Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТРИВИАЛНОТО ПРОСВЕТЛЕНИЕ И ИНТЕРНЕТ

Йордан Ефтимов

web

I.

В една своя статия Валтер Бенямин разказва за “откритието”, което го е сполетяло в Марсилия в сесия пушене на хашиш. Откровението, че водата е мокра. Това той нарича die triviale (или profane) Erleuchtung.

Литературата има способността да изгражда паралелен свят, който чрез сложни феноменологични процедури да продължава реалния. В нейния “класически” вид, върху книжен носител, тя изключва тривиалното просветление, защото разчита на образоваността, а не на “раздигитализирането” на нашите навици и на онова, което наричаме априорни истини.

Но Интернет по подобие на Беняминовия хашиш създава илюзии от типа на тривиалното просветление. Всеки се чувства свободен да бъде автор и да дописва или “създава” съвсем нов текст. Благодарение на рамките на екрана - “да открива” непредвидени хипограми в текстовете, “качени” в мрежата. Да се доверява на програмите, комбиниращи думи, смятайки, че техните комбинации са текстове. Да вярва в крайна сметка, че е свидетел на раждането на една нова литература.

II.

Техниката не може да преодолее прага на човешката способност за възприемане. Така вероятно ви се е случвало да заспите на музикален филм. Заради силата на звука. Като ученик харесвах Queen и затова не можех да се начудя как така заспивах и двата пъти, когато гледах рекламно-документалния филм за групата - “Magic: Life In Budapest”. Но това се случваше и се дължеше на силата и честотата на звука. Колкото и да се стараех да държа очите си отворени, не успявах и се унасях.

Компютрите не промениха съществено киното. The Pillow Book на Питър Грийнауей не разширява възприемателните ни възможности, защото дигиталният монтаж, ползван в него, затруднява възприятието, а на места прекрачва отвъд възможността за цялостно възприятие. Уморява, пренапряга. Говоря за онзи ефект на “прозорец в прозореца”, за паралелните прозорци, благодарение на които можем да следим няколко сюжета едновременно. Получава се ефект, подобен на ефекта на титрите. Не можеш добре да следиш и тях, и действието на чуждестранния филм. The Pillow Book предлага архитектура, която се отличава с лоша хигиена на четивност. Затова и подобни филми имат своето място като експерименти. Те изпълняват функция на гранични продукти, които чертаят докъде може да стигне филмът в стремежа да разказва едновременно развиващи се неща например.

Хипертекстът, който за възторжените теоретици на Интернет е сравним с Борхесовите направи, не предлага и кой знае какви технически иновации. От неговата “течливост”, флуктуалност, поливалентност потребителите не могат да се възползват повече от това, което им предлагат и книгите-игри. Защото, дори когато текстът е свързан с множество други, той не ни дава друга възможност освен тази на научното по характера си дирене. В случая с хипертекста имаме просто по-добра възможност да приложим този подход. Нов тип текст няма. Защото никой не чете различните адреси, които отваря, като общ текст. Не ги чете и като текст изобщо. Той просто търси референции.

Функцията, която потребителят на Интернет използва като свой избор е download. “Да дърпаш”, “да точиш от Мрежата”. Едва след като си свалил необходимите ти текстове, ти ги четеш от твърдия си диск. А тогава те са лишени от предвидимата безкрайност на възможните отпратки в Интернет.

III.

Техниката засяга онова ниво на текста, което може да се определи като рамка, принцип на извикването. Структурата на текста не се оказва никога в точката на техническите иновации. Техниката може да съучаства в темата, сюжета, и т.н., тя може да бъде предмет на образността, топика. Но начинът, по който се изгражда герой, си остава един и същ. Потвърждение на това са някои от романите на Уилям Гибсън. Макар и със сменен декорум, те предлагат романова структура, позната ни от втората половина на XIX век.

Забележително е, че нито един от теоретиците на хепертекстуалния бум - George Landow (в електронните му публикации), Richard Lanham (The Electronic Word: Democracy, Technology, and the Arts), Sven Birkerts (Gutenberg Elegies) - не търси феноменологически репери на изследванията си. Позоваванията са на Умберто Еко с неговата ‘opera aperte’, на Ролан Барт с неговия ‘writerly’ text, на Дерида с нелогоцентричния текст, който негативно (апофатично) извеждат от критическия му проект. Причината? Точно тези понятия отдавна са загубили в популярната наука, в множеството доклади, свързани с конферентния туризъм, своята операционалност и са се превърнали вторично отново в образи, вторично са се метафоризирали. (Впрочем подобна е съдбата и на “имплицитния читател”, който научната журналистика отдавна е изтрила и свела до неясна научна метафора.)

Отсъствието на Роман Ингарден в тези случаи е значещо. Защо? Защото не съществува нов тип текст. И едно феноменологическо изследване би го показало без проблем.

IV.

Големите производители на софтуер залагат на един проект, наречен Open eBook формат. Той ще дава възможност книгите да стават все “по-големи”. Да носят образи, движещи се картинки, звук. Open eBook форматът ще бъде поредната крачка към нова опера, синтетично изкуство, чиито елементи са относително независими, самостоятелни. Те ще бъдат свързани с линкове, отпратки. Въпросът е дали този тип синтетичен текст ще бъде наистина книга. И дали ще може да примири големия проблем с ползването на Интернет в две непримирими една с друга посоки: като средство за развлечение и удоволствие и като база данни, задоволяваща един научен интерес.

Защото Интернет се ползва от два типа потребители. Едните търсят порнографски сайтове и игри. Тоест хедонизмът е определящата идеология на определени потребители. Други ползват мрежата като гигантски каталог за справки, а след това и като библиотека, доколкото това е възможно. Все пак като основна черта на хипертекста повечето изследователи изтъкват референциалната му способност. Това, че той препраща към други текстове. В този смисъл бихме могли да разделим потребителите чисто прагматически на “удоволстващи” и “учени”. За едните Интернет е само едно огромно порнографско списание или кино, за другите - каталог, в който пътят от фишовете до самите текстове е максимално скъсен.

V.

Иновациите от Интернет не засягат фикционалното, художественото. Те се отнасят единствено до научните жанрове. Интернет е просто база данни, гигантски справочник. Всичко, което ни дава, прилича на научен апарат. Затова първите книги в Open eBook формат са енциклопедии, справочници за софтуер и т.н. Затова и Мрежата работи за институциите, а не срещу тях. Не са малко илюзиите около свободата, която Интернет дава за политическа изява.

Например в своя статия (Reading and Writing in a Hypertext Environment) George Landow отбелязва следното: “читателят на тази хипертекстова версия на текст може да си прави бележки... или да пише срещу интерпретациите, срещу текста, докато читателят на книга не разполага с такива възможности”. Ето това е мястото на тривиалното просветление. Заблудата, че техниката работи като политическси радикален инструмент. Докато тя може - понякога в ритъма на тангото - само да укрепва институциите. Техниката, и Интернет не прави изключение, като всеки инструмент прави само силния по-силен. Тези, които вярват, че ще възникне “хакерска литература”, хакерски художествен текст - носещ метафизическата претенция на литературата и радикалната прагматика на хакера - са пределните идеалисти.

 

 

© Йордан Ефтимов, 2000
© Издателство LiterNet, 15. 01. 2000
=============================
Първо издание, електронно.