Иван Методиев

web

Първата книга на Дилян Бенев сякаш идва да покаже, че понякога няма нищо по-смешно от истината. (Дали пък да не кажем, че науката не е друго, освен сатира на природата?) Няма съмнение, че имаме среща с високо надарен автор. И не по-малко важното: автор, който отстоява своя позиция. Дали тя е “правилна” или “неправилна”? Дилян Бенев с това най-напред е сатирик, че прави подобни въпроси смешни. Не го интересува кой ще го хареса, кой ще Купи. Не е от тези, дето ще отстъпят, за да ги харесат. Той не желае да го харесваме, а да мислим. Понеже това може би е най-голямото оправдание на сатирата, а същевременно и най-смешното - да се опитаме да мислим.

Уви, познаваме немалко сатирици, които в името на тъй наречения успех продадоха чувството си за хумор. Прост пример. Вижте радио, телевизия, вестници. Кой не си прави майтап с “борчетата” (каква Галена дума, а това са убийци и гадове, господа!), кой не си прави майтап с безработните (над милион, оставете лъжецифрите на чиновниците!), с пенсионерите? С децата ни, които ги пребиват и изнасилват, с майките и бащите ни, които измират от глад, студ и болести? Ха-ха-ха, хи-хи-хи! Какъв е смисълът? Ами да тече купонът! И купонът си тече. Шутовете си свършват мръсната работа да ни поразсмеят, та уж да ни олекне. Но не на нас олеква, ами като се поразсмеем - олеква й на тъй наречената демократична власт. Слава Богу, Дилян Бенев не е от тази гнусна порода, която със смях се мъчи да ни замаже очите. Струва ми се, той има двама учители - Радой Ралин и (за мнозина, може би, парадоксално) Светлозар Игов с неговите фрагменти от “Призори” и “Привечер”.

Навремето Далчев казваше, че поетът си личи и по това, което не е написал. Със своята тъжна поезия Радой Ралин не си позволи да говори за глада иначе, освен като за глад. Третостепенни и четвъртостепенни лакеи бродят по екрани и микрофони, но има и хора, които няма да се присъединят и с една запетайка към фабриката за ментета. Не защото са по-малко Духовити. А защото едно е да си господар на смешното, друго е да си негов роб. Слава Богу, че измежду най-младите има и такива, които са способни да рекат:

- Купонът свърши.

Предчувствието ми е, че Дилян Бенев е един от тези мъже. Не играе на дребно, не се отмята за пет пари. Върви по свой път, препъва се по свой начин. Ако трябват и пожелания, или по-скоро надежди, то е, че постепенно стилът ще догони остротата на мисълта. В най-показателното: достатъчно е да се спомене притчата за Александър Македонски (и не само тя), това е налице. В дълбочините на тази книга има достатъчно много печал, за да съм сигурен, че говорим за писател с истинско бъдеще на сатирик.

© Иван Методиев, 2002
© Издателство LiterNet, 26. 01. 2003
=============================
Публикация В: Дилян Бенев "Артефакти", С., Изд. ателие "А^б", 2002.