АРТЕФАКТИ (3)

Дилян Бенев

web | Артефакти

АЛИБИ

Някои хора убедително казват на някой да работи не това за което е роден, а това от което текат парите.

И правилно! Понеже се надяват, че работейки несвойствена работа, той ще изпадне в неловкост и ще потърси помощта им - за да се ощастливят за сметка на нещастието му!

Но разбира се действията им са оправдани и още повече природосъобразни. Тъй като е генетично заложено в човека, да вижда обикновено в другия - нищожеството!

ОТПЛАТА

Той видя в него своя залез -
виждайки в себе си неговия.

ОБЩЕСТВЕН МОРАЛ

Грижата за един успех достигнала кулминацията си - в момент на пълна кулминация в нехайството на съвестта.

ОЗАРЕНИЕ

Две шармантни куртизанки, тъкмо започнали да обслужват обичайните си клиенти, докато изведнъж от много работа не ги избило на шизофрения: да прекратят веднага задълженията си и си намерят друга работа, поради вече неръководната роля на инстинктите на човечеството.

ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Човек от долните етажи на мисълта, най-редовно отсядал до по-горните - с едничката гордост, че щом там отсяда - значи не гледат на него като на нещо по-низше. И правилно забелязал.

Но мисля си, дали щеше да отседне и един път там - ако не виждаха в него превъзходството си.

РАЗКОВНИЧЕТО

Петър и Мария са гаджета.
И естествено го удрят на секс.
Но Петър е по-уязвим от Мария в секса.
Което фройдистки погледнато, дава на Мария по-широки перспективи в живота.
За разлика от тези на Петър.
Значи символично казано - докато светът официално принадлежи на Петър, управата в него дефакто - ще принадлежи на Мария!
Поука: Едно е да се вижда, че дърпаш кон-ците, а съвсем друго, че действително ги дърпаш!

РОБИТЕ НА РИМ

Ханибал е пред вратите на Рим.
      Но Рим е спокоен за своята участ.
Ханибал е съвсем пред вратите на Рим.
      Но Рим е твърде спокоен за своята участ.
Ханибал навлиза вече в Рим!...

***

И робите на Рим, с чест се отдават на своята участ.
      Рим е вечен!

С ПЪЛНО ПРАВО

Една идеология влязла в Историята като Казанова - понеже тези които й се отдали, така й се отдали, че както ги прелъстила, така и ги изоставила.

И СТИГА ИМ ТАЯ НАГРАДА

За ИДЕАЛА умираха.
От ИДЕАЛА умряха.

ХОРА СМЕ

Вижте какво вие там горе!...

И да искате, не можете да направите с мен това, което сте правили и ще правите с много други. Защото за разлика от тези други, аз не съм искал, не искам и няма и да искам, да правя и говоря, това което ми казвате - само и само, за да ми казвате да не говоря, това което правите. Няма!

Но въпреки моето няма - аз съм човек - и заставам решително на ваша страна. Убеждавайки се, че не е възможно да не продължите да го правите. Иначе как ще оцелеете?

Хора сме!

НАЦИОНАЛНОСТ

Една държава за да не излезе на червено като държава, започнала да изнася.

Изнасяла, изнасяла, изнасяла!

И то дотолкова, че накрая за да продължат да я водят като държава, (нали все пак нещо трябвала да има) - започнала на широка нога да изнася собствения си интелект.

Изнасяла, изнасяла, изнасяла!

И съвсем накрая, вече бракувана като държава - попадайки на евтино в нечии ръце - започнала от няма и къде да внася интелект.

Внасяла, внасяла, внасяла!

Докато един ден, под звуците на фанфари и латерни не си извоювала международния приз: Най-образцовия сателит!

Ама най!...

СВОЕВОЛИЕ

Въпреки, че времето не било за гости хората започнали да си ходят на гости.

И за тяхно най-голямо учудване там, на това гости, имало и много други гости.

И за тяхно още по-голямо учудване там, на същото гости, започнали да идват все нови и нови гости.

А времето продължавало да не бъде за гости!

Но въпреки туй те прииждали и прииж-дали...

Но времето упорито продължавало да не бъде за гости!

А те (напук на него) прииждали и прииж-дали... И не само разкрили, но и спасили душите си.

Какво безочие само?!

ДА НАМЕРИШ ПОЛОВИНКАТА СИ

На един мъж не му пукало от нищо и затова напук на всички, започнал да изнасилва една жена.

Обаче за разлика от него на тази жена й пукало от всичко и затова логично за всички, започнала да вика.

Обаче на този мъж нали не му пукало от нищо - продължил да изнасилва тази жена.

Обаче на тази жена, нали й пукало от всичко - продължила още по-силно да вика.

И така: Мъжът карал по свойто. И жената карала по свойто. Мъжът карал по свойто. И жената карала по свойто. Докато най-после не усетили, че ако не са един върху друг - то животът им (напук на всички) - съвсем няма смисъл с друг.

Ама хич!

© Дилян Бенев, 2002
© Издателство LiterNet, 27. 01. 2003
=============================
Дилян Бенев "Артефакти", С., Изд. ателие "А^б", 2002.