АРТЕФАКТИ (4)

Дилян Бенев

web | Артефакти

КОНКУРЕНЦИЯТА - МАЙКА НА ПРОГРЕСА

Един човек кандидатствал да влезе в ГОЛЯМАТА ИГРА:

Заложил народа си.

Заложил себе си. Не, той себе си още по рождение бил заложил. (Нали родът му от игри се окапиталил още в по-малката игра.)

Заложил жена си. (Любовницата си той пазел за евентуално по-голяма игра.)

Заложил дъщеря си.

Заложил кучето си.

Заложил приятелите си.

Заложил...

Не, той нямал кого повече да заложи. И тъкмо защото нямал, точно тогава му намерили цаката - друг подобен нему, в името на ГОЛЯМАТА ИГРА, го изхвърлил от играта. (Понеже този другият, все още имал кого да заложи.) Него!

ПРИЗНАТЕЛНОСТ

Наближаваше утрото. Изведнъж в душата ми изгря щастие. Станах, сложих си пантовки, измих си зъбките, облякох се, закусих в движение, излязох от къщи и тръгнах по пътя с трепет, да го споделя с хората. Пък то не било какво да е щастие, а истинско! Пък и те не били какви да са хора, а истински! Значи трепетът си заслужава работата. Браво на него! Затова вървях и споделях, вървях и споделях... И къде по-малко, къде повече - къде по-малко, къде повече... Изобщо при такава кампания можеш ли да си останеш несподелен? Не можеш! И толкова много се увлякох по нея, че се заморих, изплезих език и умрях. Да умрях! Но поне си останах щастлив. Вовеки! Защото хората не закъсняха с оценката си: Ето един светъл човек, достоен за подражание. С цялата си душа заложи на нас да ни осветли в щастието си - за да го жертваме заради своето.

Вечна му памет!

РАЗКОВНИЧЕТО

На Васил Сотиров

- Имате ли?

- Нямаме.

- А имате ли?

- Разбира се, че нямаме.

- Тогава имате ли?...

- Нима не знаете, че за да имаме, трябва да нямаме...

- Но как така, нали вече нямате?

- Нямаме, но имаме - щом нямаме... А дори и да имаме, при това нямане почти никога не можем да имаме, защото едно, че това което имаме е толкова - все едно че нямаме и друго, колкото и да е това имане щом първо отива винаги за друго имане - и да искаме не можем да имаме.

- Но все някога трябва да имате!

- Да, все някога ще имаме - някога, когато съвсем от недоимане, спрем веднъж завинаги да имаме, това което изобщо не е трябвало да имаме.

МАМКА МУ!...

(агитка)

Ей вие, пратениците на народа - вижте какво сега, нещата стоят така:

Ленин обича Бетовен, безспорно.

Значи и народът обича Бетовен, също безспорно!

Не, малко е.

Ленин направо се прекланя пред Бетовен.

Което значи, че и народът с него.

Не, наистина е малко.

Ленин буквално, благоговее пред Бетовен.

Което буквално значи, че и народът с него. До откат!

Да ама дяволът му с дявол (Бетовен) нито обича Ленин, нито се прекланя пред него, нито благоговее пред него. Което пък удря по вас народа. Досущ като дряновица!

Ето, че става напечено, адски напечено.

Да ама, щом героят е казал, че в бурята ще бъдем пак с тебе народе мой! - какво му е толкова напеченото? ЧЕ НАЛИ СЕ РОДЕЕМ С ГЕРОЯ! Значи то направо е опечено!

Затуй няма страшно. Кажете горе главата народе. И дръж се за Ленин (за да живееш!). Пък мамка му на Бетовена! Мамка му...

КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА

Вървели братче и сестриче в горичката. И нали били невръстни - нещеш ли, препънали се в един счупен клон и паднали. И така паднали, че здравата се охлузили. Но те си нямали ни баща, ни майка, които да ги вдигнат и затова водени от случая, станали сами, изтупали си дрехите и рамо до рамо на куц крак продължили. Но не след дълго, както си вървели, пак се спънали в нечий клон и паднали. И така паднали, че още по-здравата се охлузили. Но те си нямали ни баба, ни дядо които да ги вдигнат и затова имайки вече опита, станали сами, изтупали си дрехите и ръка за ръка на куц крак продъл-жили. Но за лош късмет, както си имали вече кураж - за нула време, пак се спънали в нечий клон и паднали. И така паднали, че съвсем се охлузили. Но те си нямали ни вуйчо, ни леля които да ги вдигнат и затова водени вече от големия си опит, станали сами, изтупали си дрехите и прегърнати на куц крак продължили. И вече били дотолкова имунизирани от следващи падания, че дори да им се наложи отново да паднат, те знаели вече какво да правят. И тъкмо се успокоили - нещеш ли, точно тогава им се наложило отново да паднат. И тъкмо знаели вече какво да правят - точно тогава из шубраците излязъл един трети братовчед, който с бързината на гепард, изпреварил намеренията им и охотно им подал ръка. Но пустият му братовчед, така сбъркал технологията на подаването, че те горките както си били паднали, така и там останали.

По дяволите!

АМБРАЗУРА

Човек лишен от интелект забогатява.

То се знае как, но все пак забогатява.

И така този човек върви по улицата.

И колкото повече върви, толкова повече никой не се спира да говори с него, хем познати среща.

Все пак колкото и да е богат, той е все пак човек който има нерви, които не издържат и той изкрещява на един от многото познати, които само му кимват и подми-нават.

- А бе ти, защо току така ме подмина-ваш? Нали знаеш вече все пак кой съм?

Тихо другият казва.

- Правя го от куртоазия. Именно защото знам вече кой си! Иначе ако спра да говоря с теб, ще изглежда че го правя не заради самия теб, а заради богатството ти. А когато избирам този вариант се създава пред хората едно страхопочитание от страна на мене към тебе - такова каквото обикновено изпитват народите към своите вождове - което вече твърдо говори, че ти си личност, а аз нищожество! А щом си такъв това предполага комплекс от качества, които са дар божи и не могат да се купят с богатство и по този начин ти осигурявам прикритие - също както във военно време служат амбразурите! Все пак трябва да оцениш жеста ми.

- Ей, че ти си бил голям дявол бе!

- Напротив, аз съм само една капка в морето. А дяволът в човека е океан, в който се размива и най-дяволското в дявола!

© Дилян Бенев, 2002
© Издателство LiterNet, 27. 01. 2003
=============================
Дилян Бенев "Артефакти", С., Изд. ателие "А^б", 2002.