МИТОЛОГИЗАЦИЯ НА ГЕРОИЧНОТО НАЧАЛО В РОМАНА "ПОД ИГОТО"

Малина Тонова

web

Образованието и преди всичко обучението по български език и литература е сред значимите фактори за овладяване на различните аспекти на човешката култура. Но в постмодерната деструктивна културна ситуация в началото на 21. в. преподаването на литература неизбежно е поле на дискурсивен "безпорядък"¹. Желаем или не, глобализацията на обществото следва своя ход. Сякаш се сбъдват най-мрачните прогнози на пророците на гибелта на хуманитарната култура - не само днес, а от последните два века епохата на модерността е белязана от безвъзвратното разпадане на религиозни, естетически и политически визии за света. Мястото на цялостната хуманитарна култура с идеята за йерархия на ценностите и всеобемащите общи понятия заемат мозаечността и фрагментарността, естетическата игра на въображението, знанията, получени по законите на случая от заливащата ни лавина на масмедиите и масовата култура.

В основата на информационното общество стои езикова комуникация, осъществявана с технически средства в интернет и новите медии, и тя налага все по-забележими технологични властови механизми в общуването - процесите на поднасяне на информацията влияят все повече на естественото езиково общуване. Езикът като съобщение на културата се променя осезаемо: не само на речниково равнище - с навлизането на английска лексика като следствие от превръщането на английския в език за международна комуникация, но и на граматично и реторическо - езикът се минимизира; не само в разговорния, но и в книжовния език навлизат от Chat roоm-a² oпростяванията, съкращенията, фонетичното записване - свързването на букви и цифри, чиято комбинация, прочетена на глас, фонетично наподобява желаната дума, визуализирането и т.н.³ Въпросът за глобалността на комуникацията рефлектира върху универсализацията на езика й и учителите по български език и литература се сблъскват всекидневно с този проблем.

Настоящият текст се интересува от литературния дискурс, от начините на говорене за литературата в информационното общество. Новите медии засягат литературата не толкова в същността й, колкото я маргинализират, давайки изключителен превес на реалното. Актуалната реалност на медиите е съсредоточена върху информацията, въздига в култ новината, момента на настоящето, а медийният свят се оказва онтологически проблематичен, по думите на Боян Манчев, доколкото паметта за протичането стои в основата на културата⁴. Във все повече разноречивата - подобно на Вавилон - планета училището като една от институциите, утвърждаващи националната идентичност, е на кръстопът.

На хаоса от културни идеи и еклектизма то се опитва да противодейства или с идеята да бъде преодолян властовият дискурс на единствено правилния разказ за литературата от думите на Учителя или на страниците на Учебника в полза на диалогичното съществуване на няколко различни интерпретации, материализирана в многобройните учебници по литература, помагала и т.н., или с литературнообразователната концепция на новата учебна програма, която отстоява ценността на литературата като значима част от духовната култура на нацията, като важен градивен елемент на националната идентичност със схващането, че съществуват някои основни предмети и главни теми за размишление - за разлика от предметите на всекидневието, заложени в четирите основни сюжета на българската литература: изграждането и разпадането на българския национален космос, мечтите и утопиите за по-справедливо устройство на света, търсенето на индивидуални и универсални ценности⁵. Тя залага на познатата литературноисторическа концепция, съчетана с историко-биографичния метод при представянето на българската литературна класика. Националната литература се представя чрез определен брой текстове, признати за класически, безспорната им ценност се приема за всеизвестна и познаването им се превръща в задължение на всеки ученик като част от националната общност.

Именно тези творби, а не авангардните прояви или новоизлезлите книги доказват проблематичността на литературната комуникация днес и показателен в това отношение е скандалът с отбелязването на 150-годишнината на Иван Вазов преди няколко години, когато на тържествения концерт в Народния театър "Иван Вазов" групата "Уикеда" миксира песента по Вазовото "Де е България" c известния хит "Don’t worry, be happy". По този повод Митко Новков във в. "Култура" обобщава, че случката показва как "Деветнадесети век, векът на национализмите, все по-овехтява във времето на интернет, рейв-музиката и постмодерна. Миксът на "Де е България" c "Don’t worry, be happy" е само знак, че всичко това вече чука и на нашата порта, ако и инкрустирана с възрожденски дърворезби. "Уикеда", Галин Стоев и Елин Рахнев са просто предвестници на това, което неминуемо ще се случи не само с Вазов, но и с всяка друга икона на националното българско самочувствие и единение"⁶. Дали авторът е прав, че националната идея е изчерпана на прелома между двете хилядолетия, или Vazov is cool, както находчиво отбелязва в. "Капитал" по повод на скандала? Отговор на този въпрос беше потърсен в процеса на преподаването на романа "Под игото" на Иван Вазов в часовете по литература в 11. клас сред ученици от Хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" - Велико Търново.

Учениците са от клас с профил журналистика и интензивно изучаване на английски език, което ги прави по-съпричастни към социолекта на субкултурата на виртуалните общности. Предполага се, че те в голяма степен притежават новата социална и културна чувствителност и работата с тях ще позволи да изясним характеристиките на мисленето и познанието на съвременните тийнейджъри.

Романът "Под игото" не за първи път е предмет на сблъсъци - той е една от най-оспорваните книги в българската литература през своя повече от 110-годишен живот. След първите възторжени оценки за него при появата му в СбНУ през 1890 г. - дори бъдещият враг на Вазов д-р Кръстев сравнява романа в една своя рецензия с "Илиада" на Омир, следва вълна от противоречиви критически рецензии, които стигат до пълното му отричане. По парадокс романът излиза като самостоятелна книга най-напред на английски - в Лондон през 1893 г., и на шведски, а до края на века вече е публикуван на 12 европейски езика. За Западна Европа "Под игото" е "шедьовър", "един от най-хубавите романи, които Източна Европа е изпращала на Запад" (У. Морфил, професор в Оксфорд), "модерен роман от висока класа" (Е. Силверстопле - шведският преводач), "най-доброто прозаично произведение на съвременната южнославянска художествена книжнина" (Алфред Йенсен). За българската критика той притежава "твърде съществени художествени недостатъци". Д-р Кръстев подчертава, че романът "не е добил, нито е могъл да добие каква и да било известност в широката публика на запад или дори в славянските земи". Към него се присъединяват авторите от кръга "Мисъл" в лицето на Пенчо Славейков, д-р Васил Балджиев, Илия Миларов с книгата "Иван Вазов като романист". В стремежа си да изведе българската литература към нови естетически хоризонти кръгът "Мисъл" смята, че "вазовският й етап" трябва да бъде надживян. Към тях се присъединяват и представителите на социалистическата литература и естетика, но от друга позиция: за тях Огнянов, Кандов и Рада са "карикатури на революционната епоха" (Димитър Благоев). Чак Гео Милев в своята "История на българската литература" през 1920 г. реабилитира романа. А оценката на публиката е друга: "Под игото" претърпява за изминалите 30 години 5 издания в родината си и е преведен на почти всички европейски езици, по данни на издателя му Т. Чипев, готви се филмирането му през 1921 г.⁷

Възхвалявано или отричано, Вазовото творчество установява мярата на националната ни културна идентичност, обема основните литературни "сюжети" на родното: езикът, историята и паметта, природата, изкуството, човекът и обществото. Дълги години творчеството на Вазов присъства в българското образование със значителен брой текстове и както констатира Владимир Атанасов в изследването си "Мястото на Иван Вазов в учебниците по литература" - и днес "състоянието във всички описани образователни степени и класове не се е променило и творчеството на Иван Вазов продължава да възпитава поколенията в национални добродетели и историческа гордост"⁸. С произведенията на Иван Вазов децата се срещат още в началното училище, а в основния етап от образованието си се запознават с емблематични творби за националното ни самопознание - в 5. клас това са стихотворенията "Де е България", "Отечество любезно", разказът "Апостолът в премеждие", пътеписът "Розовата долина и Тунджа", в 6. клас - романът "Под игото" и разказът "Иде ли?", в учебната програма по литература за 7. клас творчеството на Иван Вазов е представено чрез текстовете "Немили-недраги", "Една българка", "Опълченците на Шипка" и "Българският език". Те последователно проследяват отделните аспекти, в които се мисли националното самосъзнание на българина - от красотата на природното в "Отечество любезно" и "Розовата долина и Тунджа", през историята, бита и нравите - "Апостолът в премеждие", "Иде ли?", "Немили-недраги", "Една българка", "Под игото" - до митотворческите му механизми в "Опълченците на Шипка" и "Българският език". Тази насока на интерпретация задават глобалните теми, с които са свързани Вазовите творби: "Литературата е животът на един народ" (5. клас), "Патриархалният свят и нравствените ценности на българина" (6. клас), а Указанието за организиране на учебната работа по български език и литература директно заявява по отношение на 7. клас: "Поствъзрожденският Вазов дискурс, образци от произведенията на който са предвидени за задължително изучаване в 7. клас, е необходимо да бъде анализиран в откровените му националноидеологически стратегии - като констатиращ и утвърждаващ несравнимата (свръх)ценност на "всичко българско и родно"⁹.

В 10. клас интерпретацията на Вазов също се насочва към художественото осмисляне на темата за националното самопознание и съграждането на българския национален космос, където романът "Под игото" заема ключово място по отношение на търсенето на устойчивото и променящото се в националното ни битие. За да изследваме начина, по който тийнейджърите сътворяват и преживяват своята идентичност, текстът на романа се интерпретира в часовете въз основа на последните му критически прочити, които проблематизират традиционното схващане за "Под игото" като епопея на народния дух - Бойко Пенчев, Добрин Добрев, Инна Пелева¹⁰.

Романът може да се представи в поредица от уроци на тема: "Под игото". Нива на конфликтност в романа: пространството на дома като място на дълбоки промени. Проблемът за героичното. Мотивите за слепотата, пиянството, лудостта и смъртта. Създаване на интерпретативно съчинение: Митологизация на героическото начало в "Под игото". В часовете се дискутира тезата на Бойко Пенчев, че "Под игото" не отговаря на класическото определение за героически епос и неговият автор притежава своя философска концепция за патриотичния подем, за неговия смисъл и значение за националната история. Запознават се с изследването на Добрин Добрев за смислотворните механизми в романа по отношение на генеративните ядра на лудостта, пиянството, проглеждането, които според критика са свързани с библейската и евангелската символика. Според концепцията на Д. Добрев творбата разгръща идеята за божата благодат, осенила един народ, но учудването от вълшебното прераждане на роба постепенно отстъпва място на универсална история за предателството и саможертвата. Романът от текст, произвеждащ герои, се превръща в текст, произвеждащ предатели, които ще поведат към кръста своя спасител. Вазов вижда Априлското въстание като една нова Голгота и изравнява родовата съдба на българина с евангелските събития. Учениците се запознават с паралела, който прави Инна Пелева между "Чичовци" и "Под игото", и с изводите й за взаимоотношенията на повтаряне между двете творби - сходства помежду им, оглеждане една в друга - като две концептуални версии за своето, и това, доколко обвързаността на двете произведения дискредитира представата за историческата каузалност в националното ни битие. Възможност за проблематизиране на традиционното тълкуване на романа като национална епопея дава учебникът по литература на Валери Стефанов и Александър Панов с добре премерения баланс в урочната статия между националноидентификационния модел и потърсените други равнища на диалогичност¹¹. Последният, обобщаващ урок върху "Под игото" се посвещава на рецепцията на романа - през вековния му литературен живот и в началото на 21. век. Целта е Вазовото произведение да бъде тълкувано с оглед на смисъла, постигнат от потенциала на творбата и контекста на възприемането, за да бъде изяснена обществената й функция. На учениците се поставя задача да коментират комуникативните аспекти на творбата във връзка с определени възприемателски потребности от въздействие. Преди часа те попълват анкета, която трябва да даде представа за хоризонта на интерпретация на тийнейджърите и мотивите на индивидуалния им читателски избор. Анкетата се състои от три основни групи въпроси - свързани с рецепцията на романа през годините, проверяващи каква представа за творбата са получили учениците в часовете, и с оценка на съвременен контекст, който най-успешно би обяснил творбата: Как ще обясним парадоксите около възприемането на "Под игото" в края на 19. и началото на 20. век? Как ще обясним факта, че романът е оценен в чужбина и е отречен в България? Какви са възгледите на Вазов за историята в "Под игото"? Какво е мястото на Вазов в настоящия ден? Предполагаемите отговори са подбрани измежду противоречиви критически оценки¹². Урокът се изгражда въз основа на резултатите от анкетата, които стават предмет на дискусия в часа.

Отговорите на учениците показват последователното желание "Под игото" да бъде четен като "епически роман с "обективизация на целокупния национален дух" (по Хегел) - това е преобладаващият отговор на въпроса: Какви са възгледите на Вазов за историята? Представата за романа като върхова изява на българския дух и висок епос е здраво вкоренена у учениците през предишните образователни степени и под влияние на установения културен канон в общественото съзнание.

В тази насока "Чичовци" се възприема от учениците като творба с по-малка стойност за националното ни съзнание. На въпроса, свързан с взаимоотношенията между двете творби, по-голямата част от учениците отговаря, че "между двете произведения съществува подобие - повторяемост на сюжетни елементи", но на фона на историческите оценки на българското в тях проличава колко далечни са моделите им на българското битие. (Един от повтарящите се упреци срещу Вазов се отнася до обвързването на романа със света на "Чичовци" - "излишни, дребнави и неопределени фигури" (Св. Миларов). С какво опитите на Вазов да създаде "разножанрова трилогия" ("Чичовци" - "Под игото" - "Нова земя") за българското разгневяват публиката?). В тази насока е и преобладаващият отговор на следващия въпрос: С какво "Чичовци" предхождат "Под игото? - 70-те години на 19. век притежават свои езикови, социални, стилови, психологически особености, които изграждат публичното битие и "обществено договореният" за правилен, висок поведенчески модел превръща човеците в герои, като ги кара да "въплътят" образеца.

Следващите въпроси, които карат учениците да съпоставят и обясняват разнопосочните оценки за романа у нас и в чужбина, не предизвикват у тях никакви колебания относно стойността на своето. При въпроса: Оценките в чужбина са изключително положителни: "ново послание на Изтока към Запада", "шедьовър", "гениално дело". Каква е причината за това? - никой не избира отговора, който обяснява факта с "възпитание и толерантност на културния център към периферията". Отговорите се разделят почти по равно между възможностите: б) перфектната сюжетна формула на Вазовия роман, открила най-добрата връзка между новина и навик на западния читател - познатата западна схема на авантюрно-приключенския роман и "могъщата наивност" на българския текст, и в) екзотиката на българското, далечното, освободителните борби като смайващи сюжетни ходове (подобно на Жул Верн). Фактът, че през 1970 г. във Франция "Под игото" е публикуван като комикс, предизвиква сред учениците емоционална реакция на недоволство от подобно отношение към националната ни светиня, а на провокативния въпрос: Кое е общото между детето - българин, и детето - французин, което вижда "Под игото" като комикс? - отговорите се разделят между "б" и "в", които са близки по смисъл: че само българите могат да оценят реалистичността на романа и че отношението на националния читател към "Под игото" съдържа родолюбив елемент, който поражда асоциации с героичното и подтиква към благородни и светли пориви.

Едва 12% от обучаваните са склонни да приемат други интерпретационни модели, които са разгледани в часовете или са им познати от критически статии извън учебника - те избират отговори е), ж), з), и) на въпроса: Какви са възгледите на Вазов за историята? - е) срастване на битовото и авантюристичното; ж) метаморфозите на колективния дух и колективното несъзнавано - в разумния социален живот нахлуват симптомите на лудостта, тъмнината, смъртта; з) Вазов се интересува, подобно на фолклора, повече от колектива, отколкото от отделните личности; и) универсална история на предателството и саможертвата. Приблизително толкова се присъединяват и към цитираното по-горе мнение на Митко Новков по отношение на проблема, какво е мястото на Вазов в настоящия ден. Учениците трябва да избират между различни обяснения за жизнеността на мита "Иван Вазов" в българската култура. На първо място за тях е фактът, че Вазов канонизира определени състояния на общия живот, състояния на езика, на културата и "националното чувство". Той изгражда литературата ни жанрово и тематично, установява ценностите на националната и културната идентичност, интерпретира основни категории на българската култура: Езикът, Историята, Литературата, Обществото, Природата, Цивилизацията, Религията, Паметта, Словото, Човекът (Владимир Атанасов). По около 6% си разделят привържениците на мнението на Иван Богданов, че Вазов е оказал най-силно влияние върху възпитанието на нашата младеж в чувствата на прекрасното и доброто, любовта и щастието, които тя трябва да търси не в нещо фантастично, мечтателно, лъжливо и призрачно, а в действителното, което се намира около нас, под нашето небе и в нашата земя, и на позицията на Константин Гълъбов, че публиката дири не само естетическа наслада, но и чувства и мисли, близки до нея. Гълъбов смята, че Вазов е близък на българина със свободолюбивите чувства от "Под игото" и "Епопея на забравените", защото най-важната черта на българина е свободолюбивият дух. Интересно е, че никой не избира последния от възможните отговори - епосът не е книгата на 21. век със съвременния начин на мислене и анонимната информационна техника - въпреки установения факт, че обемните текстови жанрове нямат читатели в интернет, че мрежовият автор рядко ще прибягва към писането на големи по обем текстове, към литературни продукти, в които да не си дават среща разнородни компютърни изкуства¹³.

Атаката на новите медии върху обществената комуникация поражда противоположни реакции и различни концепции за тяхното бъдеще. Оптимистите откриват във виртуалния свят на World Wide Web нова глобална утопия на човешкото единство, основаваща се върху сходството в интересите и върху професионалната близост. Привържениците на виртуалното вярват, че динамичният преход от една реалност в друга отваря пътя за разиграване на нови значения - в пространството на интернет съществува обратна връзка, всеки може да прояви активност, а не само да бъде консуматор на информацията. Така интернет работи против унифициращата сила на медиите, създаващи общи модели на идентичност. Други са убедени, че продуктите на информационното общество никога няма да могат радикално да променят отношенията между четене и говорене, писане и слушане. Техническите нововъведения, позволяващи пренасянето на звук и образ в реално време, могат само да преоткрият установения баланс между тях. "Хипертекстът, който за възторжените теоретици на интернет е сравним с Борхесовите направи, не предлага и кой знае какви технически иновации... Иновациите от интернет не засягат фикционалното, художественото. Те се отнасят единствено до научните жанрове. Интернет е просто база данни, гигантски справочник" (Йордан Ефтимов)¹⁴. Трети достигат до мрачни видения за разпадане на културата под заплахата на технологичните нововъведения.

Безспорно светът вече е коренно изменен, в ход е промяната на културните кодове. Но убеждението, че може да съществува култура и личностна идентичност, които не тръгват от националното, е съмнително. Работата с единадесетокласниците върху "Под игото" показва, че младежите очакват ясни послания, свързани с класически творби на българската литература, които играят ключова роля в устояването на националната ни същност. Във възрастта, когато се формират като личности, те преживяват собствената си идентичност първо чрез родното, чрез неговия език и културна традиция. Във времето на дестабилизация на традиционните общности тийнейджърите търсят устойчиви опори и ги откриват в стойностите на националното.

Приложение

АНКЕТА ВЪРХУ "ПОД ИГОТО"

1. След първите възторжени бележки в българския периодичен печат за "Под игото" идва вълна на отрицание. Каква е причината за това?

а) Романът кара западния читател да възприеме бунта като забавно приключение;

б) Разказва грешно големия исторически сюжет, не казва истината за Април 1876;

в) Критиците му го оценяват според утвърдени клишета за историческото събитие - въстанието е закономерен резултат от непоносимото положение на българите в турската империя и дейността на революционната организация, "народът - създател на историята".

2. Един от повтарящите се упреци срещу Вазов е свързан с обвързването на романа със света на "Чичовци" - "излишни, дребнави и неопределени фигури" (Св. Миларов). С какво опитите на Вазов да създаде "разножанрова трилогия" ("Чичовци" - "Под игото" - "Нова земя") за българското разгневяват публиката?

а) Не представляват епическа многотомност, която разказва за съвкупност от последователни събития;

б) Чичовците нямат нищо общо с бунта, те не могат да го "родят". "Чичовци" са неправилен, сгрешен текст на "Под игото";

в) Между двете произведения съществува подобие - повторяемост на сюжетни елементи, която на фона на историческите оценки на българското в тях проличава колко далечни са моделите им на българското битие;

г) Прозренията на Вазов за българското битие противоречат на тълкувателската практика "Под игото" да се мисли като висок разказ, издигащ Април 1876 в недосегаема светиня, не подкрепят Вазовата гледна точка за това, как от бита се ражда бунтът;

д) Смешното в "Чичовци" се ражда от срещата на двете страни на езика - алегоризиращата, високата, с непоетичната, което читателят приема като грешене;

е) Романът се чете като епопея заради читателското очакване, че трябва да бъде апотеоз на българския дух, но то не е оправдано от Вазов - "епопея тъмна, непозната нам, епопея пълна с геройство и срам".

3. С какво "Чичовци" предхождат "Под игото"?

а) Единият свят преминава в другия, защото се появява Водачът, Апостолът;

б) 70-те години на 19. век притежават свои езикови, социални, стилови, психологически особености, които изграждат публичното битие. "Обществено договореният" за правилен, висок поведенчески модел превръща човеците в герои, като ги кара да "въплътят" образеца.

4. Оценките в чужбина са изключително положителни: "ново послание на Изтока към Запада", "шедьовър", "гениално дело". Каква е причината за това?

а) Възпитание и толерантност на културния център към периферията;

б) Перфектната сюжетна формула на Вазовия роман, открила най-добрата връзка между новина и навик на западния читател - познатата западна схема на авантюрно-приключенския роман и "могъщата наивност" на българския текст;

в) Екзотиката на българското, далечното, освободителните борби като смайващи сюжетни ходове (подобно на Жул Верн).

5. Как вездесъщият герой нарушител, наложен в различни по националност и време текстове, се проявява в романа (Обществото в българския вариант - градът Бяла черква с неговата статичност, ред, традиции, се сблъсква с чужденеца Бойчо Огнянов, човека на пътя, който се идентифицира с динамиката, нарушението, аморалността)?

а) Интересът към литературния тип: човек извън закона;

б) Появата му поставя под съмнение закони, представяни от разказа като вечни и справедливи;

в) Срещу Злото (светът, какъвто е) трябва да се насочи Доброто и в оръжие на правдата може да се превърне дори онова, което е престъпление според традиционния морал: измама, кражба, убийство, насилие, заговор;

г) Самотната му борба срещу света е изключително важна за всички, осъзнаващи се като онеправдани;

д) След изчезването му от повествованието се наблюдава връщане назад, но в него присъства споменът за голямата промяна;

е) Тази житейска ситуация е способна да включи важните проблеми, свързани с отношенията Водач - Народ.

6. Пред 1970 г. във Франция "Под игото" е публикуван като комикс (художник Жак Наре), препечатан през 1974 г. в Белгия. Кои особености на романа дават възможност за "превод в картинки"?

а) Ясният сюжет;

б) Всеки разказ може да се трансформира в картинков;

в) Героят нарушител е извън географска, времева и историческа конкретност.

7. Кое е общото между детето - българин, и детето - французин, което вижда "Под игото" като комикс?

а) Нашата национална съдба е разказана като забавление;

б) Само българите могат да оценят реалистичността на романа;

в) Отношението на националния читател към "Под игото" съдържа родолюбив елемент, който поражда асоциации с героичното, докато чете романа, и подтиква към благородни и светли пориви.

8. Какви са възгледите на Вазов за историята в "Под игото"?

а) "Поетическо безумие" - превежда ирационалното в Бунта на рационалния език, според който Историята се управлява от причинността;

б) Вазов като автор може и иска да пише само за това, на което е свидетел, а понеже не е видял въстанието, не го рисува;

в) На литературата дължим националните си представи за Април 1876, тя следва библейски, исторически и предишни романови модели, за да изгради повествование, необходимо за утвърждаване на националната ни идентичност;

г) За Вазов върховни мигове от нашата история са следствие от цялостното ни развитие, в които народът и тиранията образуват два полюса. Изходът на тяхното непримиримо противоречие е въстанието;

д) Епически роман с "обективизацията на целокупния национален дух" (по Хегел);

е) Срастване на битовото и авантюристичното;

ж) Метаморфозите на колективния дух и колективното несъзнавано - в разумния социален живот нахлуват симптомите на лудостта, тъмнината, смъртта;

з) Вазов се интересува, подобно на фолклора, повече от колектива, отколкото от отделните личности;

и) Универсална история на предателството и саможертвата.

9. Съгласни ли сте със следните оценки за Вазов?

а) "Вазов е оказал най-силно влияние върху възпитанието на нашата младеж в чувствата на прекрасното и доброто, любовта и щастието, които тя трябва да търси не в нещо фантастично, мечтателно, лъжливо и призрачно, а в действителното, което се намира около нас, под нашето небе и в нашата земя." (Ив. Богданов).

б) "Скандалът с отбелязването на 150-годишнината на Иван Вазов показа всъщност колко много, от една страна, националната идея е изчерпана на прелома между двете хилядолетия. В един все по-номадски свят, където еклектиката, синкретизмът и въобще мешавицата на културите се объркват все по-нагъсто, настояванията за национални светини, за Патриарси на нацията, за нейни бащи и дядовци звучат все по-демодирано и дори ретроградно. Във все по-превръщащата се във Вавилон планета всяко изискване за "език свещен", "див, чутовен връх", за България "драга, мила" и една "достойна зарад тях" са фалшиви рефрени на остарели доктрини. 19. век, векът на национализмите, все по овехтява във времето на интернет, рейв-музиката и постмодерна. Миксът на "Де е България" c "Don’t worry, be happy" е само знак, че всичко това вече чука и на нашата порта, ако и инкрустирана с възрожденски дърворезби. "Уикеда", Галин Стоев и Елин Рахнев са просто предвестници на това, което неминуемо ще се случи не само с Вазов, но и с всяка друга икона на националното българско самочувствие и единение - Vazov is cool, както находчиво отбелязва "Капитал". (М. Новков);

в) "Публиката дири не само естетическа наслада, но и чувства и мисли, близки до нея. Вазов е близък на българина със свободолюбивите чувства от "Под игото" и "Епопея на забравените". Защото най-важната черта на българина е свободолюбивият дух." (К. Гълъбов);

г) "Вазов канонизира определени състояния на общия живот, състояния на езика, на културата и "националното чувство". Той изгражда литературата ни жанрово и тематично, установява ценностите на националната и културната идентичност, интерпретира основните категории на българската култура: Езикът, Историята, Литературата, Обществото, Природата, Цивилизацията, Религията, Паметта, Словото, Човекът" (Вл. Атанасов);

д) Епосът не е книгата на 21. век с неговия начин на мислене и с анонимната информационна техника.

БЕЛЕЖКИ

1. Стоименова, Б. Преподавателската ситуация и безпорядъкът на дискурсите. - Български език и литература, 1999/6 <https://liternet.bg/publish2/bstoimenova/prepo.htm> (20.06.2005). [обратно]

2. Chat room, англ. - помещение, стая за разговори (термин от интернет). [обратно]

3. Михайлова, Н. Интернет - минимизация на езика. - Български език и литература, 1999/6 <https://liternet.bg/publish/nimihailova/inet.htm> (20.06.2005). [обратно]

4. Манчев, Б. Платон срещу Интернет: философията срещу литературата, литературата срещу новите медии. - В: Алманах 2000, София, 2001; също: LiterNet, 16.02.2000, № 2 (3) <https://liternet.bg/publish2/bmanchev/internet-bg.htm> (20.06.2005). [обратно]

5. Методическо указание за прилагане в учебната практика на новите програми по български език и литература за 8., 9. и 10. клас на СОУ. София, Анубис, 2000, с. 19. [обратно]

6. Новков, М. Циви-Легото Вазов. - Култура, № 26, 7 юли 2000 <http://www.online.bg/kultura/my_html/2137/tv.htm> (20.06.2005). [обратно]

7. Цит. по Тодоров, Ил. Из биографията на романа "Под игото" (По повод на неговата стогодишнина). - Литературна мисъл, 1990/1, с. 58-59. [обратно]

8. Атанасов, Вл. Мястото на Иван Вазов в учебниците по литература. - Български език и литература, 2000/6 <https://liternet.bg/publish/vatanasov/vazov.htm> (20.06.2005). [обратно]

9. Указание за организиране на учебната работа по български език и литература в средните училища за учебната 1998-1999. София, МОН, 1998, с. 75. [обратно]

10. Пенчев Б. "Под игото" - метаезикови колебания. - Литературата, 1994/1; И. Вазов. Класиците в училище. Т. І. Поезия. 1995. "Под игото" - роман - епопея?; Добрев, Д. Смислотворни механизми и смисъл в романа "Под игото". - В: "Под игото" на И. Вазов. Критически прочити. Шумен, 1996; Пелева, И. Идеологът на нацията; Думи за Вазов. Пловдив, 1994. [обратно]

11. Стефанов, В., Ал. Панов. Литература 11. клас. Задължителна и профилирана подготовка. София, Анубис, 2001, с. 122-132. [обратно]

12. Цит. съч.; Колоквиум "Проблеми на българската литература. Иван Вазов". София, 1988; Българската критика за Иван Вазов. София, 1988; "Под игото" на И. Вазов. Критически прочити. Шумен, 1996; Игов, Св. История на българската литература. 1878-1944, София, 1990. [обратно]

13. Чобанов, Г. Литературата в интернет като институция. - Български език и литература, 1999/5, с. 55-61 <https://liternet.bg/publish/gchobanov/litinstit.htm> (20.06.2005). [обратно]

14. Ефтимов, Й. Тривиалното просветление и Интернет. - В: Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. София, 2003; също: LiterNet, 15.01.2000, № 1 (2) <https://liternet.bg/publish/yeftimov/trivialnoto.htm> (20.06.2005). [обратно]

© Малина Тонова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 1
© Електронно списание LiterNet, 20.06.2005, № 6 (67)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 1.