Иван Гол (1891-1950) е поет и белетрист, двуезичник, роден в Сен Дие в семейство на евреи от Елзас и Лотарингия. Завършва гимназия в Мец и следва право и философия в Страсбург и Лозана. Между 1914-1918 г. живее в Цюрих, по същото време публикува първите си произведения в немското експресионистично списание "Ди Акцион". През 1919 г. се преселва в Париж; присъединява се към кръга на сюрреалистите около Андре Бретон и Пол Елюар, поддържа контакти с Джеймс Джойс, Стефан Цвайг, Ханс Арп. След 1939 г. емигрира в САЩ и Куба. Завърнал се през 1947 г. в Европа, заболява от левкемия. Умира в Париж. Публикува на немски, френски и английски език. Автор на романите: "Еврококи" (1928), "Содом Берлин" (1929) и стихосбирките: "Новият Орфей" (1918), "Айфеловата кула" (1924), "Поеми за любовта" (1925), "Поеми за ревността" (1926), "Малайски песни" (1934), "Сънно биле" (1951). Стихосбирката "Сънно биле" (ориг. заглавие Das Traumkraut) е създадена в последните дни на поета, белязани от болестта и предчувствието за смъртта. "Поеми за любовта" (Poemes d'Amour) и "Поеми за ревността" (Poemes de Jalousie) възникват като поетически диалог с писателката и издателка на наследството му Клер Щудер-Гол. "Малайски песни" са посветени на поетесата Паула Лудвиг.

ПОЕЗИЯ

В превод от немски - Бисерка Рачева

Стихове
Из "Малайски песни"
  Десет свята под нас...
  Аз съм тъмната следа...
  Из буреносен облак...
  Вечерта знае кога си наблизо...
  От рождението си плета венци...
  Не искам да съм повече...
  Откакто ти ме позна...
Из "Сънно биле"
  Сънно биле
  Морга
  Път по земята
  Южен вятър
  Снежни отпечатъци
Из "Поеми за ревността" и "Поеми за любовта"
  Иде сезонът на ревността...
  Върни се...
  Усмивката ти жигосана е на лицето ми...
  Винаги ще сме самотни...
  Орфей пленил пантерите плахи...

© Електронно издателство
LiterNet, 2007