web

На моите родители

Обичам човека. Никога не бих го създал
ЛЕЦ

Тази книга е плод на една болна действителност, в която всички ние се чувстваме като заложници. Една действителност, в която абсурдите на битието са минали всякакви граници и където човешкият живот отчаяно се бори да получи смисъл. Изобщо съществуване, при което анахронизмът между човека и обществото е поставил човека като едно маргинално същество, оставено само на себе си, на което единствено му е отредено да си плаща данъците /и то, ако изобщо може да ги плаща!/. Затова изкуството трябва да бъде нащрек, иначе ще станем като първосигналните!

 

Иван Методиев
  Послеслов