Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕРАВНОДЕНСТВИЕ НА ГЪРДИТЕ

web

Отново идва пепелен Тирезий
с едната си ръка вее нависоко
раздраната хартиена корона на Едип
и в другата държи на златна
верижка цветовете.
Идва сега с венец от лайка
(някога с вар беше посипвал главата си).
Казват че отивал на Провъзглашението на Водите
изучавайки небесните дела
и само от време на време потрива
жалките масури гърдите си увиснали
над безусловния провал на тялото
защото знае: от всички сетива
най-незначителното - осезанието - избавя.
Зяпам сляп - каза внезапно и седна
поставил театрално жезъла си върху коленете
изгубен с дни и ненамерен още -
зяпат така към света необятните мъртви
в психиатричните клиники
всеки заклан агнец отново получава тяло
сред мълнии усилващи благоговението.
Нощта се подува и Тирезий мирише лошо
който го приближи веднага се отдръпва
запушвайки носа си с кърпичка.
Само вятърът прегръща кротко
тази старческа мърша
пълна с мрак и непорочно разложение.
Нито звук в пропастта на гърдите!
Но ние все още изпитваме радост
пастири сме на седмиците
колкото и пепелта да надвива зрението
дарявайки ни раната да намаляваме.
Затова и плодовете като пътешественици
                                            напускат дървото
пропадайки самотни в безкрайната съдба.
Тирезий диша с хрилете на абсолютното
някаква внезапна тръпка го отключва
преобръща кръвта
както беднякът
обръща старата си дреха и я прави нова.
Нищо не съществува помежду
чука на смъртта и наковалнята
на неизречимото слънце.
Онзи който не издържа звездите
крещи сега познаващ
бръсначите на бездната.

 

 

© Никос Карузос
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2008, № 1 (98)