ЕВГЕНИЙ ХАРИТОНОВ
=============================

Евгений Викторович Харитонов е роден през 1969 г. Той е руски литературен историк, поет, преводач и прозаик. Завършил е Филологическия факултет на Московския педагогически университет и след това аспирантура. Работил е като журналист, учител, редактор в издателство. Публикува от 1984 година. Интересите му са в областта на фантастиката и киното. Автор на повече от 500 публикации и 12 книги, в това число "Наука о фантастическом" (2001), "На экране - чудо: Отечественная кинофантастика и киносказка" (2003), "Апокрифы Зазеркалья: Записки архивариуса" (2002) и др. За книгата "Болгария фантастическая" (2003) през 2004 г. става първия чуждестранен носител на наградата "Гравитон". Лауреат на повече от десет литературни награди за изследвания в областта на руската и българската литератури. Автор на поетичните книги "Во! Ум!" (1999), "НЕПрОЗА, или Картинки за выставкой" (2003), "Внеклассное чтение" (2005), "Последният ден на ягодовата поля" (2005; на български). Печатал е стихове, разкази, статии в България, Англия, Германия, Япония и Франция. Превежда българска поезия и фантастика. Ръководител на отдела за художествена критика в специализираното за фантастика списание "Если" и шеф-редактор на електронното списание за авангардна литература "Другое полушарие". Член на Съюза на руските писатели, на Международното сдружение на журналистите, академик от Международната академия за духовно единство на народите.

В превод от руски - Румен Шомов

Стихове
  видях падаща звезда...
  Пистолетче
  10 секунди
  Бих искал и аз...
  навярно все някога...
  Словосън
  Във влака Киев-Москва
  9 май
  Переделкино - 2006

В превод от руски - Магдалена Костова-Панайотова

Стихове
  Неизчерпан като поезията

В превод на Магдалена Костова-Панайотова

Стихове
  Утре
  Юни
  Господи...
  35 - Гледайки водата, изтичаща от крана

© Електронно издателство
LiterNet, 2005-2008