включват информационните и комуникационните технологии и компютърната техника, които имат отношение към произвеждането, оформянето, изпращането, получаването и реагирането на речеви съобщения. Названието "компютърни технологии" е предпочетено пред "информационни технологии", за да се даде едновременно обобщаващо и осезаемо изражение на причините, които задвижват някои изменения в речевите прояви на част от българското общество. Фокусът на споменатите промени е компютърът - материалният първоизточник и проводник на ценностите и образците, които характеризират социалните сили зад екрана. Това название поддържа връзката с името на терминологията и жаргона, които са в центъра на нашата работа, а от друга страна става изразител на такива обемни и сложни феномени процеси като Глобализацията, Информационното общество и Културата на образа. Названието професионален диалект, или още професиолект, изтъква на преден план ограничеността на даден тип езикови единици и средства в рамките на дадена професионална общност. Общата професия - един от най-съществените аспекти на социалната реализация - намира съответно изражение в общи особености на речта и комуникативното поведение.1 Езиковедът Георги Армянов (Армянов 1989: 58-59) смята, че професиолектите твърде много се доближават до научната терминология и че противопоставянето им, което Стойко Стойков прави в "Българска диалектология" (Стойков 1968: 229), подлежи на преоценка. А. Пачев (Пачев1993: 216) също подчертава, че "съвременните професионални езици се развиват предимно като цялостни отраслови терминологични системи." В разбирането на немските езиковеди Кьониг 1994 и Дитмар 1997 Fachsprahen са "предметно обусловени специални езици", а Socialbunden - "социално обусловени специални езици" (по Домашнев 2001: 133), т.е. езикът на специалността обхваща и терминология и професионализми. Продължавайки тази линия, ние намираме, че в днешната действителност, където професиите са толкова интелектуализирани, научната терминология и професионализмите са пластове от едно общо поле на специализирана лексика. Чрез модела, който представяме се опитваме да докажем, че:
Най-яръкпример за заличаването на резките граници в лексикалното поле на дадена специалност е речта на хората, работещи с компютри. Масовото практикуване на дейности, използващи КТ, доведоха до по-добро познаване на компютърния лексикон от населението, като го направиха използваем в широки обществени сфери и допустим за разнообразни регистри. Днес говоренето на професионални теми, засягащи дейност с компютри, може да се реализира чрез подбор на единици измежду различни лексикално-стилистични равнища - термини, професионализми в тесен смисъл (т.е. разговорни аналози на термините с номинативна функция), професионален жаргон (разговорни аналози на термините с експресивна функция). Елементите на комуникативната ситуация са тези, които диктуват избора. Обект на внимание в тази работа е именно широкият диапазон на компютърния словник, който е представен нагледно чрез пространствен динамичен модел. Целта на това моделиране е:
1. Структура на полето С появата на направления в науката и производството, прилагащи компютри, за първи път възникват компютърно базирани групи (КБГ). КБГ е обединение от индивиди, чиято обща социална характеристика е извършване на дейност с компютър и редовно взаимодействие с други индивиди, извършващи същата дейност с компютър. Първоначално съществуват само професионални компютърно базирани групи. Това са отделните колективи от специалисти, които професионално са ангажирани в дейности с компютър, а така също и общността им като цяло. Постепенно в обществото освен тях се формират и групи, фундаментален признак за чието образуване е определен вид дейност с компютър. Целта на практикуваната дейност в тези случаи е не професионална, а друг тип обществена реализация, най-често забавление и социализация. Оформят се социални компютърно базирани групи (СКБГ). За тях някоя от дейностите с компютър е редовно и любимо занимание, което е повод за взаимодействие с други индивиди, извършващи същото. Специфичната компютърна дейност и интеракциите на членовете на СКБГ до голяма степен повлияват техния начин на живот и културата, която споделят. Те непрестанно обогатяват компютърния професиолект, като го прилагат в различна социална среда и във все по-неочакван ситуативен контекст. Нещо повече, като следват стандартите, установени от общия за тях компютърен речник, тези КБГ развиват тесни социолектни надстройки, които са лексикони, специфични за съответното занимание. Под формата на забавление се осъществява технократизация, т.е. своеобразна ранна професионализация на цяло "компютърно поколение". Това е нов, специален аспект в социализацията на съвременния човек, който предстои да бъде изучен. Същото може да се наблюдава и в езика на спорта и музиката, където около едно професионалектно ядро се пораждат периферни социални жаргони на привържениците на определени спортове и отбори, или на различни музикални течения - рапъри, брейкъри, металисти, фенове на поп-фолка и пр. Спираме внимание предимно върху езиковия репертоар на съвременните субкултурни общности, който израства на основата на професионалния език, свързан с компютърните технологии. Причината да се насочим към тази област от полето е, че тя е една от най-продуктивните и отразява процеси, които протичат в ежедневната комуникация на съвременните млади хора. Изследвали сме речевото поведение на две основни компютърно базирани групи - геймъри и чатъри. Интересът ни е насочен към компютърните жаргони и към общия сленгов пояс2, който се формира от пресичането им вътре в полето на професионалния език, тъй като те са белязани от социалните признаци на носителите си. За разлика от тях, компютърната терминология е речник на науката и до голяма степен е неутрална към комуникативната ситуация и отношенията между говорещите лица. Носители на компютърния жаргон са едновременно най-младите поколения българи и най-престижните като професионален и образователен статус. Следователно те задават модели на комуникативно поведение, което в предстоящите години до голяма степен ще оказва влияние върху останалите хора. Това е езикът на информационното поколение и той неминуемо ще се отрази по някакъв начин на бъдещето на българския език. Опитваме се да разберем как.
С оглед съвременната ситуация професионалният език е разглеждан като поле на специална лексика. (вж. Фиг. 1) Излизаме от твърдението на Виденов, че професиолектите се състоят от два типа лексика - специална терминология и професионален жаргон. (Виденов 2000: 169) Диференциалният признак, който формира структурата на полето по вертикалната ос у, е стилистична неутралност/ стилистична маркираност на думата. В полюсите се разполагат: в горния край терминологията - на равнището на книжовния език и конструкциите на научния стил, а в долния - професионалният жаргон, като характерен за тази разговорна реч, която не само назовава, но включва и специфичното отношение на членовете на разглежданата социална група, изразено към назовавания обект. В пространството помежду им съществува междинна област, където попадат лексеми, които "не се отличават с ярък конотативен елемент, но имат някакъв белег, който ги отнася към сферата на разговорността като алтернативни функционални варианти на терминологичните названия". Най-често това са кратки думи, формирани по словообразувателни модели, типични за ежедневното общуване, за разлика от широко разпространените синаптични съчетания, характерни за терминологията на научния стил. Градирани са от неутралност към маркираност според тяхната образност, експресивност, емоционалност, нетрадиционност на структурния или графичния облик. Подобно на термините, лексемите и словосъчетанията от междинната област (професионализми) имат еднозначен референт от дадена професионална област. Армянов (Армянов 1989: 27, 58) също забелязва съществуването на такива лексикални единици, които са специализирани и неутрални названия, но не са термини. Появата на образен, експресивен или емоционален отенък в значението, дължащ се било на семантичен пренос, било на участие на стилистично маркиран словообразувателен елемент в структурата на думата, може да придвижи лексемата от междинното поле към професионалните жаргонизми. Това е съпроводено с ограничаване на употребата й в някои ситуации в разговорната реч, особено ако съществува друг вариант, притежаващ изброените характеристики в по-ниска степен: Между вариантите печка и записвачка (синоними на термина записващо устройство) първото се схваща като жаргонизъм, а второтокато по-неутрален професионализъм, поради прякото, а не метафорично назоваване, по-широката употреба и самият факт на противопоставянето. Термини се явяват тези единици, които се отличават с неутралност спрямо комунникативната ситуация и спрямо лицата, които участват в нея, т.е. те са универсално употребими във всички стилове, но с твърде различна честота. Нееднозначната им или конотирана употреба веднага ги придвижва надолу по скалата на стилистичната маркираност, като ги изважда от статуса им на термини. В хоризонталната плоскост на полето се развива друго динамично противопоставяне - ограничена / широка употреба на лексикалните единици и модели. Измерването в хоризонталната равнина включва координати по две оси - социална и териториална, но те винаги се реализират съвместно в една комплексна стойност, която показва обществените среди, които използват изследваната дума. Всъщност този признак не се развива линейно, а като разширяваща се окръжност около вертикалната ос у. Ето защо по-точно е да определим опозицията ограничена/ широка употреба като градация от центъра 0 към уголемяваща се периферия на окръжност с координати по х и z. Езиковите единици се разполагат в полето в зависимост от социалната сфера на тяхното функциониране и разпространеността си по територията, на която се говори българският език. Употребяваните в по-тясна общност, или дори в отделен колектив лексеми, са концентрирани в средата. Колкото повече хора ги използват, толкова повече се разширява поясът около първоначалното ядро на разглеждания говор. Професионалният жаргон например възниква, когато в ограничен колектив общоупотребима лексема получи ново значение чрез метафорично назоваване, като бива отнесена към нов, точно определен денотат. Това отнасяне се осъществява обаче чрез асоциация, въплътена в изказа. Следователно раждането на професионалните жаргонизми е процес на образна или експресивна номинация. Тя може да бъде осъществена на различни нива - на чисто семантично - забива, увисва, паяк (‘мощна програма за издирване на информация в Интернет чрез комбинираното действие на няколко търсещи машини’, метатърсачка, търсеща система); на структурно-граматическо или словообразувателно равнище - геймка, игрица, гъвче (‘дискета’, название пародиращо архаизирания термин гъвкав магнитен диск; може да има и фоностилистично изменение - ПеЦе-то вм. PC-то [писито], емайл вм. имейл. Постепенно професионалните жаргонизми се придвижват към по-широка употреба, която неутрализира заложената образност или експресия. Пътят на някои от тях завършва като общоупотребими разговорни наименования за дадена професионална област: записвачка, търсачка, пиратка (‘нелегално копирана компютърна игра’); подкарвам програма/игра или играта/програмата тръгва (‘започва да действа ‘, ‘работи‘); компютрите не се чуват/ не се виждат (‘не са в състояние да осъществяват обмен на данни, макар да е осигурена физическа връзка помежду им чрез мрежа’) и пр. Шансът да се закотвят в тази позиция зависи от това дали имат семантични аналози другаде из полето. Ако имат, посоката на развитие е към максимално отдалечаване на синонимите по разположение, като израз на функционалностилистичната им специализация. Това означава да съществуват повече думи с еднакъв денотат, но подходящи за различни публики и практики.
2. Отчитане на стратификационно-стилистичния статус на лексикалните единици Измерването по стилистичната скала става като регистърът на дискурса, в който е употребена лексикалната единица, се съотнася с йерархията на регистрите, съществуваща като норма у най-образованите говорещи български език - а-формация. (вж. Виденов 1990) Съществува риск от известна субективност, но не е възможно да се въведе абсолютна измерителна единица на качество. Поради непрекъснатия характер на езика и безкрайното разнообразие от възможни дискурси, между две отчетени на стилистичната скала стойности, обикновено може да се намери и трето. Точността зависи от това да бъде определено за кои дискурси лексикалната единица е типична и да бъде оценена като органичен компонент от дискурса, в който единното действие на елементите създава впечатлението за стилистичната тоналност на цялото. При всички случаи сигурни селективни нива се явяват функционалните стилове, групирани според основните противопоставяния: официална/неофициална обстановка; номинативна/експресивна функция; писмена/ устна реч. Към тях трябва да се прибави и разграничението специализирана/неспециализирана аудитория, с което говорещите от КБГ редовно съобразяват избора на езиков вариант. Така се очертават основните структурни нива на полето по стилистичната скала, около които гравитират лексемите:
Комуникативните ситуации, в които се поражда реч, маркирана с особености, подсказващи вероятно влияние на КТ, се анализират подробно. Целта е да се установят тези компоненти на ситуацията, които се оказват главните проводници на това влияние. За основа е използвана класификацията на Дел Хаймс "SPEAKING". (вж. Бел 1980: 110-111) Като значещи обаче са изведени само тези компоненти, чиито комбинации стилистично диференцират изследваната социално ограничена реч: социалните характеристики на участниците, темата на разговора, каналът, функциите на изказването, степента на официалност на обстановката, дали става въпрос за личен разговор или за публична реч, дали трябва да се спазва вътрегрупова норма или да се разговаря с външно за групата лице ив рамките на какъв жанр се оформя речевата реализация.Необходимостта от изграждане на дискретна скала налага критериите да се прилагат кръстосано и да се наслагват, за да се сведат до една единствена обща йерархия. В нея откритите в узуса дискурси могат да намерят своето място и да бъдат оценени комплексно. В крайна сметка се оказва, че най-подходящо за снемане на стилистичния статус е делението, основано на жанровете, реално установили свои практики в комуникативното поведение на КБГ. Така се изгражда рангов списък на жанровете, в които е групирано разнообразието от дискурси и идеолекти:
В това подреждане е отчетена честотно пребладаващата функция на посочените жанрове. Промяната на акцента от информативна функция към експресивна или естетическа (носителите създават свои художествени и публицистични произведения) води до преподреждания в ранжирането на жанровете. За тях стават допустими такива речеви особености, които се проектират в долния край от стилистичната скала на лексикалното поле на професионално-социалния диалект. Проявите на вариране на определени особености на речта (променливи) в ежедневието зависят от социално-демографски статусни признаци на индивидите, като за проучваните речеви особености релевантни се оказват: възраст, образование, професия, участие в компютърно базирана група, опит в дейността с компютър, владеене на английски език. Въз основа на данните от идиолектите на различни представители на професионалните кръгове, както и на най-влиятелните СКБГ, тези на геймърите и на чатърите, се изчислява честотата на поява на езиковата единица в проценти. Тя може да се сравни с данни, събрани от речевите прояви на обикновени потребители и на неангажирани с компютърна дейност лица, за да се установят границите на разпространение, които достигат разглежданите варианти на променливата. Тъй като винаги се изследват конкретни идиолекти, всички употребени в тях варианти на езиковата променлива се нанасят като точки в полето в зависимост от стилистичния и социален статус на цялостния контекст, в който функционират. Като резултат върху модела за всеки от вариантите се оформя пространство на насищане, което можем да асоцираме с електронния облак в структурата на атома. Тази област определя най-честата вероятна поява на даден вариант на изследваната особеност. Да демонстрираме с конкретни примери възможностите на модела: Съвременният статус на думата компютър я представя като стилистично неутрален термин с почти всеобща употреба. Съвсем не е било така в миналото, когато тя е принадлежала към професионалния жаргон (произнасяна също и като компютер, къмпютър), а официалният й еквивалент се е колебаел между електронна изчислителна машина, електронна сметачна машина), автоматична сметачна машина, електронно-сметачна машина, докато се установи на електронно-изчислителна машина с разговорен вариант ЕИМ. (Кирова 2001)С навлизането на персоналните компютри се популяризира както този термин, така и съкратеното му изговоряне писи (от изписаната на английски абревиатурата PC): PC-то ми; PC-игрите; някой PC геймър се нерви...; PC-ориентирано списание. Днес за професионалните и социални диалекти на КБГ това название не е конотирано нито стилистично, нито дори стратификационно, а се възприема като допустимо в обиходната реч на обикновения българин. Не отчитаме подобни очаквания и интерпретации в идиолектите на някои възрастни българи, обикновено с по-ниско образование или жители на селски райони. В някои случаи неразбирането отпраща слушателя към съвсем различна семантика в опита му да интерпретира съобщението: "Чувам ги в трамвая за някво писи говорят, ама разбрах, че не е котка, внука после ми обясни - тъй му викали на компютъра". От друга страна езиковият репертоар на КБГ за назоваване на този обект от действителността се обогатява непрестанно. В речта и на геймъри, и на чатъри все по-често фигурира усечената форма комп: ...какъв е проблемът с моя комп , защо не мога да тегля музика?", "...компитата още не са мои." , "Аз съм нещо като собственик на компклуб." Срещнахме още назоваванията ПеЦе, Писето, сметач, Мацето. Въпреки че последните две са оказионални, те не са от същия порядък като контекстовите синоними на (персонален) компютър в следните примери: "Тая игра няма да тръгне на тва дърво.", "Къв е тоя динозавър?", "...седнал пред сандъка и го мъчи." По-долу привеждаме примери за преобладаващата фреквентност на вариантите в градация от по-неутрален стилистично контекст и по-широка аудитория към маркирана употреба в социално ограничения колектив на КБГ: Варианти на лексикална променлива A
Варианти на лексикална променлива C
3. Динамика на полето В нашата концепция единиците от полето са в състояние на движение в широкия диапазон между полюсите на стилистична маркираност и на стилистична неутралност по вертикала, и полюсите на ограничена употреба и на по-широка употреба по хоризонтала. Това означава, че множествата, които етикетираме като "терминология", "професионален жаргон" и безименното поле между тях, имат граници, чиито очертания се менят с времето, а същевременно и в пространството - като територия на разпространение и като социални общности. Следователно статутът на една лексикална единица не е постоянен, а е състояние във времето и на територията на групата, в която функционира в този момент. Родословното дърво на всички социални диалекти, формирани въз основа на взаимодействието между членовете им по повод определена дейност с компютър, наречени от нас компютърно базирани групи - КБГ, започва като ограничен професионален говор. Ето защо основната конструкция на нашия пространствен динамичен модел е полето на професиолекта на компютърните специалисти. В началото неговата проекция върху сечението х е малък кръг, който с развитието на електрониката и електронната промишленост у нас постепенно нараства. В случая с компютърната лексика основните фактори, причиняващи динамиката в полето, са социалните процеси, породени от развитието на информационните и комуникационните технологии. (Кирова 2002)
4. Посока на развитие на речника Навлизането на много млади хора, които непрофесионално се занимават и забавляват, използвайки машината като инструмент и връзка помежду си, категорично променя същността на компютърния професиолект. В него се зараждат субкултурни пластове и усилено се твори жаргон, отразяващ професионалната и социалногрупова природа на новите "компютърджии". Така в периферията на професиолектното поле се раждат социални компютърно базирани речеви общности, чиито окръжности в началото се подхранват от професионалната лексика. Водейки специфичен начин на социално взаимодействие и комуникация, тези групи постепенно създават и такива пластове в своя език, които излизат извън рамките на професиолектното поле и отразяват други техни социални характеристики. Така в пресечната област, където полето на компютърния професиолект се застъпва с множеството от социолектите на компютърните субкултури, се уплътнява един по-широк сленгов пояс. Той сеявява "чистилище" за лексиката с ограничено разпространение - било с професиолектен произход - от вътрешността на полето; било със социолектен - от говорите от жаргонен тип по периферията на полето. Общоупотребимата лексика на книжовния български е нормата, по отношение на която се отчитат отклоненията на груповата реч. Това означава, че трябва да изолираме всички различия и вторично да отсеем тези от тях, които клонят да преминат от компютърния сленг в разговорната реч. (По-правилно е названието компютърджийски сленг, но изглежда твърде маркирано в научен контекст.) Мястото на всяка единица от речта на КБГ, която извън вътрешногруповата норма, на фона на обиходната реч, е особена, може да бъде определено в пространствената координатна система на изградения от нас модел. Местоположението може да се изменя. Но за даден отрязък от време стойностите на лексикалния елемент по показателите ограничена/ широка употреба и стилистична неутралност/ стилистична маркираност могат да се приемат за относително стабилни. По-високата или по-ниската степен на фреквентност в дадена област на полето в този момент оформя множества - области с висока плътност и сектори с голямо разсейване. Максимално уплътняване е налице на посочените от нас равнища на езика. На практика действието на социалния и стилистичния признак е съвместно и се проявява на фона на контекста, в който функционира езиковата единица. От значение са регистърът на дискурса, чийто елемент е дадената дума и в какъв социален колектив функционира изказването. Допустимото стилистично вариране се отлага в жанровите форми, изработени от колективните норми на общността, която ги използва.
БЕЛЕЖКИ 1. Според Ахманова (1966:372), която употребява като синоними названията професионален език и професионален диалект, под професионален се разбира ‘свойствен на речта на дадена социална група, обединена от обща специалност, която групата притежава’. [обратно] 2. Разбирането за същността и формирането на сленга подробно е изясненено в "Сленг = жаргон" (Кирова 2002). [обратно] 3.Вариантите със силна стилистична маркираност, употребявани в тесния кръг на частна КБГ, окачествяваме като жаргонизъм. Названието сленгизъм подчертава, че това е вариант с по-широка употреба. Той може да има и експресивна функция. В този смисъл той е и жаргонизъм. [обратно]
БИБЛИОГРАФИЯ Армянов 1989: Армянов, Г. Жаргонът, без който (не)можем. София: Наука и изкуство, 1989. Ахманова 1966: Ахманова, О. С. Словарь лингвистических терминов, Москва, 1966. Бел 1980: Бел, Р. Т. Социолингвистика. Москва, 1980. Виденов 1990: Виденов, М. Съвременната българска градска езикова ситуация. София, 1990. Виденов 2000: Виденов, М. Увод в социолингвистиката. София: Делфи, 2000. Домашнев 2001: Домашнев, А. И. Проблемы класификации немских социолектов. // Вопросы языкознания, 2001, № 2, с. 127-139. Кирова 2001: Кирова, Л. Еволюцията на българската компютърна терминология и компютърен жаргон. // СD с материали от Международна научна конференция "Обучение без граници", София, 15-17 ноември 2001 г., СУ "Св. Кл. Охридски" - ДЕО-ИЧС. Също: Електронно списание LiterNet, 28.02.2002, № 2 (27) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/evolution.htm> (28.12.2005). Кирова 2002: Кирова, Л. Сленг = Жаргон? // Проблеми на социолингвистиката. VІІІ. Съвременни форми на съществуване на българския език. София: Международно социолингвистическо дружество, София (под печат) // Електронно списание LiterNet, 14.11.2001, № 11 (24) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/slang.htm> (28.12.2005). Пачев 1993: Пачев, А. Малка енциклопедия по социолингвистика. Плевен: Евразия - Абагар, 1993. Стойков 1968: Стойков, С. Българска диалектология. София: Наука и изкуство, 1968.
© Людмила Кирова Текстът е четен на Юбилейна международна научна конференция "Българският език - история, настояще, бъдеще", БАН, ИБЕ, София, 03.-07.10.2002. |