Никос Карузос (1926-1990) е един от най-значителните представители на т.нар. "първо следвоенно поколение" в гръцката поезия. Роден е в гр. Навплион, учи право и политикознание в Атинския университет. Автор е на 18 стихосбирки, първата от които излиза през 1954 г., а последната през 1987 г. Постоянно променя стила и изразните средства на своята поезия - от лаконичните стихове в първите си книги към все по-богатите и освободени поеми от късния период на творчеството си. "В последните му книги", казва за него гръцкият поет и литературен критик Евгениос Араницис, "поезията е херметична и труднодостъпна, вглъбена в странностите на собствената си самота: дива и анархистична природа, където по неочакван и, разбира се, безкрайно интересен начин се редуват шепоти, загатвания и трескави изблици. Карузос извежда до крайност най-дръзката от отговорностите, които е поел - искреността."

ПОЕЗИЯ

Стихове
  Уменията на нощта
  Неравноденствие на гърдите
  Музиката
  Жена, упорство на Азия
  Ora et labora
  Флора и фауна на музиката

(c) Електронно издателство
LiterNet, 2008